Определение № 3058 от 30.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2138/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на К. Д. М. срещу решение №1963/01.04.2025г. по в.гр.д.№13425/23г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20097714/18.07.2023г. по гр.д.№49944/20г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея срещу „Инвестбанк“АД три обективно кумулативно съединени осъдителни иска с размери 450 лв. /частичен от 100 000 лв./, 400 лв. /частичен от 100 000 лв./ и 400 лв./частичен от 80 000 лв./. В писмен отговор ответната по касационната жалба страна „Инвестбанк“ АД я е оспорила като недопустима; възразила е срещу допускането й до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендира направените разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд Търговска колегия,в състав на Второ отделение, след като обсъди данните по делото, намира подадената от касационна жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по граждански дело – 5000 лв., а по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Предмет на касационното производство са три обективно съединени иска, всеки от които е с цена под посочения минимален праг. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати. С оглед изхода от настоящото производство в полза на „Инвестбанк“АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение