Определение № 3874 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1836/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. Т. против разпореждане № 294/08.04.2026г. постановено по гр.д. № 367/2025г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е върната касационна жалба вх. № 1758/07.04.2026г. подадена от И. А. Т. срещу въззивно решение № 447/17.12.2025г. по в.гр.д. № 376/2025г. по описа на същия съд. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за приемане на частната жалба за допустима и продължаване на действията по администрирането й. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно съдът е възприел, че касационното обжалване е недопустимо поради цената на иска, без да съобрази че касационната жалба е подадена на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК – поради очевидна неправилност. По същество твърди, че въззивният съд е извършил преценка дали са налице основания за допускане на касационно обжалване без да обсъди основанията посочени в изложението. Твърди, че преценката относно наличието на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 от ГПК е изключително правомощие на касационната инстанция. Отправя искане обжалваното разпореждане да се отмени и да се пристъпи към администриране на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С определение № 2663 от 21.05.2026г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК до произнасянето на Конституционния съд на Република България по конст.дело № 5/2026г. С решение № 10/09.07.2026г. по цитираното конституционно дело, Конституционният съд е отхвърлил искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Налице са предпоставките по чл. 230, ал. 1 от ГПК за възобновяване на производството по делото предвид отстраняване на пречките за движението му. С обжалваното разпореждане Окръжен съд – Смолян е върнал подадената от И. А. Т. касационна жалба срещу въззивно решение № 447 от 17.12.2025г., поправено с решение № 63/01.09.2025г., постановено по в.гр.д. № 367/2025г. по описа му. За да се произнесе, въззивният съд съобразил, че с това решение е потвърдено първоинстанционно решение № 25/08.05.2025г. по гр.д. № 156/2024г. по описа на Районен съд – Чепеларе, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е признато за установено, че А. Д. В. дължи на И. А. Т. сумата от 1940.49 лева, представляваща дължим адвокатски хонорар по чл. 36, ал. 3 от ЗА, определен с решение № 235/14.06.2023г. на АС – Пловдив за процесуално представителство по в.т.д. № 760/2022г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.01.2024г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер на вземането от 3861.96 лева, за което вземане е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11/25.01.2024г. по ч.гр.д. № 21/2024г. по описа на PC – Чепеларе. Изложил, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, а в случая цената на иска е 3861.96 лв., т.е. под законоустановения минимум, поради което постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна жалба срещу окончателното решение приел за недопустима и постановил връщането й. Определението е правилно. От данните по делото е установено, че цената на предявения установителен иск за парично вземане е в размер на 3861.96 лева. С оглед на вида на делото и паричната оценка на неговия предмет, касационната жалба е процесуално недопустима. Този извод следва от дефинираната в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК необжалваемост на решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 2556.46 евро /5000 лв/. Касае се за императивна процесуалноправна норма, определяща категориите въззивни решения, по отношение на които е недопустим касационен контрол. Не е налице и изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК – предявеният иск е облигационен, оценяем, а не е иск за собственост или други вещни права върху недвижим имот. Съгласно мотивите към решението на Конституционния съд по конст.дело № 5/2026г. определянето на допустимостта на касационното обжалване според паричната оценка на предмета и според рода на делото, съчетано с подбора на делата, не е противоконституционно, тъй като касационното обжалване е предназначено не да осигури достъпа на всички или на преобладаващия вид и брой дела до касационната инстанция, а да осигури законосъобразното решаване на делата, съчетано с изискването за разумен срок. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател основани на оплакване, че въззивният съд е извършил преценка за допустимост на касационната жалба без да е обсъдил соченото в нея основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност. Тези доводи са израз на сместване на изискванията за допустимост на касационната жалба, съответно основанията за връщане на касационната жалба по чл. 286 от ГПК с основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 288 вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Докато, за да е допустима касационната жалба, тя трябва да е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение /чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК/, то за да се допусне касационно обжалване по чл. 288 от ГПК трябва да са налице общата и специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, които в съвкупност обосновават приложното поле на касационното обжалване. Тези предпоставки се посочват от жалбоподателя и действително компетентен да се произнесе по наличието или липсата им е Върховният касационен съд. Тези предпоставки нямат отношение към допустимостта на касационната жалба. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е специална предпоставка, при наличието на която съдът допуска касационно обжалване. Допускането на касационното обжалване обаче във всички случаи е предпоставено от допустима касационна жалба, като за допустимостта й съдът следи и служебно. Недопустимата касационна жалба подлежи на връщане; по нея не може да се допусне касационно обжалване; нито да се постанови допустим съдебен акт. В заключение като е върнал касационната жалба на И. А. Т. като процесуално недопустима, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение