Определение № 1048 от 24.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1879/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото И. И. Й. срещу решение № 313/25.07.2023г. по т.д. № 319/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260011/10.03.2023г. по т.д. № 1303/2020г. на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която предявеният иск от И. И. Й. срещу НББАЗ с правно основание чл.511 ал.1 т.2, вр. ал.3 КЗ, е отхвърлен за сумата над 30 000 лева до претендираните 70 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.11.2020г. до окончателното изплащане. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закони и е необосновано. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции, включително адвокатските хонорари. Ответникът по жалбата и по делото, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане, а по същество е неоснователна. Претендира направените в производството разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Относно спорния въпрос за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Въз основа на заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, е констатирано, че в резултат на процесното ПТП, настъпило на 12.07.2020г., ищецът И. Й. е получил следните телесни увреждания: охлузване на челото в дясно; кръвонасядане на гръден кош в ляво долна трета; повърхностни рани на дясна мишница в долната трета; охлузване на дясна предмишница по задна повърхност; малки порезни наранявания по предна повърхност на дясна предмишница; охлузване по дорзалната част на дясна длан; повърхностни порезни наранявания на лява предмишница; кръвонасядане в областта на лява лакътна става; охлузване в областта на лява длан; оток в горна трета на ляво бедро с незначителни кръвонасядания; в областта на дясно коляно - изразен оток и кръвонасядане; охлузване в средната част на дясна подбедрица. Ищецът не е бил хоспитализиран по повод горепосочените травми, а от наличната медицинска документация вещите лица са констатирали, че не е била извършвана хирургична обработка на получените от ищеца рани и е била направена единствено имобилизация на дясно коляно чрез поставяне на шина за срок от 30 дни. Ищецът е имал контузия на същото коляно, изразяваща се само с оток на меките тъкани, като съгласно устните обяснения на вещото лице д-р Х., дадени в съдебното заседание на 04.10.2022г., без да има разкъсване на връзков апарат и менискус, или пък да са налице вътре ставни увреди и фрактура на костите, участващи в движенията на колянната става. Такива контузии, без да са придружени от описаните усложнения, отзвучават, според вещото лице, за около 1,5-2 месеца. Конкретно при ищеца е констатирано в експертното заключение, че след сваляне на ортезата на дясно коляно, носена в продължение на 30 дни, движенията на коляното са възстановени в пълен обем за около 45-50 дни. В заключението е посочено още, че първоначалната лезия на хрущяла на коляното, която е била установена при преглед на 16.07.2020г., след това не е установена като налична при последващия контролен ЯМР, извършен на 05.08.2020г. На следващо място, според заключението, описаните по-горе охлузвания и повърхностни травми по лицето, гърдите, горните и долни крайници обикновено отзвучават за 10-15 дни. Охлузванията по тялото, съгласно становището на експертите, причиняват болка и страдания и представляват кратковременно разстройство на здравето. Наред с това е посочено в заключението, че на ищеца е било предписано от лекуващия ортопед поставяне на хиалуронова киселина в областта на контузеното коляно, но такава не е поставена, тъй като ищецът се чувствал добре /според устните обяснения на в.л. Д-р Х., дадени в проведеното на 04.10.2022г. открито съдебно заседание/. При извършения преглед на ищеца на 16.06.2022г., както е отразено в експертното заключение, се установено добро запазено общо състояние. Констатирано е още при прегледа, че движението в лява лакътна става на ищеца е в пълен обем, както и движенията китка-пръсти са в пълен обем, а дясното му коляно е със запазена конфигурация и е налице добре изразена бедрена мускулатура. Посочено е, че липсва хипотрофия, а флексията и екстензията са в пълен обем. Не е налице колянна нестабилност и походката на ищеца е самостоятелна без помощни средства. Според експертното заключение, няма невъзстановени увреди на ищеца и единствено е налице чуждо тяло-стъкло в областта на дясна предмишница, разположено в подкожието, което обаче не води до функционални, съдови и неврологични проблеми, като не е задължително отстраняването му. На поставения на експертизата въпрос “Каква е перспективата в бъдеще?” е отговорено в заключението, че ищецът е напълно възстановен и не се налага провеждане на някакво лечение. Посочено е и обстоятелството, че към 16.06.2022г. - датата на извършения преглед на ищеца, същият няма оплаквания и страдания относно опорно-двигателния апарат. Апелативният състав е констатирал, че горните обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съответно установяващи вида и тежестта на получените от ищеца травми вследствие на пътния инцидент от 12.07.2020г., възстановителния период от уврежданията, проведеното лечение на същите, са взети предвид от първоинстанционния съд в обжалваното решение. На база тях, а и при съобразяване възрастта на ищеца към момента на инцидента, както и на социално-икономическата обстановка в страната към момента на инцидента, въззивният съд е счел, че определеното с обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева не е занижено и не е определено в разрез с принципа на справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.52 ЗЗД, противно на поддържаното от жалбоподателя обратно становище. Въззивният състав е намерил, че така определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението е обоснован и съобразен с установените по делото обстоятелства, имащи отношение към определяне на справедливия размер на обезщетението. Съобразил е, че макар и многобройни, получените от ищеца телесни травми при пътния инцидент, са почти изцяло повърхностни наранявания и охлузвания, като е вярно, че те са причинили на ищеца физически болки и страдания, но от друга страна кратковременно разстройство на здравето /както се сочи в заключението на КСМАТЕ/ и нито една от получените травми не е била животозастрашаваща и не е изисквала хоспитализирането на ищеца, нито пък му е причинила дълготраен физически, а и емоционален дискомфорт /като за последното няма доказателства по делото/. Също така е намерил, че най-сериозната получена от ищеца травма при станалия на 12.07.2020г. пътен инцидент - контузия на коляното, е отшумяла за сравнително кратък период, създавайки физически дискомфорт на ищеца най-вече по време на наложената имобилизация със шина за срок от 30 дни, като пълното възстановяване на движенията на коляното е настъпило за около 45 дни и без никакви негативни остатъчни последици. Същата травма съгласно експертното заключение, е мекотъканна, без да има разкъсване на връзков апарат и менискус, или пък да са налице вътре ставни увреди и фрактура на костите, участващи в движенията на колянната става. При извършване на преценката си относно справедливия размер на обезщетението, съдът е отчел и констатираното при медицинския преглед пълно възстановяване на ищеца от уврежданията, като в тази връзка е намерил за правилно, че първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. М. М. в частта, че ищецът продължава да изпитва болки в коляното и да накуцва, тъй като тези показания явно противоречат на констатациите на медицинските експерти. Същевременно въззивният състав е намерил, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд се е съобразил със социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането, като не се вземат предвид настъпили след този момент инфлационни процеси. По горните съображения въззивният съд също като първоинстанционния е приел, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се равнява на сумата от 30 000 лева. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ За задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?; 2/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; Твърди наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се поддържа, че обжалваният акт е постановен в противоречие с: т. 11 от ППВС № 4/68г. по първи въпрос и с решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС и решение № 4/08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС - по втори въпрос. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въпрос № 1, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и съобразяването на доказателствата, свързани с критериите за определяне на справедливо обезщетение за обезвреда, като паричен еквивалент на претърпяните от ищеца неимуществени вреди, несъмнено е значим за крайния изход на делото и обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Неоснователно е обаче позоваването на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда за причинени неимуществени вреди, решаващият състав на въззивния съд не се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция – ППВС № 4/23.12.2968г., както и от множество постановени в съответствие със същата решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички значими за делото обстоятелства, изводими от доказателствата, относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищеца морални болки и страдания, като обстойно ги е анализирал. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил всички данни по конкретното дело – степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия (липсата на трайни последици за здравето му), и пр., в съответствие със задължителната практика на ВКС. Вторият въпрос също не може да предпостави допускане на решението да касация, тъй като разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, е застъпено в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, като въззивният съд е съобразил икономическите отношения към датата на деликта, чийто израз са и застрахователните лимити. Следва да се има предвид, че икономическата конюнктура зависи от множество фактори, и индикация за нея са различни икономически макро показатели, а не само нивата на застрахователно покритие, като изброяването на тези показатели не е посочено като условие, обуславящо правилността на акта в задължителната практика на ВКС. Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от същия разноски за настоящото производство в размер на 3 465 лева с вкл. ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените по делото фактура и банково извлечение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд