Определение № 1600 от 14.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 381/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 159 от 23.11.2023г. по в.т.д. № 191/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 64 от 18.05.2023г. по т.д. № 178/2022г. на Окръжен съд – Плевен. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Манева-Томик“ ООД (в несъстоятелност) искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и приети в производство по несъстоятелност на „Манева-Томик“ ООД публични държавни вземания в общ размер от 705 675. 67 лева, от които 518 124. 48 лева главници и 187 551. 19 лева лихви, начислени към 09.03.2022г. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил, че приетите в производството по несъстоятелност публични вземания, възникнали до датата на решението за отриване на производство по несъстоятелност (решение № 16 от 25.02.2022г. по т.д.н. № 17/2022г. на Окръжен съд - Плевен) не са обезпечени по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, въпреки вписванията на запор на имущество по чл. 4 от ЗОЗ № 20180706011121, № 2018072401720, № 2018080600411, № 2018100500222, № 2019021100781, № 2019031801766, № 2019031801798, № 2019041800271, № 2019052001649, № 2019060301699, № 2019061002310, № 2019100400571, № 2019100701611, № 2019100701690 и № 2019100701730 с титуляр на вписаните права ТД на НАП – Велико Търново. Това е, защото липсва материално основание, което дава привилегия за предпочтително удовлетворяване. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор, вписани по реда на ЗОЗ, следва да се тълкува корективно. Тя не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор. Вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ), но той не променя качеството си на хирографарен кредитор и няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на тези кредитори (чл. 638, ал. 4, изр. 2 от ТЗ). Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Според НАП разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително (корективно) тълкуване, като същата регламентира привилегията на вземанията при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност, докато разпоредбата на чл. 193 от ДОПК регламентира не само привилегирования характер на принудителното изпълнение по ДОПК, но и различния ред, по който ще се реализират запорираните и/или възбранени по реда на ДОПК активи след 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4 от ЗОПК. Чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ не поставя допълнителни условия за възникване на правото на привилегировано удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, като е достатъчно в производството по несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл. 685, ал. 2 от ТЗ писмени доказателства за вписани по реда на ЗОЗ запори и е недопустимо по тълкувателен път към фактическия състав да се добавят и други елементи. Касаторът иска касационно обжалване да бъде допуснато и въззивното решение – отменено, като се признае поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публичните вземания, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „Манева-Томик“ ООД (в несъстоятелност), като обезпечени със запори, наложени с постановления за налагане на обезпечителни мерки, вписани в Централния регистър на особените залози. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Формулираният въпрос е: „Следва ли кредиторът, чийто вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено на кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване цитираната разпоредба?“ От насрещната страна по жалбата „Манева-Томик“ ООД (в несъстоятелност) е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Отговор не е постъпил от Б. Л. Б., синдик на дружеството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С оглед изложеното относно мотивите на въззивния съд, обосновали потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото и отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Относно вземанията, предмет на установителните искове, като решаващ мотив от въззивния съд е възприето, че не са обезпечени по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тълкуване, което касаторът не споделя. Във връзка с въпроса обаче не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Напротив, съществува практика на Върховния касационен съд, съдържаща отговор на въпроса на касатора и тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, се явява съобразена от въззивния съд. Съгласно решение № 50112 от 15.03.2024г. по т.д. № 1602/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, която е императивна, следва да се тълкува корективно. Вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в Централния регистър на особените залози, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора. Нито от правната природа на тази обезпечителна мярка, нито от целта и последиците на вписването й по реда на ЗОЗ, както и от съпоставката на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ с останалите относими правила в търговската несъстоятелност може да се направи извод, че вписването в този случай придава на кредитора, в чиято полза е наложен запорът, качеството на обезпечен кредитор и приравнява по последици обезпечителната мярка „запор“ на реалното обезпечение „залог“. В този смисъл са били и изводите на въззивния съд в решението му. Сходно е даденото разрешение и в решение № 50002 от 28.03.2024г. по т.д. № 1729/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново.