Определение № 50908 от 09.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1903/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на двамата ответници по делото (предвид и уточнението на жалбата, направено с молба от 28.06.2022 г.) „Софалукс България” ЕООД и В. Т. Я. срещу решение № 14/20.01.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 798/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното възивно решение, при постановена отмяна на обжалваната отхвърлителна част от първоинстанционното решение № 835/08.10.2021 г. по гр. дело № 987/2021 г. на Пазарджишкия районен съд, двамата жалбоподатели-ответници са осъдени да заплатят солидарно на ищеца Д. Д. А. сумата 5 700.77 лв. (разликата над присъдените с първоинстанционното решение 399.23 лв. до претендираните 6 100 лв.), представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ за незаконното задържане на трудовата му книжка през периода 06.12.2019 г. - 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2021 г. до окончателното ѝ изплащане; в тежест на касаторите са възложени и разноските и държавна такса по делото. Касационната жалба (също предвид и уточнението ѝ) е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – ищецът А. не е подал отговор на жалбата. В изложението на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване е формулиран следният правен въпрос: при предявен иск по чл. 226, ал. 2 от КТ следва ли ищецът да установи наличието на претърпени вреди и следва ли ищецът да докаже причинно-следствена връзка между вредите и задържането на трудовата книжка от работодателя. Касаторите навеждат допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поддържат, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с т. 12 от тълкувателно решение (ТР) № 4/2005 от 05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/2019 от 02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС; твърдят и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Както сочат и самите касатори, с разясненията в мотивите към т. 12 от ТР № 4/2005 от 05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС и към т. 2 от ТР № 1/2019 от 02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС е даден положителен отговор на формулирания от тях правен въпрос, а именно: при предявен иск по чл. 226, ал. 2 от КТ, в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на претърпени от него вреди и да докаже причинно-следствена връзка между вредите и незаконното задържане на трудовата книжка от страна на работодателя и съответните длъжностни лица. Изрично е разяснено и че ищецът – работник или служител не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен с разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ. При наличието на актуална задължителна практика по въпроса, обективирана в двете тълкувателни решения, този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като и самите жалбоподатели не излагат каквито и да било съображения за наличието на тази допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от TP № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Няма основание касационното обжалване да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. За да уважи изцяло предявения иск, в мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд е приел за установено, че е налице незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца, налице е прекратено трудово правоотношение, налице са настъпили и претърпени от ищеца имуществени вреди, съизмерими с размера на трудовото му възнаграждение от 6 100 лв. за процесния период; налице е и причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и незаконното задържане на трудовата му книжка от работодателя и управителя (двамата ответници). Действително, както сочат жалбоподателите, с така изложените съображения въззивният съд е „засегнал съвсем бегло“ формулирания от тях правен въпрос, но това е така, защото основните спорни между насрещните страни обстоятелства по делото са свързани с установяването на незаконното задържане от страна на ответниците на трудовата книжка на ищеца, а не с установяването на претърпените от него имуществени вреди и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното задържане на книжката. Това е обусловило излагането на пространни мотиви от съда относно основния спорен елемент от фактическия състав на обезщетението по чл. 226, ал. 2 от КТ и обсъждането накратко на останалите негови елементи. При това положение, макар и с лаконични съображения, като е приел за установени по делото наличието на претърпени от ищеца имуществени вреди и на причинно-следствена връзка между тях и незаконното задържане на трудовата му книжка от страна на касаторите-ответници, въззивият съд е дал разрешение на изведения от тях правен въпрос, което е в съответствие, а не е в противоречие с обсъдената по-горе задължителна практика на ВКС. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение