Определение № 101 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 904/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх. № 1715 от 25.02.2020 г., подадена от Б. И. К. чрез адвокат М. Г. от АК - В. срещу въззивно определение № 141 от 17.02.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 75/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, г.о., с което е потвърдено определение № 118 от 13.01.2020 г. по гр.д.№ 5151/2019 г. по описа на РС – Враца, І-ви гр.състав. С последното е оставена без разглеждане молбата на Б. И. К. за приемане по опис нанаследството, останало от баща й И. И. И., б.ж. на [населено място], [община], починал на 29.05.2019 г., и е прекратено производството по делото. Предвид едностранния характер на производството, размяна на книжа не е извършвана. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното: За да потвърди акта на районния съд, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Срокът е преклузивен, като с изтичането му се прекратява самото правото, за чието упражняване е установен. Началния момент, от който започва да тече е този, в който заинтересоването лице (наследник) е узнал, че наследството е открито. Въззивният съд е споделил извода на районния съд, че в случая молителката е узнала за откриването на наследството в момента на смъртта на своя баща – на 29.05.2019 г. При липсата на твърдения за друг, различен момент, районният съд е приел, че узнаването, че наследството е открито, съвпада със самия момент на откриване на наследството, т.е. датата на смъртта на наследодателя. Освен това, дори узнаването да не съвпада с момента на откриване на наследството, във всички случаи то е станало най-късно на 02.09.2019 г., когато молителката се е снабдила с удостоверение за наследници. От този момент до датата на подаване на молбата за приемане на наследството по опис (20.12.2019 г.) също са изминали повече от 3 месеца, поради което във всички случаи субективното право да се иска приемане на наследство по опис е погасено. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката е поставила следните въпроси: „1. Приложими ли са в производството по открито наследство общите правила за недопустимост по чл. 130 ГПК ? След като изрично в глава 52 от ГПК не е предвидено спазване на срока по чл. 61 ЗН, какъв е процесуалният ред за служебното му прилагане от съда ?“ с довод, че е налице противоречие с Определение № 3 от 02.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 3403/2018 г. на ВКС, І г.о.; „ 2. Не се ли обезсмисля цялостното приложение на иск за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 ЗН, след като пропускането на срока за приемане на наследство по опис се следи от съда в производството по чл. 553 – 559 ГПК ?“ с довод, че е налице противоречие с т. 5 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което неспазването на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН може да бъде въведено с възражение в производството по предявен иск по чл. 30, ал. 2 ЗН. На трето място са изложени съображения, че Регламент (ЕС) № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, не регламентира преклузивни и давностни срокове относно приемане и отказ от наследство. В тази връзка е поставено питането „След като правото на ЕС не предвижда срокове за извършване на действия по наследяването „по смисъла на чл. 3, т. 1, б. „а““ и Регламентът е част от вътрешното право, то какво е приложението му спрямо Закона за наследството ?“. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. По аргумент от т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, регламентирането на очевидната неправилност като касационно основание наред с тези, за които по правило съдът следи служебно, вменява на ВКС да извърши проверката за наличието й служебно, при това - преди да пристъпи към обсъждане на основанията за допускане, попадащи в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая съдържанието на въззивния акт свидетелства за разрешение, несъвместимо със задължителната съдебна практика и в този смисъл – очевидно неправилно. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, а съгласно т. 5 от същото ТР, възражение за неспазването на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок за приемане на наследството по опис могат да направят лицата, чиято правна сфера е засегната от това действие – кредиторите на наследството, както и ползващите се от завещателно разпореждане или дарение лица. След като описът има само доказателствено значение относно вида и обема на имуществото, оставено в наследство от завещателя, респ. дарителя, и несъставянето му няма отношение към допустимостта на евентуална претенция по чл. 30 ЗН, съдът не е овластен да повдига въпрос за спазването на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН – както в производството по иск по чл. 30 ЗН, така и в охранителното производство по глава Петдесет и втора от ГПК. По тази причина и с оглед задължението по чл. 2 ГПК, при наличието на останалите предпоставки за оказване на поисканото съдействие, съдът е длъжен да се произнесе с акт по същество на исканията за извършване на опис на наследството и вписване на заявлението на призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение