Определение № 2409 от 16.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1417/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Ж. Д. срещу определение от 30.04.2024г. по ч.гр.д. № 4833/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено протоколно определение от 07.03.2024г. по гр. д. № 14588/2023г. на Районен съд – София, с което е оставено без уважение искането по чл.64 ГПК на частната жалбоподателка за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор. В частната касационна жалба се твърди, че неправилно въззивният съд е посочил в диспозитива на определението си, че същото не подлежи на обжалване, тъй като това противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 5/2015г. от 12.07.2018г. по тълк. д. № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС, че въззивно определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл.64 ГПК подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 предл. 1 ГПК. Ответникът по частната жалба, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, счита същата за неоснователна, по съображения, подробно изложени в отговора на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Безспорно в Тълкувателно решение № 5/2015г. от 12.07.2018г. по тълк. д. № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС е дадено принципното разрешение, че въззивно определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл.64 ГПК подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2, предл. 1 ГПК. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, изключени от обхвата на касационния контрол са въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационнно обжалване, като съгласно чл.280, ал.3 ГПК това са актовете на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, които разпоредби не са били предмет на посочения от жалбоподателката тълкувателен акт на ВКС и същият не изключва приложението им. В настоящия случай, делото е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу жалбоподателката установителни искове относно вземания в размер на 1 033,88 лева – главница по договор за кредит и в размер на 619,15 лева – лихва за забава, поради което предвид цената на исковете, на основание чл.274, ал.4 ГПК, вр. чл.280, ал.3 ГПК, атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол. С оглед наличието на процесуална пречка по чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3 ГПК за допустимост на касационното производство, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3 ГПК,