Определение № 3849 от 07.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1640/30.03.2023 г. по гр.д. № 3891/2022 г., с което Софийски градски съд отменя решение № 20216590/29.11.2021 г. по гр.д. № 18345/2021 г. на Софийски районен съд и отхвърля исковете, предявени при условията по чл. 439 ГПК, че поради изтекла погасителна давност и прихващане не съществува правото на принудително изпълнение в полза на ответника И. Н. Г. срещу ищците В. Г. П. и „Яни 03“ ООД за две лихвоносни главници за суми от по 20 209.26 лв. по изпълнителен лист от 29.01.2008 г. по гр.д. № 330/2007 г. на Софийски апелативен съд. Решението се обжалва от В. Г. П. и „Яни 03“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос: Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което перемпцията е настъпила преди ТР № 2/26.06.2015 по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС? Касаторите считат въпроса включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърдят, че положителният отговор, даден от въззивния съд, противоречи на практиката на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплакват, че решението е неправилно. Претендират разноските по делото. Ответникът по касация И. Н. Г. възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че за двете съдебно установени/пресъдени вземания в полза на И. Н. Г. е бил издаден изпълнителният лист срещу ищците В. П. и „Яни 03“ ООД. По него е образувано изп.д. № 20087922040019 по описа на ЧСИ Г. К.. По изпълнителното дело настъпва перемпция на дата, предхождаща ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК, но доколкото изпълнителното дело е образувано преди това (на 08.04.2008 г.), за него се прилага ППлВС № 3/1980 г. Въззивният съд е заключил, че погасителната давност не е текла до 26.06.2015 г., а за извода е без значение дали към тази дата изпълнителното дело е било висящо или прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за единия, за втория или и за двамата длъжници. Въззивният съд е приел, че след 26.06.2015 г. по същото изпълнително дело са искани, респ. извършвани следните изпълнителни действия: С молба от 11.07.2016 г. Й. И. Г. – взискател, конституиран от съдебния изпълнител по договор за цесия от 12.06.2015 г. на мястото на кредитора по изпълнителния лист, е поискал да бъде овластен да предяви иск за прекратяване на „Яни 03“ ООД. С постановление от 03.10.2016 г. молбата е уважена. С молба от 26.04.2018 г. И. Г. - наследник на цесионера/ ответникът по исковете по чл. 439 ГПК е уведомил съдебния изпълнител за смъртта на Й. Г. и е поискал запор на сметки на длъжника В. П./на първия ищец. С молба от 22.05.2019 г. И. Г./ответникът по исковете по чл. 439 ГПК е поискал постановлението по чл. 517, ал. 3 ГПК да бъде издадено на негово име. На 24.06.2019 г. искането е уважено. С молба от 08.07.2019 г. взискателят/ответникът по исковете по чл. 439 ГПК е поискал запор на вземането на длъжника „Яни 03“ ООД срещу И. Г. по друго изпълнително дело. На 23.07.2019 г. е издадено запорното съобщение. С молба от 23.07.2021 г. взискателят/ответникът по исковете по чл. 439 ГПК е поискал запор върху банкови сметки на длъжниците/на ищците. На 25.08.2021 г. запорите са наложени. Въззивният съд е заключил, че ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС се отнася за поисканите и извършени изпълнителни действия след 26.06.2015 г. Различен извод не произтича от това, че са извършени по същото изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Погасителната давност е прекъсвана многократно (чл. 116, б. „в“ ЗЗД), а отрицателните установителни искове са неоснователни. С определение № 738/20.02.2024 г. настоящият състав прие, че при тези мотиви повдигнатият въпрос обуславя решението, включен е във въпрос № 3 по тълк.д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС и спря производството по настоящото дело. С т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Привременната пречка отпадна и производството следва се възобнови. С разясненията в мотивите към т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. и в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС се прие, че за изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. за принудително събиране на вземания, погасителна давност не е текла и започва да тече от 26.06.2015 г., но само когато към тази дата изпълнителното дело е висящо. Когато изпълнителното дело е прекратено преди това, преустановява се ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, приет с нормативното тълкуване с ППлВС № 3/1980 г. В такъв случай новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента на прекратяването. Настоящият състав намира, че в противоречие с тези разяснения въззивният съд е приел, че за двете лихвоносни главници за суми от по 20 209.26 лв. по изпълнителния лист срещу първия и срещу втория ищец/длъжник/сега касатор погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., като за извода е без значение дали, кога и спрямо кой длъжник по изпълнителното дело, образувано на 08.04.2008 г., се е осъществило основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По повдигнатия въпрос са налице общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При тези мотиви, съдът