Определение № 2267 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от П. А. Ч., гр. Варна, [адрес] против Определение № 11031 от 28.10.2024г., постановено по дело № 1738/2024г. по описа на Административен съд-Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 11211/09.08.2024г. от П. А. Ч., [ЕГН], от гр. Варна, [адрес], чрез адвокат С. Урумова, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-4509/25.05.2016г., издаден от главен инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци при Община Варна и е прекратено производството по делото, а административната преписка е изпратена на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за произнасяне по жалбата. Частният касатор навежда доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, по подробно изложени съображения в частната жалба. Ответникът, чрез процесуален представител, счита частната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частнaтa жалби за допустимa-срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледанa по същество e неоснователнa по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Варна е бил Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-4509/25.05.2016г., издаден от главен инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци при Община Варна. За да остави без разглеждане жалбата срещу горецитирания административен акт и да прекрати производството по делото, съдът е счел, че актът за установяване на задължения по декларация съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.5 от ЗМДТ, подлежи на задължително обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. След изчерпване на процедурата, въведена с разпоредбите на чл.4 от ЗМДТ, във връзка с чл.107 от ДОПК, административният акт, установяващ задължения за данък върху превозните средства ще подлежи на съдебен контрол пред съответния административен съд. Обжалването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред. Така постановеното определение е правилно. Задълженията за данък върху превозните средства са публични общински вземания, регламентирани в разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл.4, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органите по приходите. Действително, в разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. Този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В разпоредбата на чл.156, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл.144 от ДОПК и при обжалване на други актове по реда на ДОПК е предвидено, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. И в двата случая, и при акта за установяване на задължения, и при ревизионния акт, приложим за обжалването им е редът, установен в ДОПК. В тази връзка решаващият състав не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на решаващият състав, че едва след изчерпване на процедурата, въведена с разпоредбите на чл.4 от ЗМДТ, във връзка с чл.107 от ДОПК, административният акт, установяващ задължения за данък върху превозните средства ще подлежи на съдебен контрол пред съответния административен съд. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в отговора на частната жалба, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника в настоящото производство- Община Варна разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, съгл. Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,