Определение № 845 от 13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2259/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на „Контракт Инвест“ ООД/н/ А. К. срещу решение № 41/17.05.2024г. по възз.т.д.№ 54/2024г. на АС - Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 260056/31.10.2023г. по т.д.№ 92/2021г. на ОС - Бургас, поправено с решение № 260001/18.01.2024г., за отхвърляне на предявения иск, с правно основание чл.647, ал.3, т.1 ТЗ, за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на „Контракт Инвест“ ООД/н/ на сделката за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 73/13.08.2018г., т.10, рег.№ 11 585, д.№ 1712/2018г. на нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие РС - Несебър, вписан в Служба по вписванията при РС - Несебър под № 106, т. 18, д. № 3274 от 2018г., с която „Контракт Инвест“ ООД продава на О. В. Г. апартамент № 24, разположен на партерния етаж на сграда, изградена в поземлен имот, с адрес гр.Св.Влас, общ Несебър, комплекс „Панорама Бей 2“, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който сградата е построена.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.3, предл.2 и 3 на чл.281 ГПК – процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Синдикът релевира оплаквания за необсъждане на всички негови възражения и доводи, наведени във въззивната му жалба, и на представените по делото официални документи. Намира за извършен в противоречие с императивната разпоредба на чл.181 ГПК извода, че не е успешно проведено оспорването на достоверността на датите в представените от ответниците частни документи – предварителен договор и потвърждение за плащане. Оспорва извода, че действителната продажна цена не е посочената от страните в нотариалния акт, а е по-висока, и изложените в тази връзка мотиви. Искането е за отмяна на решението и за присъждане на разноски.

Освен въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, в приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е релевирано основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжна ли е въззивната инстанция като инстанция по същество да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения, изложени от страните, и да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност?

По него общата предпоставка за допускане на обжалване е обоснована от синдика с доводи за необсъждане на конкретни негови доводи и възражения, изложени във въззивната му жалба, и на конкретно посочени официални документи, опровергаващи достоверността на датите и съдържанието на представените от ответниците частни документи.

Синдикът се позовава на постановените по чл.290 ГПК решение № 27/02.02.2015г. по гр.д.№ 4265/2014г., решение № 261/05.06.2015г. по т.д.№ 2865/2013г., решение № 97/02.05.2019г. по гр.д.№ 3457/2018г. и решение № 33/09.04.2020г. по т.д.№ 693/2019г.

2. Достатъчно ли е при оспорване достоверност на дата на частен документ от трето лице по чл. 181 от ГПК тази дата да бъде потвърдена единствено от факта на ползване на недвижим имот? Каква е доказателствената сила на частен документ, оспорен от страна в процеса, относно неговата дата и съдържание, която дори и да не е трето лице по смисъла на чл 181 от ГПК, и чия е доказателствената тежест за удостоверяване достоверността на тази дата и оспореното съдържание?

По този въпрос синдикът посочва решение № 49/21.04.2021г. по т.д.№ 28/2020г., решение № 32/18.06.2019г. по т.д.№ 1109/2018г., решение № 50888/08.12.2023г. по т.д.№ 1316/2022г. и решение № 17/13.06.2019г. по т.д.№ 1104/2018г.

3. Представлява ли оспорен предварителен договор, в който страните не са записали, че окончателният договор ще бъде сключен при друг размер на продажната цена, обратен документ, който установява частична симулация относно размера на продажната цена, декларирана от страните в нотариалното производство?

4. Допустимо ли е съдът при иск, предявен от лице, неучастващо по сделката, и при липсата на изрично позоваване на страните по сделката за симулация относно размера на продажната цена, да приеме, че такава е безспорно установена, и какви са били основанията на страните, наложили сключването на симулативната сделка?

По въпроси № 3 и № 4 синдикът намира противоречие с решение № 417/18.10.2012г. по гр.д.№ 568/2012г. и решение № 50167/22.02.2023г. по т.д.№ 1088/2021г.

С подадения чрез адв.Ю. Б. от АК - Бургас ответницата О. Г. оспорва искането за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски в производството пред касационния съд.

Не е постъпил в срок отговор от ответника „Контракт Инвест“ ООД/н/.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Първоинстанционното производство, т.д.№ 92/2021г. на ОС - Бургас, е образувано по иск, с правно основание чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ, за установяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключения от длъжника договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко - продажба от 13.08.2018г. Искът е предявен на 19.02.2021г. - в едногодишния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ/ в приложимата редакция преди последното изменение, обн. ДВ бр.66/2023г./ от датата на откриване на производството по несъстоятелност на „Контракт Инвест“ ООД/н/, Синдикът на „Контракт Инвест“ ООД/н/ е конституиран като съищец и е поддържал предявения иск.

По делото е установено и не е било спорно, че атакуваната възмездна сделка е сключена от длъжника след обявената от съда дата на неплатежоспособност– 31.12.2014г. и в рамките на двугодишния период по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ, предхождащ подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност на 16.11.2019г.

Спорът между страните се е концентрирал върху това дали даденото по сделката от 2018г. от длъжника /имотната престация/ значително надхвърля по стойност полученото по сделката/ насрещната парична престация/.

От фактическа страна въззивният съд е констатирал, че в нотариалния акт е посочено, че цената на имота е 15 000 евро, с левова равностойност 29 337.45лв., тази сума е преведена по банков път, а данъчната оценка на имота е 44 557.70лв. Установил е въз основа на заключенията на съдебно-оценъчната експертиза по делото, че пазарната стойност на имота към 2018г. е 88 500лв., според основното заключение, и 120 500лв., според допълнителното заключение.

Съставът на апелативния съд е намерил обаче за основателни съвпадащите възражения на двамата ответници Г. и „Контракт Инвест“ ООД/н/, че реалната продажна цена е в по-висок размер от посочената в нотариалния акт. В тази връзка е констатирал, че ответниците са сключили на 10.04.2010г. предварителен договор за покупко-продажба на имота за цена от 57 600 евро, с левова равностойност 112 655.80лв., която е платена изцяло/чл.3 от предв. договор/, както и, че на датата на сключване на предварителния договор е издадено потвърждение от управителя на дружеството К., че е получил цената от К. Ж. - съпруг на ответницата, а плащането на цената е основание за предаване на владението/чл.6 от предварителния договор/. Въз основа на показанията на свидетелите Г. и К. съставът на апелативния съд е установил, че ответницата се е нанесла в имота още през 2010г., където е била допусната в очакване на нотариалното прехвърляне, което се е забавило твърде много, поради наложената ипотека върху имота – ситуация, в която са се намирали и много други купувачи на съседни имоти. Въз основа на представените приходни квитанции за платени данъци е установил, че ответницата е ползвала имота продължително време преди нотариалното прехвърляне. Приел е за установено, че до нотариалното прехвърляне се е достигнало след изразеното съгласие на ипотекарния кредитор на продавача за заличаване на ипотеката срещу заплащане на сумата от 13 713 евро, съгласно представеното уведомително писмо от банката, и след нареждане на исканата от банката сума, съгласно представените преводни нареждания от 18.08.2013г. Съставът на апелативния съд е споделил изводите на окръжния съд, че е неуспешно проведено оспорването от синдика на датите на предварителния договор и на потвърждението за извършено плащане. Приел е, че оспорените частни документи са сключени много преди сключването на окончателния договор, предвид установеното и безспорно обстоятелство, че ответницата и покойният й вече съпруг са ползвали имота през последните 10 години, разгледано в контекста на съвпадащите твърдения на двамата ответници. В подкрепа на този извод е изтъкнато, че причината за несключване на окончателен договор е наложената ипотека върху имота, видно от представените молби от „ОББ“ АД за заличаване на ипотеката върху имота. Относно посочената цена в нотариалния акт е прието, че не опровергава твърденията на ответниците, че действителната цена по атакуваната сделка е по-висока. Във връзка с установеното от ССЕ по делото, че не се установява превеждането на сумата на продавача по банков път, и предвид разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой/обн. ДВ бр.16/22.02.2011г./, е прието, че и извършените касови плащания не са лишени от погасителен ефект. Допълнително е изтъкнато, че сумата по предварителния договор е получена от продавача години преди изпадането му в неплатежоспособност и, че плащането е обосновало предаването на фактическата власт върху имота. При тези данни въззивният съд е констатирал, че цената по предварителния договор от 57 600 евро, с левова равностойност 112 655.80лв., дори надхвърля пазарната оценка на имота към 2018г. според основното заключение на съдебно- техническата експертиза от 88 500лв. Счел е, че допълнителното заключение на СТЕ по делото не следва да се възприема, тъй като е изпълнено само по един метод и в него не е съобразено конкретното състояние на имота. В случай, че бъде възприета дадената оценка в допълнителното заключение от 120 500лв., в обжалваното решение е прието, че не е налице значително разминаване на тази оценка с уговорената цена, още повече като се има предвид извършеното от ответницата допълнителното плащане на сумата 13 713 евро към банката за заличаване на ипотеката върху имота.

При обсъждане на доводите на синдика, че предварителният договор и потвърждението за плащане не следва да бъдат ценени, поради преклузия за представянето им, въззивният съд е констатирал, че в подадения в срока по чл.367, ал.1 ГПК ОИМ на ответното дружество предварителният договор е описан като приложение №2, но не е бил фактически представен. Приел е, че представянето му по- късно не е нередовно, тъй като съдът не е дал указания по чл.101 ГПК за отстраняването на нередовността на ОИМ. Досежно потвърждението за платена цена по предварителния договор въззивният съд е констатирал, че ответницата го е представила два пъти: първия път към просрочения отговор на ИМ на първоначалния ищец„А и Л търговско представителство“ ООД, а вторият път към подадения в срок отговор на молбата на съищеца „Виго Груп“ ООД за встъпване в процеса и документът правилно е приет като доказателство по делото с оглед еднозначното разрешаване на спора по отношение на двамата ответници - задължителни другари.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Не е обосновано приложното поле на въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Изведено от съдебната практика на касационния съд, основанието „очевидна неправилност“ трябва да е установимо пряко от самите мотиви на акта. Очевидно неправилен е съдебният акт, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, приложена е несъществуваща или отменена норма или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност, поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая въведените от синдика доводи във връзка с тълкуването прилагането на разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ не са в смисъл, че нормата е приложена в нейния обратен смисъл. Не е абсурдно правно-логически неиздържан, според неоснователно поддържаното от синдика, изводът, че продължителното упражняване на фактическа власт върху имота е някаква индиция за наличие на основание за това. Въведените от синдика доводи попадат извън обхвата на очевидната неправилност. Същите са тъждествени с доводите за обосноваване на правилността на решението.

Неоснователно е и искането за допускане на обжалване по процесуалноправния въпрос № 1 относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди и даде отговор на оплакванията, доводите и възражения на страните и да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност. Въззивната инстанция е дала отговор на оспорването от синдика на датата на предварителния договор и потвърждението за плащане, както и на доводите му във връзка с несключване на окончателен договор в продължение на повече от 8 години. В обжалваното решение е обсъдено съдържанието на нотариалния акт. Въведените от синдика подробни доводи са пряк израз на несъгласие с правилността на решението, която е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК.

Не следва да се допуска обжалване и по въпросите по п. № 2. Първият от тях е предпоставен от невярното твърдение, че верността на датата на оспорения по чл.181 ГПК документ е потвърдена единствено с факта на ползване на имота. Видно от мотивите на обжалваното решение, продължителното ползване на имота от ответницата е само един от аргументите да се приеме, че оспорените предварителен договор и потвърждение за плащане са издадени много преди съставяне на нотариалния акт за сделката с имота. Другите два въпроса по п.№ 2 са израз на тезата на синдика, че е трето лице по см. на чл.181 ГПК, която разпоредба изключва възможността да се установи достоверност на датата на оспорените частни документи единствено с факта на ползване на имота от купувача и силно стеснява възможностите да се опровергае това оспорване. Релевирани са от синдика и доводи, че представените официални документи опровергават оспорените частни документи. В случай, че се приеме, че не е трето лице по см. на чл.181 ГПК, синдикът поддържа, че оспорените частни документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила и доказателствената тежест за установяване достоверността на датите и съдържанието им е в тежест на ползващата се страна – ответниците, а при липсата на такива доказателства – достоверна е датата, на която документите са представени по делото.

Не се констатира отклонение от формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК на даденото разрешение от въззивния съд относно оспорените от синдика частни документи. Съдебната практика на касационния съд приема, че достоверната дата подлежи на доказване в случай, че се цели противопоставяне на документа на трети лица по смисъла на чл.181,ал.1 ГПК; Трети по смисъла на тази разпоредба лица са само тези, които черпят права от издателите и биха могли да бъдат увредени от антидатирането на документа (решение № 235/04.06.2010г. по гр.д.№ 176/2010г., II г.о., решение № 17/13.06.2019г. по т.д.№ 1104/2018г., I т.о., решение № 273/02.12.2019г. по гр.д.№ 1067/2019г., IV г.о., решение № 60256/07.03.2022г. по гр.д.№ 3590/2020г., IV г.о., решение № 50085/09.01.2024г., I т.о.). Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, може да оспори датата на съставянето му, в какъвто смисъл следва да бъде прецизирано и преценено възражението на синдика. В този случай доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ (решение № 17 от 13.06.2019г. по т.д.№ 1104/2018г. на I т.о). Верността на датата подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, включително и със свидетелски показания (решение № 50006 от 22.03.2024г. по т.д.№ 1904/2022г. на I т.о. на ВКС). В случая въззивният съд не е приемал, че ответниците не носят доказателствена тежест за установяване на посочената в оспорените от синдика частни документи, а верността на датите е преценявана въз основа на всички доказателства по делото.

Не следва да се допуска обжалване и по въпроси № 3 и 4. Посредством тях касаторът всъщност цели даване на общозначим отговор дали при липса на въведени доводи от страните съдът може по своя инициатива да изследва наличие на симулация и може ли оспореният предварителен договор, сключен между страните по делото, да служи за начало на писмено доказателство, което прави вероятно твърдението за симулативност на посочената продажна цена в окончателния договор, оформен с нотариален акт. В случая не са въведени и не са обсъждани твърдения за симулация на цената в нотариалния акт, а обсъдените съвпадащите твърдения на двамата ответници, страни по атакуваната сделка, са, че реалната продажна цена е в по-висок размер от посочената в нотариалния акт. Не приложимо в случая посоченото решение № 417 от 18.10.2012г. по гр.д.№ 568/2012г., IV г.о. В него е даден отговор че неоспореният предварителен договор, сключен между страните по делото, представлява начало на писмено доказателство, което прави вероятно твърдението за симулативност на посочената продажна цена в окончателния договор, оформен с нотариален акт и обуславя допустимост на свидетелски показания по реда на чл.165 ал.2 ГПК. В конкретния случай не са въведени доводи и не е обсъждано дали предварителният договор, който при това е оспорен, е начало на писмено доказателство.

С оглед на този изход на спора на ответницата се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 3000лв., доказани с приложения договор за правна защита.

На осн. чл.649, ал.6 ТЗ, ДТ по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, не е внесена предварително, поради което, с оглед на изхода на спора, длъжникът следва да бъде осъден да я заплати по сметката на ВКС за ДТ.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: