Определение № 53 от 09.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4704/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. В. П., подадена чрез процесуален представител адв. М. Д., против определение № 1021 от 06.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 608/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено определение № 588 от 26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1812/2023 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица /погрешно е посочено в диспозитива, че е потвърдено определение от 02.05.2024 г., постановено по гр. д. № 418/2024 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, порок отстраним по реда на чл. 247 ГПК/, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска на основание чл. 130 ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Жалбоподателката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещните страни по жалбата Д. С. Д. и Р. С. Д., в които поддържат, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението, а по същество, че същото е правилно и законосъобразно. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: Производството по делото е образувано по искова молба на А. В. П. против Д. С. Д. и Р. С. Д., с която е предявила иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 576, вр. чл. 579, ал. 1, изр. 1-во ГПК за прогласяване на нищожността на нотариално удостоверяване по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 459, том III, рег. № 4448, н. д. № 365/2021 г. по описа на нотариус К. Боева, по силата на който Ц. Р. М. е продал на първия ответник Д. С. Д. собствените си недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Л., подробно описани в акта, поради непрочитане на нотариалния акт от нотариуса. И двете инстанции по делото са констатирали, че ищцата няма интерес от установяване на твърдяната нищожност. Ако описаният в исковата молба нотариален акт засяга правата на ищцата, тя трябва да предяви иск за собственост против ответника Д. С. Д.. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1. „Абсолютна или относителна е нищожността на нотариалното удостоверяване при непрочитането на нотариален акт?“; 2. „Може ли да бъде отменян от съда нотариален акт за покупко- продажба?“; 3. „Какъв е порокът на определение, потвърждаващо недопустимо или очевидно неправилно определение за прекратяване поради недопустимост на исковата молба?“; 4. „Какъв е порокът на определение, чийто диспозитив липсва?“; 5. „Какъв е порокът на определение, чийто диспозитив няма никаква връзка с мотивите на същото (определение)?“; 6. „Какъв е порокът на определение, в което е налице пълно противоречие между мотиви и диспозитив?“; 7. „Какъв е порокът на определение, което разгледано в цялост, освен, че счита в мотивите си, че нотариален акт за покупко-продажба може да бъде отменян от съда, е абсолютно неразбираемо като цялост?“ и 8. „Какъв е порокът на въззивно определение, потвърждаващо прекратяване на първоинстанционно гражданско дело, при което районният съдия е прекратил производството като недопустимо (защото ищцата била трето лице без правен интерес) преди да се произнесе (и все още не се е произнесъл) по молбата за конституиране като съищец на лицето, с неоспорим правен интерес в същия случай (ако приемем, че нищожността на нотариалното удостоверяване поради непрочитането на нотариалния акт не е абсолютна, т.е., спрямо всички, в т.ч., и спрямо ищцата, чийто правен интерес пък, също е безспорен, тъй като е свързан с горепосоченото и висящо към момента на произнасянето по в. ч. гр. д. № 608/2024 г. на ВТОС, дело № 3474/2023 г. на ВКС, ГК, 2-ро ГО)?“. Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. Тълкувателно решение № 1/2022 г. на тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа и, че определението е вероятно нищожно, евентуално вероятно недопустимо и евентуално очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване. Атакуваното определение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. По въпросите не е налице общия селективен критерий, като основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите не са обусловили даденото от въззивния съд разрешение. Окръжен съд - Велико Търново е достигнал до същите правни изводи и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното определение. В него е прието, че ищцата, като трето за сделката лице следва да установи правния си интерес за водене на иска за недействителността й. Доколкото същата се позовава на оригинерно придобивно основание правото на собственост на имота, предмет на продажбата – изтекла в нейна полза давност, няма лигитимен интерес да иска обявяване на недействителността на продажбеното правоотношение между Ц. Р. М. и Д. С. Д.. Съобразно твърденията в исковата молба, ако правото й на собственост е оспорено и/или нарушено ищцата разполага със съответните вещни искове за защита – по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Поставените въпроси за диспозитива на определението на въззивния съд са неотносими към допускането на касационното му обжалване, доколкото в мотивите към определението ясно е формирана воля за потвърждаване на определение № 588 от 26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1812/2023 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица. При липса на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпросите не следва да се обсъжда наличието на допълнително такова. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че жалбоподателката не е обосновала сочените от нея специални основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение