Определение № 1294 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4893/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 222/13.08.2025 г. по в. гр. д. № 127/2025 г. на АС – Велико Търново, с което е отхвърлен иска по чл. 153 ЗОНПИ. Жалбоподателят - Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество,чрез процесуалния си представител, излага съображения за допускане на касационното обжалване и за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение поради грубо противоречие с материалния закон, както и неправилна интерпретация на опосредените факти. Ответниците- П. А. А. и М. А. Г., чрез процесуалния си представител ,в писмено становище излагат съображения за недопускане на касационното обжалване и за неосновтелност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, както е потвърдил решение № 246/27.11.2024 година по гр. д. № 18/2021 година на ОС - Ловеч, е отхвърлил предявения от КОНПИ иск да бъде отнето имущество: от П. А. А. 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 18109.151.263, находящ се в [населено място], област Ловеч, заедно с построените в него: сграда с идентификатор 18109.151.263.3 и сграда с идентификатор 18109.151.263.2 мъжки ръчен часовник „Rolex“, иззет с протокол за доброволно предаване по ДП № 41/2016 година по описа на СО-СП (пр. пр. 182/2016година по описа на Специализираната прокуратура) с пазарна стойност 6 700 лева от П. А. А. и М. А. Г., парични средства в размер на 32 014.23 лева (320 лева и 16 205 евро, равняващи се на 31 694.23 лева), иззети по ДП № 41/2016 година по описа на СО-СП (пр. пр. 182/2016 година по описа на Специализираната прокуратура) от жилище с адрес: [населено място],[жк], блок 39Б, ап. 20, от П. А. А. и М. А. Г.; мъжки ръчен часовник „Candino“ от П. А. А. и М. А. Г., с пазарна стойност 300 лева; мъжки ръчен часовник „Orient“ с пазарна стойност 135 лева; мъжки ръчен часовник „Cеrtus“ с пазарна стойност 55 лева. Установено е, че производството е образувано въз основа на предявени от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (към момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) против П. А. А. и М. А. Г. искове по реда на чл. 153, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (сега Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество). Направено е искане съдът да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата имущество на стойност 147 090,27 лева, подробно описано в исковата молба. Констатирано е, че Комисията е била сезирана с уведомление от Специализираната прокуратура, за това че П. А. А. е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 41/2016 г. на СО - СП за извършени престъпления, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, точки 8, 20 и 23 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и с Протокол № ТД06ВИ/УВ-2854/12.04.2018 година е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на П. А. А., като периодът на проверката е 12.04.2008 година – 12.04.2018 година. Установено е, че с определение по Протокол № 379/18.12.2023 година по гр. д. № 18/2021 година на Окръжен съд Ловеч е допуснато намаляване на размера на предявените против П. А. А. и М. А. Г. искове и размерът на подлежащото на отнемане имущество на стойност се явява на стойност от 105 454, 23 лв. Съдът е посочил, че основна предпоставка за отнемането е имуществото в края на проверявания период да се е увеличило в сравнение с това в началото на периода; увеличението да надхвърля посочения в § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество размер и едва след формиране на заключение за наличие на превишение подлежат на изследване доходите на проверяваното лице, техният източник, дали същите съответстват или не на придобитото имущество. Изложени са съображения за това, че предмет на отнемане може да е имущество, което съществува реално към момента на приключване на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица – чл. 142, ал. 2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин – чл. 143 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Съдът е взел предвид основно и допълнително заключение, изготвени от експерта Н. П. Р., като е посочил че същите са дадени във варианти. Посочено е, че съобразно Вариант 1 от основното заключение доходите, приходите или източниците на финансиране на ответниците са общо в размер на 836 627,48 лева; обичайните и извънредни разходи – 398 711,73 лева; установеният нетен доход е положителна величина – 437 915,75 лева; имуществото (пари, движими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) – 619 388,93 лева; несъответствието между имуществото и нетния доход е 181 473,18 лева. Посочено е, че в Вариант 2 от основното заключение доходите, приходите или източниците на финансиране на ответниците са общо в размер на 1 029 965,90 лева; обичайните и извънредни разходи – 398 711,73 лева; установеният нетен доход е положителна величина – 631 254,17 лева; имуществото (пари, движими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) – 610 543,49 лева; констатирана е положителна разлика между стойността на имуществото и нетния доход – + 20 710,68 лева. Изложени са съображения, че в допълнителното заключение е отразено, че също има варианти, като по Подвариант 1 са установени доходи 836 627,48лева, разходи 398 711,73лева, нетен доход 437 915,75лева, имущество 611 221,93 лева и несъответствие между имуществото и нетния доход е 173 306,18 лева. Посочен е и Подвариант 2 където доходите, приходите или източниците на финансиране на ответниците са общо в размер на 1 120 721,07 лева; обичайните и извънредни разходи – 398 711,73 лева; установеният нетен доход е положителна величина – 722 009,34 лева; имуществото (пари, движими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) – 637 226,49 лева; констатирана е положителна разлика между стойността на имуществото и нетния доход – + 84 782,85 лева. Съдът без да изложи мотиви, е приел, че само в подвариант втори от допълнителното заключение, изготвено от експерта Н. П. Р., са съобразени всички приходи и разходи на ответниците, установени по надлежния ред в исковото производство и след като „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период (§ 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество), а такова в случая не е установено такова., но не са налице предпоставките на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество за отнемане на имущество от П. А. А. и М. А. Г.. По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (към момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) против П. А. А. и М. А. Г. по реда на чл. 153 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (преди това Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) искове за отнемане в полза на държавата на имущество, описано по-горе, са неоснователни и недоказани. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят КОНПИ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: представлява ли приход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗОНПИ, получени суми от трети лица, за които не е проведено доказване, от какъв източник произхождат и третите лица разполагали ли са с възможността да ги предоставят, представляват ли доход и следва ли като такъв да намерят отражения в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗОНПИ и внесените суми по банкови сметки от проверяваното лице, има ли задължение въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, като обсъди и изложи мотиви по тези възражения и доводи, следва ли съдът при постановяване на решението си да възприеме заключението на вещото лице, без да мотивира и без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, преди определяне на несъответствието по реда на ЗОНПИ следва ли първо да се извърши съпоставка между имуществото в началото на периода на проверката и в края на проверявания период и следва ли едва след формиране на заключение за наличие на превишение със 150 000 лв. да се изследват доходите на проверяваното лице, техният източник, дали същите съответстват или не на придобитото имущество или е достатъчно след установяване стойността на имуществото, придобито по време на проверявания период, да се изследва разликата между доходи, приходи и източници на финансиране, намален с размера на обичайните и извънредни разходи на проверяваното лице и членове на семейството му, без да се извършва предварително такава съпоставка. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно. Решението не е очевидно неправилно. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпросите има ли задължение въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, като обсъди и изложи мотиви по тези възражения и доводи, следва ли съдът при постановяване на решението си да възприеме заключението на вещото лице, без да мотивира и без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите поставени за разглеждане въпроси са относими към разглеждане на спора по същество и следва да получат разрешение при съобразяване с отговора на въпросите, обусловили допускането на касационното обжалване. При тези съображения, съдът