Определение № 1008 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 318/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 1393 от 29.07.2011 година по гр.д. № 1035/2011 г. на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение от 10.07.2010 г. по гр.д. № 1383/2006 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 27, ал.1 ЗЗД, предявени от Л. А. О. от [населено място] против А. Л. А., Е. Б. А., С. С. С. и С. П. С., всички [населено място] за прогласяване нищожност и евентуално за унищожаването на сделки за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата, ведно с първата ответница са дарили на малолетните деца на ответницата собствения си недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, ведно с дворното място върху което е застроена, находящи се в [населено място], [улица] при запазено пожизнено право на ползване на имота. С нот. акт № 112 от 2004 г. надарените М. А. (малолетна, действаща чрез своите родители и законни представители) и Е. А., действащ като непълнолетен със съгласието на родителите си и със съответните разрешения, дадени по реда на чл. 73, ал.2 СК (отм.), са продали имота на ответниците. С нот. акт. № 88 от 2004 г., С. и С. С. са продали имота на А. Л. А., Е. Б. А. – родители на непълнолетните прехвърлители М. и Е. А.. Прието е, че доводите за нищожност на така извършените покупко-продажби са неоснователни – неплащането на продажната цена на прехвърления имот не е основание за нищожност на сделките; не сочи за заобикаляне на закона, нито обуславя извод за симулативността им. Като неоснователен е отхвърлен и искът за унищожаването им поради сключване в нарушение на издадените по реда на чл. 73, ал.2 СК (отм.) разрешения от Софийски районен съд. Прието е, че унищожение може да иска само страната, в чиито интерес законът допуска унищожаемостта – в случая продавачите по сделката, каквато ищцата не е. Правния интерес на ищцата от предявените искове е обоснован с обстоятелството, че е носител на вещното право на ползване, което би могло да бъде прекратено от собственика с иск по чл. 61 СК. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Л. А. О. от [населено място]. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: валидна ли е сделка, сключена в нарушение на даденото от съда разрешение за извършването и, както и съставлява ли основание за нищожност удостоверяването в нотариален акт на невярно обстоятелство, че цената на имота е платена, се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Ответниците по касационната жалба А. Л. А., Емил Б. А. я оспорват като неоснователна. Ответниците С. С. С. и С. П. С. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите от касатора въпроси не са обуславящи изхода на делото – искът за унищожаване на покупко-продажбата по нот. акт № 112/2004 г. поради сключването и в нарушение на даденото от съда разрешение е отхвърлен поради липса на правен интерес за ищцата от провеждането му, без да се разглежда въведеното основание за недействителността и. Не е обусловило изводите за неоснователност на исковете по чл. 26 ЗЗД и обстоятелството дали удостоверяването в нотариален акт, че цената е платена е невярно – с обвързваща доказателствена сила се ползва удостоверяването на нотариуса, че страните по сделката са направили изявление за плащане на цената, но не и верността на това изявление. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос по допустимостта на обжалвания съдебен акт – разполага ли с правен интерес носителят на вещното право на ползване върху имот да претендира прогласяване недействителност на сделка за прехвърлянето му, извършена между собственика на имота и трети лица, за което съгласно постановката на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК съдът следи служебно, поради което и на основание чл. 280, ал.1 ГПК Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение