Определение № 50103 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 355/08.06.2022 г. по гр.д. № 334/2022 г., с което Окръжен съд – Благоевград, потвърждавайки решение № 127/18.03.2022 г. по гр.д. № 3007/2021 г. на Районен съд – Благоевград, по исковете на Я. Ц. Х. срещу Община Благоевград: · признава за незаконно и отменя уволнението на Я. Ц. Х. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ със заповед № 467-ЧР-Д/13.08.2021 г. на кмета на Община Благоевград (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · възстановява Я. Ц. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител звено „Общинска охрана и обществен ред“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · осъжда Община Благоевград да заплати на Я. Ц. Х. сумата 8 841 лв. – обезщетение за оставане без работа в периода 05.10.2021 г. – 05.04.2022 г. поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от Община Благоевград с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материално-правен въпрос: Какви са обективните признаци на фактическия състав на „закриване на част от предприятието“ в смисъла на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ и разграничаването му от „вътрешна реорганизация“? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 КТ за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с ТР №5/26.10.2021 г. по тълк.д. № 5/2019 г. ОСГК на ВКС. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ и необоснованост (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК). Претендира разноските по делото. Ответникът по касация Я. Ц. Х. възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол не са налице, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. За да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че кметът на Общината е компетентен да закрива самостоятелно обособена част от предприятието. Закрито е звеното „Общинска охрана и обществен ред“. В хипотезата на „закриване на част от предприятието“ в смисъла на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. В конкретния случай следва да се приеме, че в новосъздаденото звено „Инспекторат“ към дирекция „Екология и чиста среда“ част от дейността на закритото звено – контрол за опазване чистотата на града и обществения ред и спокойствието на гражданите - продължава да се осъществява от служителите в новосъздаденото звено „Инспекторат“. Неверни са твърденията на Общината, че дейността по съставяне на констативни актове за нарушения на обществения ред и общинската собственост е преминала към началниците на РУ на МВР, а на служителите на новосъздаденото звено е възложена само дейността по опазване на околната среда и чистотата на града. Действаща е и Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред. Вменените с нея задължения на служителите на Общината, които са изпълнявали служителите в закритото звено, са започнали да изпълняват служителите в новосъздаденото звено „Инспекторат“. Въззивният съд е заключил, включително прилагайки спрямо ответника неблагоприятните последици на доказателствената тежест, че в случая е извършена вътрешна реорганизация, при която дейността на закритото звено са продължили да осъществяват служителите на новосъздаденото звено „Инспекторат“. Упражненото право на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ „закриване на част от предприятието“ не е възникнало, а ищецът е незаконно уволнен с връчената му заповед № 467-ЧР-Д/13.08.2021 г. на кмета на Община Благоевград. Основателни са и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, поради което първоинстанционното решение, с което са уважени, следва да бъде потвърдено (чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 КТ). При тези мотиви в обжалваното решение повдигнатият въпрос го обуславя, но начинът, по който въззивният съд го е решил, не противоречи, а съответства на ТР № 5/26.10.2021 г. по тълк.д. № 5/2019 г. ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение, в хипотезата на „закриване на част от предприятие“ решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. Това е въпрос на конкретна фактическа обстановка, която следва да се преценява от съда при оспорено уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ – дали се касае за закриване на част от предприятието или за вътрешноорганизационно преустройство, при което съответните дейности не се закриват, а е променено наименованието на отдела, службата или съответното звено, или дейността му е разпределена, слята или влята в дейността на други поделения и звена на предприятието. Това ще бъдат случаи на фиктивни закривания на част от предприятието, които всъщност са вътрешна реорганизация на предприятието. Извършеното нормативно тълкуване на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ допуска изводът за фиктивно закриване на част от предприятието съдът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да обоснове и с неблагоприятните последици на доказателствената тежест. В своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че работодателят е този, който по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ носи тежестта успешно да докаже, че в случая на закриване на обособено звено в състава на предприятието окончателно е преустановена дейността на съответната, относително самостоятелна организационна единица, а тази дейност не е преминала към друга структура на предприятието (решение № 224/23.06.2011 г. по гр.д. № 1184/2010 г., III-то ГО; решение № 89/26.04.2011 г. по гр.д. № 278/2010 г., IV-то ГО, решение № 113/14.07.2017 г. по гр.д. № 3842/2016 г. III-то ГО и др.) Следователно по материалноправния въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според изложените в решението мотиви, които са в съответствие с извършеното от Върховния касационен съд нормативно и казуално тълкуване на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат и разноските, направени от ответника по касация (от ищеца) в настоящото производство. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът