Определение № 4845 от 25.10.2024 г. на ВКС по д. № 1480/2024 г.

Производството е по чл.288,вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново по гр.д. №249/23 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди над присъдените 2 000 лв. до претендираните 10 000 лв. и за обезщетяване на имуществени вреди в общ размер от 31 837,53 лв. от обвинение в престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с вл. в сила на 21.06.22 г. присъда по цитираното нохд на РС Никопол. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.2 ГПК. Намира, че съдебните инстанции по същество са пренебрегнали част от доказателствата по делото – показанията на св. К. и Д., свързани с установяването на претендираните имуществени и неимуществени вреди и съдебно-счетоводната експертиза. Не е отчетено, че НПК задължава ищецът да присъства на всяко съдебно заседание, защото обвинението му е за тежко престъпление, като същият закон му дава и правото като обвиняем да участва в процеса, което право той желае да упражни. Присъдената сума за неимуществени вреди не е съобразена с инфлацията, повишаването на М. и цените на всички стоки и услуги. По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение е подходящо, необходимо и достатъчно. Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, продължителността на наказателното производство е разумна, преживял е обичайните неудобства и притеснение, здравословното му състояние не се е влошило, не са ограничени правото му на лична свобода и възможността да пътува зад граница, нито е налице медийно разгласяване на обвинението. За претендираните имуществени вреди / цена на самолетни билети и пропуснати ползи от тр. възнаграждение/ не е установено да са пряка последица от обвинението; не се установяват и твърдените разходи за адв. възнаграждение на ангажирания по нохд адвокат. Първото от сочените от касатора основания за допускане на обжалването не е обосновано откъм специфичните му обща и допълнителни предпоставки, разяснени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Не е поставен правен въпрос като общо основание за допускане на обжалването, нито е посочено значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според ТР непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За тях ТР е прието, че „ правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени“. Доводи за наличето на тези допълнителни предпоставки касаторът не излага. В практиката на ВКС / напр. р. по гр.д. №1468/20 г. на второ г.о./ е разяснено, че „ Като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна” се характеризира степента на проявление - квалифициран, особено тежък порок. В случая термина няма субективни измерения – за да се приеме, че е налице очевидна неправилност, не се изследва дали порока на съдебния акт е явен за всички. Терминът обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“. В случая касаторът излага доводи, сочещи на неправилност по чл.281,т.3 ГПК като касационно основание – необсъждане на всички доказателства по делото, неспазване на правилата на формалната логика при формиране на решаващи изводи на съда относно правата на подсъдимия в наказателния процес и нарушаване на материалния закон при определяне на размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тези доводи не сочат на основанието по чл.280, ал.2, пр. последно ГПК, а са оплаквания за неправилност на въззивното решение и могат да бъдат разгледани само след допуснато касационно обжалване на решението. Сочените основания за допускане на касационно обжалване не се установяват и ВКС на РБ, трето г.о.