Определение № 1408 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4541/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. Т., чрез адв.И. И., срещу решение №959/ 05.07.2023г., постановено по в.гр.д.№3269/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е ОТМЕНЕНО решение №26478/24.10.2022г. на Пловдивски районен съд, ХVІІ -ти гр. състав, постановено по гр. дело №20185/2018г. и вместо него е постановено друго по същество, с което е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор №***по КК на [населено място], с адрес на имота: [населено място], Район „С.“, местност „Г. К. ШосеЖ.П.Л. К., с площ от 1452 кв. м., с предназначение на територията – земеделска, категория 6, начин на ползване: друг вид застрояване, номер на имота по предходен план № ***, при съседи: ПИ с ИД № ***, ***с площ от 70 кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с ИД № ***с площ от 124 кв. м., едноетажна с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с ИД № ***с площ от 50 кв. м., едноетажна, с предназначение: друг вид сграда за обитаване между съсобствениците: Х. Х. П. с ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица] и С. Т. Т. с ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.8 както следва: Х. Х. П. ще ползва дял 1 от вариант първи към съдебно-техническа експертиза на вещо лице В. К. на л. 119 от делото на Пловдивския районен съд, ограничен с букви А-Б-В-Г-Д-А с площ от 787.80 кв.м колориран в червено; С. Т. Т. ще ползва дял втори ограничен с букви Ж-3-И-А-Д-Е-Ж с площ от 664.20 кв.м, колориран в синьо по скицата л. 119 от делото на Пловдивския районен съд, ХVІІ -ти гр. с., което е неразделна част от решението. Ответникът по касация Х. П. е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната недопустимост, тъй като решението на въззивния съд попада в обхвата на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 от ГПК и не подлежи на касационно обжалване.Претендират се разноски за настоящото производство. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като постановеното от въззивния съд решение е окончателно и не подлежи на последващ съдебен контрол. Производството пред първоинстанцонния съд е било образувано по искова молба на Х. П. срещу С. Т. за разпределение на ползването на поземлен имот с идентификатор №***по КК на [населено място], с адрес на имота: [населено място], Район „С.“, местност „Г. К. ШосеЖ.П.Л. К., ведно с построените в него три сгради. Постановено е решение от първоинстанционния съд, изцяло отменено от въззивния, който е разпределил ползването на съсобствения между страните имот въз основа на вариант 1-ви, изготвен от вещото лице по допусната по делото СТЕ. Решенията по такива искове подлежат на двуинстанционен контрол, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК изключва от обхвата на касационна проверка решенията по въззивни дела, предмет на които е разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред касационната инстанция производство, прекратено.В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски, които се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид горното, съдът