Определение № 4204 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Р. Г., срещу въззивното решение на Апелативен съд – Варна №22/14.02.2023г. по в.г.д.№551/2022г. В жалбата са изложени доводи за неправилност, и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Т. Т. А. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Ж. Б., оспорва жалбата като недопустима, съобразно разпоредбата на чл.537, ал.1 от ГПК. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като решението е постановено в съответствие с формираната съдебна практика и събраните по делото доказателства. Същото не е и очевидно неправилно. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл.105, ал.2 от СК, изрично уреждаща реда за обжалване на постановените по този ред съдебни решения. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Окръжен съд – Варна, постановил да бъде предоставена на Т. Т. А. информация относно биологичния ѝ произход, на основание чл. 105, ал. 1 СК вр. чл. 2 от ГПК вр. чл. 530 и сл. ГПК, чрез осигуряване на достъп до осиновителното дело – гр. д. № 909/1988 г. по описа на РС – Варна и преписи от материалите по него. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са безспорно установени следните обстоятелства: Молителката Т. Т. А. е [дата на раждане], с вписана рождена майка и баща – неизвестен. С решение от 22.04.1988г. по гр.д. №909/1988г. на РС – Варна било допуснато пълното ѝ осиновяване, въз основа на което бил съставен приложеният към молбата акт за раждане №1049/16.06.1988 г. Съдът установил, че рождената майка на молителката е починала на 19.11.2010г. Въззивният съд приел, че съобразно представените по делото медицински документи, молителката била диагностицирана с: „краниален шум, неуточнен като съдов“; черепен, отнасящ се или свързан с черепа; дискови протузии на нива С3-С4 и С5-С6, патологична позиция на гръбначния стълб, кисти на нива С5-С6, С7 в ляво; миофасциална болка в раменния пояс, краниален шум с периферна генеза и вторична дисрегулация, които заболявания били с неустановен произход. Молителката била на 35 години и имала две деца, родени на 18.11.2010г. и на 14.12.2021г. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът приел, че са налице „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 от СК за разкриване тайната на осиновяването на молителката, както следва: да установи съществен за нея факт от душевния ѝ мир, необходим за изграждане на личностовата ѝ идентичност; да способства за предотвратяване на възможността за създаване на връзки от нея и нейните деца със свои близки родственици, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 СК, както и за изясняване на нейния здравен статус от гледна точка на наследствена обремененост и предприемане на съответни профилактични или скринингови действия. Посочил, че по делото няма доводи и доказателства, които да сочат, че искането за разкриване на тайната на осиновяването е продиктувано от неморални или користни подбуди у молителката или има за цел да увреди правата на трети лица. Допълнително изложил, че правото на Т. А. да познава своя произход не би накърнило в непропорционална степен правото на личен и семеен живот на рождената майка, която е починала. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: Представляват ли заинтересована трета страна родственици на починал биологичен родител в производството по чл.105, ал.1 от СК и засягат ли се техни права и законни интереси при разкриване тайната на осиновяването? Твърди, че решението е постановено в противоречие с решение №161/19.01.2021г. по г.д.№1179/2020г. на ВКС, ІV г.о., като се претендира обжалването да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Въззивното решение е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС, включително и сочената от касатора, според която: „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК са всички факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер, при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Прието е, че това право може да бъде ограничено, ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. Доколкото производството по чл. 105 СК се развива по реда на част VI ГПК „Охранителни производства“, при преценка дали искането на молителя за предоставяне на информация за произхода е продиктувано от неморални или користни подбуди или цели увреждане правата на трети лица, съдът следва служебно или по искане на прокуратурата, като контролираща страна, да събира доказателства в тази връзка и ако се установят такива намерения, да остави молбата без уважение. В конкретния случай, в хода на производството съдът не е установил наличие на користни подбуди у ищцата за разкриване тайната на осиновяването ѝ, нито такива възражения са били наведени от контролиращата страна. При постановяване на решението въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по отношение накърняване правото на личен и семеен живот на биологичната майка на ищцата, която е починала, поради което по отношение на поставения въпрос не са налице както общата, така и специалната предпоставка за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В изложението на касационните основания е поставен и въпросът: Необходимо ли е установяването на умисъл за увреда относно правата на трети заинтересовани лица или е достатъчно допускане на тяхното настъпване? Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което е основание за допускане на обжалването по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Този въпрос е неотносим към произнасянето на въззивния съд, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за наличие на предпоставките по чл. 105 ЗС. В изложението не са посочени никакви съображения по отношение на значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Не е налице основание за допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на решението, в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. При постановяване на въззивното решение съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл.281 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение