Определение № 3481 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4271/2023 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. Б., [населено място], чрез адв. Т. А., срещу определение № 3458 от 17.03.2023 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 13700/2022 г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу определение № 1720 от 02.11.2022 г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията – град София, с което е отказано поисканото със заявление вх. № 81739 от 02.11.2022 г. вписване на решение № 60169 от 05.04.2022 г. по гр.д. № 438/2021 г. на Върховния касационен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Формулиран е въпросът: „Следва ли при подадено заявление за вписване на съдебно решение по вписана искова молба, в което изрично са посочени всички индивидуализиращи белези на вписаната искова молба, Службата по вписванията да изисква копие от тази искова молба (още повече, че от текста на заявлението става ясно, че заявителят не е ищец по нея и съответно не разполага с екземпляр), или следва да извърши служебна проверка в своите регистри по посочените данни за вписаната искова молба?“ без да се позовава на конкретно основание по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт. Охранителното производство е започнало по молба на Д. С. Б. до съдията по вписванията при Служба по вписванията– град София с искане да бъде вписано решение № 60169 от 05.04.2022 г. по гр.д. № 438/2021 г. на Върховния касационен съд. С него е частично отменено решението на предходната инстанция и вместо това е уважен предявеният срещу Д. и Т. Б. насрещен иск по чл. 108 ЗС. Съдията по вписванията е отказал да извърши вписването, приемайки че не са представени преписи от всички, постановени по реда на инстанционния контрол в производството, образувано въз основа на вписаната искова молба, влезли в сила решения, подлежащи на вписване. За да потвърди постановения отказ, Софийският градски съд е приел, че молителят не е представил доказателства за това, че насрещната искова молба е била вписана в Агенцията по вписванията. Според съда това представлява пречка за извършване на исканото отбелязване на решението на ВКС и доколкото преписката не съдържа достатъчно данни, от които да може да се конкретизира исковата молба, кога е била вписана и под каква сигнатура, не биха могли да бъдат спазени формалните изисквания в процедурата по вписването. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативното наличие на две предпоставки: обща - произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил решаващия му извод и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Поставеният въпрос не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд. Отказът на съдията по вписванията не е потвърден с мотив, че заявителят е бил длъжен да представи препис от вписаната насрещна искова молба, а че не са представени доказателства за това, че насрещната искова молба е била вписана, като в преписката не се съдържат достатъчно данни, досежно вписването на исковата молба. Т.е. съдът не е приел, че винаги трябва да се представя копие от вписаната искова молба, а изводите му са, че е необходимо заявителят да посочи конкретните данни във връзка с вписването й. Дали в конкретни я случай са налице такива конкретни данни е въпрос по правилността на изводите на въззивния съд, която не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение