Определение № 60492 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от Б. Н. Р. чрез адв.Г. срещу решение № 12440 от 4.12.20г.по в.гр.дело № 57/20г.на Софийския апелативен съд в частта,с което е отменено решение № 7232 от 25.10.19г. по гр.дело № 3008/18г.на Софийски градски съд в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, предявен от същата страна против Прокуратурата на Република България за разликата над сумата от 5000 лв до сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и искът е отхвърлен за сумата от 15 000 лв. Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 3.05.11г.с постановление на разследващ полицай, ищецът е бил привлечен по ДП № 5173/11г.на СДВР, в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по чл.252 ал.2 вр.с ал.1 пр.3 НК.С постановлението на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа,а след това и постоянна мярка „задържане под стража“.С определение от 24.11.11г.по в.н.ч.д.№ 1191/11г.от Софийския апелативен съд е била изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв.С постановление от 8.05.13г.разследващият полицай при СДВР е привлякъл ищеца като обвиняем за същото престъпление,извършено в съучастие с неговата съпруга,като е бил разширен периода от време за тази задружна престъпна дейност.По внесен от прокурора обвинителен акт е образувано нохд № 4055/13г.на Софийски градски съд, който е прекратил производството на основание чл.250 НПК.На 12.11.14г.Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждането за прекратяване. Установено е още,че с решение № 145 от 6.07.12г.по гр.дело № 647/12г.на Костинбродския районен съд е прекратен брака на ищеца,както и че от 1.09.11г.не е бил вече член и заместник – председател на УС на Сдружение „Български национален аероклуб“.За претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани свидетели. Прието е от съда,че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ при условията на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.При определяне размера на обезщетението за доказаните вреди от неимуществен характер въззивният съд е взел предвид възрастта на ищеца и неговото обществено положение и образование; продължителността на наказателното преследване; приложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ за времето от 3.05.11.г.- 24.11.11г.; медийното отразяване на наказателното преследване, както и че няма доказателства наказателното преследване да е препятствало развитието на ищеца в професионален план, както и да е повлияло негативно на здравословното му състояние.За репариране на претърпените вреди въззивният съд е приел, че сумата от 5 000 лв е справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. По въпроса за критериите по чл.52 ЗЗД, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди е дадено разрешение в редица постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о. ,в т.ч. и приложените от касатора решение № 105 от 20.04.16г.по гр.дело № 4006/15г.на Четвърто г.о.; решение № 476 от 27.10.16г.по гр.дело № 3281/15г.на Четвърто г.о.Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост В разглеждания случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид всички релевантни обстоятелства, поради което настоящият съдебен състав намира,че решението му не е постановено в отклонение от практиката на ВКС. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.