Определение № 50560 от 03.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2451/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Й. В., чрез адв. Ст.Ч. срещу решение №947 от 09.08.2021г. по в.гр.д. №588/2021г. на Апелативен съд- София в частта, с което е потвърдено решение №261782 от 15.12.2020г., постановено по гр.д.№6567/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 100 000 лева до 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на баща му Й. В., настъпила в резултат на ПТП на 24.09.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2015г. до окончателното плащане и съответна част от разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е обсъдил всички релевантни доказателства и доводи на страните, преди всичко изключително близките отношения между него и баща му и непреодоляната загуба, не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Счита, че решаващият съдебен състав не е отчел икономическата обстановка и инфлационните процеси, намиращи отражение в застрахователните лимити на отговорност, както и не е съобразил размера на присъдените обезщетения при други сходни случаи. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да му се присъди още 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта и разноски по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по няколко въпроса, които независимо от различната формулировка се свеждат до материалноправния въпрос за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД /въпроси №2, №3, №4, №5 и №6 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, като поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК /решение №149 от 02.05.2021г., гр.д. №574/2010г., III г.о.; решение №121 от 09.07.2012г., т.д. №60/2012г., II т.о.; решение №148 от 28.06.2018г., гр.д. №3923/2017г., IV г.о. и др./. Поставя и процесуалноправен въпрос /въпрос №1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, който счита, че е обусловил изхода на спора- за задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви като анализира доказателствата и посочи кои факти намира за установени, както и да обсъди доводите на страните обоснове правните си изводи, като поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно и следва да бъде оставено в сила. Третото лице помагач ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 100 000 лева /разлика между претендираните 200 000 лева и присъдените 100 000 лева/, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания от загубата на баща му е 100 000 лева. Приема за безспорно установено реализирането на процесното ПТП на 24.09.2015г. /между товарна композиция от седлови влекач „М.“ и полуремарке „Шмиц СУС27“, лекотоварен автомобил- бус „Форд Транзит“ и лек автомобил „Фолксваген Голф“/, причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, при което настъпва смъртта на Й. В.- баща на ищеца. Като спорен е приет въпросът относно съответствието на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди /100 000 лева/ с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. За да определи обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение, въззивният съд анализира събраните гласни доказателства и приема за доказано, че между С. В. и баща му е имало много близки отношения на обич и взаимопомощ, живели са в едно домакинство, били заедно на празници, имали общи планове. Ищецът приел много тежко смъртта на баща си, плачел, скърбял, станал унил и необщителен, често посещавал гроба му и все още не можел да превъзмогне загубата. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав съобразява и възрастта на починалия /52 години/ и на ищеца /28 години/, както и икономическата обстановка в страната към датата на застрахователното събитие, намираща израз в лимитите на застрахователната отговорност и стига до краен извод, че справедливо за претърпените от ищеца болки и страдания е обезщетение в размер 100 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. възрастта на починалия при процесното ПТП Й. В. и на ищеца- негов син; съществувалата емоционална връзка и близост между тях и негативните психологически преживявания и страдания на ищеца и тяхната продължителност; икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. Доколко размерът на определеното застрахователно обезщетение е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол. Не е налице противоречие и с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и с цитираните в изложението на касатора решения на ВКС. При определянето на обезщетението съдът е съобразил както общите критерии като обществено-икономическите условия, намиращи проявление в лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка ГО, така и специфичните, конкретните факти по делото /интензитета на болките и страданията на ищеца, обусловени от естеството и интензитета на връзката му с починалия баща/. Следва да се има предвид, че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съставите на ВКС по всяко едно дело вземат предвид конкретните факти и обстоятелства. Различната фактическа обстановка обуславя и различен извод за това какъв е справедливият размер на обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, като отчитането на сходни случаи не означава механично възприемане на конкретен размер на присъдено обезщетение от друг съдебен състав по друго дело. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице противоречие и с цитираната практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото. Налице е задължителна съдебна практика- т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и множество решения по чл.290 ГПК, с които е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на правния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В конкретния случай въззивният съд е постановил решението в съответствие с цитираната практика, като е обсъдил наведените от страните доводи и се е произнесъл по направените в жалбата на ищеца оплаквания относно характера и интензитета на търпените от него вреди и критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд