Определение № 241 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК Образувано е въз основа на подадената от Р. П. С. от [населено място] частна жалба с вх.№ 1918 от 26.02.2020г. против определение № 115 от 12.02.2020г. по гр.д. № 1333/2019г. на ІІІ г.о. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба, на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено, а делото върната за произнасяне по подадената жалба. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от С. В. П. и И. К. П., чрез процесуалния им представител адвокат Д., с който се изразяват становището си за неоснователност на подадената частна жалба. Искането им е за потвърждаване на обжалвания акт поради неоснователност на тезата на жалбоподателя за неоценямост на предявения иск. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид материалите по делото и съобразно закона намира същата за основателна, поради следното: С обжалваното определение № 115 от 12.02.2020г., състав на ВКС е оставил без разглеждане като недопустима подадена касационна жалба срещу въззивното решение, с което са отхвърлени предявените установителни искове за признаване, че договор за аренда на земеделска земя № 25641 от 18.05.2016г. за отдаване под аренда на 50 дка земя в землището на [населено място] е нищожен поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 изр.3 ЗЗД и за признаване несъществуването на арендното правоотношение. Мотивите са, че същите са оценяеми и цената им, определена по реда на чл.69, ал.1, т.5 ГПК /въз основа на сбора на арендните вноски, установени съобразно заключението на приетата по делото експертиза, за една година/ е под 5 000лв. Съдебният състав се е позовал на цитирана от него практика, където цената на установителния иск е определяна с помощта на вещо лице. Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи, пред вид разпоредбата на чл.70, ал.1 ГПК, съгласно която въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая цената на установителния иск по чл.26, ал.1 ЗЗД е определена от първоинстанционния съд с разпореждане № 1562 от 9.10.2017г. /вж.стр.17/ на 5 011.65лв. и след направено оспорване от ответната страна с представения отговор, е потвърдена с друго разпореждане на съда № 1704 от 27.11.2017г. /вж.стр.33/ и с определение № 304 от 13.12.2017г., постановено на основание чл.140 ГПК. Въз основа на тази цена е определена и следващата се държавна такса. Цената на иска е винаги една и тя е тази, която е определена при завеждане на делото. Във всеки следващ момент, когато съдът трябва да вземе отношение по какъвто и да е повод относно цената на иска, той трябва да се ръководи от тази окончателна цена, без да има право да я променя /ТР № 3 от 27.10.2014г. по т.д.№ 3/2014г.на ОСГТК на ВКС/. При цена на иска от 5 011.65лв., подадената касационна жалба следва да бъде допусната до преценка по реда на чл.288 ГПК, поради което настоящият състав на Върховен касационен съд