Определение № 839 от 13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2710/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата И. Н. Б. срещу решение № 433 от 04.07.2024г. по в.т.д.№ 17/2024г. на Апелативен съд София, с което след отмяна на решението по т.д.№ 634/2022г. на Софийски градски съд, тя е осъдена да заплати на основание чл.145 ТЗ на „ДМД Консултинг“ ООД сумите: 73 877.48 лв. - причинена от ответницата в качеството й на управител вреда чрез изтегляне на сумата от банкова сметка на дружеството в „Юробанк“ АД в периода 19.11.2019г. - 24.06.2021г., която не е използвана за покриване на задълженията на търговеца; 11 900 лв. - причинена вреда от управителя чрез изтегляне на сумата от разплащателната сметка на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД, на 02.11.2018г., 19.01.2021г., 25.01.2021г., 04.06.2021г. и 10.06.2021г., без да е отчетена с разходно оправдателни документи и да е използвана за покриване на задължения на дружеството; 281,85 лв. - платени по осъществените без основание транзакции от банковата сметка на дружеството банкови комисионни за периода 26.11.2021г. - 24.06.2021г. и 58,50 лв., представляваща платени банкови комисионни за периода 02.11.2018 г. - 10.06.2021г., ведно със законната лихва върху от подаване на исковата молба на 14.01.2022г. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са съображения, че ищецът не е установил твърдяното увреждане по основание и размер, а вредата, която настъпва в имущественото състояние на търговеца, трябва да е счетоводно отразена и отчетена; че доказването на редовното и документално обоснованото счетоводното отразяване на вредата, съотв. вземането от управителя, е в тежест на дружеството. Поддържа се, че в настоящия спор ищецът е основал иска си само на твърденията, че ответницата като управител е причинила вреди на дружеството без те да са доказани и отразени счетоводно. Изложени са твърдения, че счетоводството на ищцовото дружество не е водено редовно, правилно и точно. Поради неяснотите в счетоводните записи, такова доказване не е осъществено от ищеца, а въззивният съд неправилно вменил в тежест на ответницата представянето на оправдаващи разпореждането с изтеглените средства документи, още повече, че те са собственост на дружеството и не са в държане на управителя. Акцентира на обстоятелството, че теглене на сума от банкова сметка на дружеството не обуславя противоправно действие на управителя, тъй като тя остава в патримониума на дружеството докато не бъде разходвана или установена като липсваща чрез надлежна проверка. Изложени са и доводи, черпени от обстоятелството, че дружеството е с двама управители и другият със сигурност има достъп до касата, а към момента на завеждането на исковата молба, ответницата вече е освободена като управител; че именно другият управител е подписал публикуваните в ТР годишни финансови отчети за дружеството в периода 2017г.-2021г. Въведено е оплакване за неправилно тълкуване на установените факти при разменена доказателствена тежест и довод за отсъствие на доказателства за наличието на елементите от фактическия състав на имуществена отговорност на управителя. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, които са уважени от въззивната инстанция, а в условията на евентуалност - връщането на делото за повторно разглеждане и назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали действително на дружеството са нанесени вредите, твърдени от ищеца, осчетоводени ли са тези вреди (липси), може ли да се установи към кой момент същите са били налице и водено ли е редовно счетоводството на ищеца. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването: І. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на решенията по т.д.№ 2167/2019г. на 1 т.о., по т.д.№ 66/2012г. на 2 т.о., по т.д.№ 669/2008г. на 1 т.о. на ВКС, но правен въпрос не е поставен. Сочи се, че в практиката на ВКС ясно е установен принципът, посредством който се търси и реализира отговорност на управител на дружеството - в тежест на ищеца е пълно доказване чрез цялостна проверка на движението на активите и пасивите на предприятието, въз основа на счетоводни документи, които са съставени към момента на причиняване на вредата или откриването й. Според касатора противоречието на обжалвания акт с практиката на ВКС се състои в това, че въззивният съд е вменил тежестта за доказване на претенциите на ищеца на ответника. ІІ.Като от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото са поставени въпросите: 1/ „При иск по чл.145 ТЗ действията на управителя предполагат ли се като противоправни до доказване на противното (в условията на „управленски деликт) или същите се считат за законосъобразни до доказване на противното от страна на дружеството-ищец?“ 2/ „Длъжен ли е управителят да съхранява дружествена документация в рамките на възложените му правомощия и след прекратяване на мандатното отношение с дружеството?“ 3/ „Върху кого пада доказателствената тежест в производството по реда на чл.145 ТЗ, в случай на констатирано нередовно водено счетоводство от страна на дружеството?“ 4/ „При наличие на повече от един управител – при представителство „поотделно“, как се определя за кои действие и/или бездействия кой от управителите носи отговорност?“ 5/ „При теглене в брой на парична сума от банкова сметка на дружеството и при липса на нарочен разходен документ за разходването й, остава ли същата в патримониума му, дори да не е нарочно отразена в счетоводството по сметка „Каса“?“ За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно, че в периода 13.12.2017г. - 25.06.2021г. И. Н. Б. е била управител на „ДМД Консултинг“, първоначално еднолично дружество с ограничена отговорност, а впоследствие правно и организационно обособено като ООД, като управлението е осъществявано заедно и поотделно с другия управител Х. М.. На 10.01.2022г. общото събрание на съдружниците в „ДМД Консултинг“ ООД е взело решение, с което възложило на управителя М. да предприеме действия за водене на процес срещу И. Н. Б. за нанесени имуществени вреди на дружеството. Въззивната инстанция е мотивирала, че фактическият състав на имуществената отговорност на управителя по чл.145 ТЗ включва действие или бездействие, с което управителя нарушава задължение към ООД; настъпване на вреда - претърпяна щета или пропусната полза, която дружеството следва да установи, че е настъпила в резултат на нарушение на задължение на управителя; вина, която се предполага до доказване на противното. С позоваване на практиката на ВКС е мотивирано, че макар правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител да произтича от договор за управление и да има мандатен характер, в закона съществува специална правна норма - чл.145 ТЗ, която урежда отговорността на управителя в случай на неизпълнение на задълженията му по договора за управление; че предвидената в чл.145 ТЗ специална имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между него и търговското дружество, и възниква при осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението, от което са произлезли вреди за дружеството. За безспорно е прието, че ответницата, в качеството си на управител е изтеглила от сметките на дружеството суми по описания в исковата молба начин и размер: чрез използване на дебитни карти, които са били в нейно държане - плащане на ПОС терминал и теглене на суми от банкомат, чрез теглене на парични суми от банкови сметки на каса, съответно дружеството е заплатило дължимите комисионни такси към банките. Анализирано е, че за ищеца причинената вреда произтича от твърденията за изтегляне на суми от банковите сметки на дружеството без основание, без представянето на отчетни документи и при липса на доказателства за какво са разходвани средствата, докато защитните твърдения на ответницата са, че паричните средства са вложени в полза на дружеството. Счетено е, че при правилно разпределена доказателствена тежест, ищецът е установил извършените разпореждания с процесните суми, но ответницата не е доказала своите защитни възражения - в хода на производството не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията й, заявени в отговора на исковата молба и в отговора по чл.373 ГПК - че от изтеглените суми е предавала на служители на дружеството командировъчни в размер на 1 000 лв. седмично; че е плащала на служители за монтаж на билбордове и като бонус - на ръка, по банков път или чрез Easy Pay; че е заплащала и други средства във връзка с дейността на дружеството. Прието е, че представените от ответницата доказателства във връзка с изплащане на суми на командировани служители не обосновават друг извод, тъй като не е установено по несъмнен начин, че е налице връзка между извършвани плащания към тях и средствата, изтеглени от банковите сметки на дружеството. Акцентирано е, че за процесните суми не са съставяни съответните разходно - оправдателни документи, удостоверяващи влагането им в полза на дружеството. Посочено е, че ответницата не твърди, че е предала процесните суми в касата, поради което изследването на въпроса какви документи е следвало да бъдат съставени при предаване и отчитане на суми на „каса“, е ирелевантен. Прието е, че финансово икономическото състояние на дружеството, съответно несъответствието между документалното и фактическото състояние на имуществото към релевантния момент от управлението на ответника, и преценката по чл.182 ГПК, не са обстоятелства, на които някоя от страните да е основала своите твърдения, искания или възражения по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК, поради което те не са в предмета на доказване. Констатирано е, че ищецът не се е позовал и на извършени вписвания в счетоводни книги, за да бъде извършвана преценка на тяхната редовност с оглед и на другите обстоятелства по делото. Предвид отсъствие на съответни разходно - оправдателни документи удостоверяващи, че процесните суми са разходвани в полза на дружеството, въззивната инстанция е приела за доказани претенциите, основани на изтеглени от ответницата суми от сметките в двете банки - на каса, чрез АТМ устройство или плащания на ПОС терминал. Не може да обуслови допускане на касационното обжалване оплакването за противоречие с практиката на ВКС, посочено в п.І от изложението. Отсъствието на въпрос с правна характеристика съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, изключва възможността за осъществяването на същинския касационен контрол, а и в случая решаващите изводи в обжалвания акт са основани на безспорния факт за осъществено от управителя теглене на суми от банковите сметки на дружеството, които са останали неотчетени като разход за сметка на дружеството, а не на извод за осчетоводена без първични счетоводни документи липса на средства от касата на дружеството. Касаторът не поставя релевантен процесуалноправен въпрос кореспондиращ на касационните оплаквания, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и е налице необходимост от изслушване на нова съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали действително на дружеството са нанесени вредите, твърдени от ищеца, осчетоводени ли са тези вреди (липси), може ли да се установи към кой момент същите са възникнали. Отсъства и релевантен процесуалноправен въпрос по касационния довод за разместена доказателствена тежест в противопоставяне на извода на въззивния съд за правилно разпределени с доклада доказателствените задължения на страните. Не са засегнати изобщо фактите, установени от експертизата, че плащанията на ПОС терминал са осчетоводени, че извършените трансфери на парични средства чрез Easy Pay са потърсени от служители на дружеството като същевременно средствата, които са получени с РКО като командировъчни, не са достатъчни за покриване на разходите. Въззивната инстанция не е дала отговор на първия поставен в изложението въпрос (ІІ.1) в контекста, посочен от касатора, т.е. не е възприела, че противоправността на действията на управителя, срещу когото се търси реализиране на имуществената му отговорност, се предполага. При произнасянето си по този въпрос съставът на САС изрично се е позовал на решението по т.д.№ 276/2011г. на 2 т.о. на ВКС. Разрешението, че специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно; че фактическият състав на специалната отговорност на управителя е гражданска отговорност и обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя; че правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. н. „управленски деликт", е трайно застъпено в практиката на касационната инстанция (решенията по т.д.№ 669/2008г. 1 т.о., по т.д.№ 61/2011г. на 2 т.о., по т.д.№ 66/2012г. на 2 т.о., по т.д.№ 1204/2018г. на 2 т.о., по т.д.№ 2167/2019г. на 1 т.о.). Останалата част от въпроса „Какъв е фактическият състав на управленския деликт“ също намира отговор в цитираната практика, но касаторът не обвързва поставянето му с несъответно и в разрез с нея произнасяне от въззивната инстанция. Вторият въпрос не е обуславящ изхода на спора, а и въззивната инстанция не е вменила в задължение на управителя след прекратяване на мандатното му правоотношение „да съхранява документацията“, която е на дружеството. По отношение на втория и третия въпрос от значение е обстоятелството, че ответницата в отговора и допълнителния отговор на исковата молба е поддържала, че разпореждането със сметките на ищеца е извършвано във връзка с негова оперативна дейност, за което са съставяни документи от дружеството. Същевременно тя не е въвела в предмета на спора твърдение за представени от нея и неосчетоводени от дружеството конкретни разходооправдателни документи. Третият въпрос също не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Обстоятелство като евентуално нередовно водено счетоводство не може да обуслови извод за доказаност на твърдяния от ответницата положителен факт, че изтеглените от банковите сметки на дружеството средства са вложени непосредствено за осъществяване на дейността му - за покриване на дължими и необходими разходи на служители (покриване на командировъчни разходи от 1 000лв. седмично, допълнително изплащани средства чрез Easy Pay, предоставяне на допълнителни суми като бонус за извършени монтажи, банкови преводи на парични средства на служители с посочено основание „захранване на сметка“). Тази защитна позиция следва да бъде установена чрез пълно доказване, докато всички ангажирани от управителя доказателства, анализирани в обжалвания акт, са преценени като плащания и преводи, за които не е установено, че са осъществени именно със сумите от процесните тегления от банковите сметки. Следва да се има предвид, че изтеглените на каса от банковите сметки на дружеството суми са установени с първични счетоводни документи по смисъла на чл.4,ал.2 ЗСч и тяхната достоверност относно удостоверените с тях банкови операции е безспорна по делото. Следователно, по отношение на тях е без значение редовността на воденото счетоводство и дали вредата е счетоводно отразена. Поставеният от касатора четвърти въпрос намира своя отговор в доклада, изготвен по делото, в който на ответницата е указана доказателствената тежест за обстоятелствата, изключващи нейната отговорност за неизпълнението й на задълженията като управител, съответно, че вредите за ищеца са в резултат на дейността на другия управител. Доказателства при така дадените указания страната не е ангажирала. Следва да се има предвид, че доводът за достъп и на другия управител до касата на дружеството и доводът, че именно другият управител е подписал публикуваните в ТР годишни финансови отчети за дружеството в периода 2017г.-2021г., е релевиран едва в касационната жалба. Петият въпрос е хипотетичен, тъй като ответницата не е твърдяла, че е предавала „на каса“ изтеглените от банковите сметки на дружеството суми. Възраженията й, че те са послужили за дейността на дружеството, както се посочи са в друг аспект и те са разгледани и обсъдени от въззивната инстанция. Самостоятелен и достатъчен аргумент за невъзможност да бъде осъществен факултативният касационен контрол по поставените в п. ІІ от изложението въпроси е отсъствието на надлежно въведена допълнителна предпоставка - в случая позоваването на разпоредбата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е само бланкетно. За да е налице това допълнително основание касаторът следва да обоснове, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона (когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване), както и за развитие на правото (когато законите са непълни, неясни и противоречиви), като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите - т. 4 от ТР на ОСГТК по тълк. дело № 1/2009г. С оглед тези изисквания и предпоставки страната не е изложила каквито и да било съображения, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Такъв довод не е възпроизвеждането на текста на разпоредбата при отсъствие на изложени аргументи за неяснота или непълнота на приложени правни норми, налагащи тълкуването им, респективно липсват и доводи за неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се от промяна. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на ответника в настоящото производство поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 648лв. с включен ДДС, за което е представен списък по чл.80 ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.