Определение № 1515 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 859/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Щ. П. срещу определение №772 от 16.03.2026 г. по т.д.№329/2026 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Щ. П. срещу решение №341 от 14.11.2025 г. по в.т.д.№412/2025 г. на ОС Смолян. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като предмет на делото е един иск по чл.439 ГПК. Поддържа се, че с този иск се претендира установяване недължимостта на суми по издаден изпълнителен лист, респективно несъществуване на право на принудително изпълнение, като цената на иска е 5436.81 евро и въззивното решение подлежи на касационен контрол, още повече че към момента постановяването му, размерът на лихвата е по-висок от посочения в исковата молба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че в случая касаторът отрича съществуването на вземания, чието възникване е подчинено на различен фактически състав и поради това оспорването им е предмет на отделен иск по чл.439 ГПК. Счел е, че не сборът, а размерът им поотделно определя допустимостта на касационното обжалване и тъй като всяко от процесните вземания е с цена (съответно 2406.43 евро – главница, 2418.21 евро – законна лихва и 239.28 евро – разноски) под законовия праг на обжалваемостта (2556.46 евро), посочен в чл.280, ал.3 ГПК, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият съдебен състав като взе предвид, че с определение от 10.03.2026 г. по конституционно дело №5/2026 г., Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл.280, ал.3 ГПК, намира че е налице хипотезата на чл.229, т.6 ГПК, поради което