Определение № 52 от 08.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 193/2022 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца Столична община срещу определение № 3520/2021г. по в.ч.гр.д.№ 3520/2021г. на Апелативен съд София за потвърждаване на определение № 775 от 01.10.2021г. на Софийски градски съд по т.д.№ 1030/2021г., с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба, подадена от Столична община срещу „Систем ЕК”ЕООД. С нея са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника "Систем ЕК" ЕООД - взискател по изпълнително дело № 1521/2019г по описа на ЧСИ с рег. № 851 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 02.08.2019 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение № 1969/30.07.2019 г. по в.т. д. № 868/2019 г. на САС, ТО, 13 състав, а именно - сумата от 504 509.93 лв. със законна лихва от 08.10.2010 г. до окончателното й плащане, а в условията на евентуалност - че не дължи на ответника поради извършено прихващане сумата от 218 983.64 лв. и законната лихва върху главницата от 08.10.2010 г. С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Иска се и да бъде допуснато обезпечение на предявените искове. Изложени са подробни съображения, че предявените искове са допустими, тъй като въведените като основание на главния и на евентуалния иск факти са настъпили след датата 11.06.2019г. - приключване на съдебното дирене в производството по т.д.№ 868/2019г. по описа на САС - производството, по което е издадено изпълнителното основание. Поддържа се, че това са фактите на цедиране на вземането от кредитора на общината „Екоел 6”ООД на цесионера „Систем ЕК” ЕООД на 31.07.2019г. /един ден след постановяване на въззивното решение/ и изявление за прихващане от общината с нейно вземане към цедента, обективирано в изявление от 07.05.2021г. Поддържа се, че изпълнителното основание невлязлото в сила въззивно осъдително решение, към момента на завеждането на исковата молба може да не е все още „безспорно", но изпълнението, провеждано с издадения въз основа на същото изпълнителен лист, е същинско принудително изпълнение. Посочва се, че чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК ищецът е целял да предотврати възможността взискателят по изпълнителния лист, издаден на основание не влязлото в сила осъдително въззивно решение, да получи сумите, а ЧСИ - да осребри разноските си, докато е висящо производството пред ВКС по обжалване на решението по т.д.№ 868/2019г. на САС. Във връзка с тези доводи в инкорпорираното в частната касационна жалба изложение е поставен въпрос „за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Допустимо ли е длъжникът да се брани срещу изпълнението чрез отрицателен установителен иск въз основа на факти (обстоятелства), настъпили при хипотезата на чл.439, ал.2 ГПК, когато - както е в случая, изпълнителният лист, с който е предприето принудително изпълнение, е издаден въз основа на подлежащо на изпълнение, но все още не влязло в сила осъдително за парични суми вьззивно решение? Дали изпълнителното основание, по което е издаден изпълнителният лист по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК, следва да се приеме само бъдещото окончателно решение, с което евентуално не влязлото в сила осъдително въззивно решение би било потвърдено, т.е., би влязло в законна сила?” Подробни доводи са изложени и срещу правилността на изводите в обжалваното определение за изключване на цесията и игнорирането на прихващането като факти, обосноваващи иска по чл.439 ГПК. Поддържа се, че чрез предявения иск Столична община се брани срещу изпълнението, провеждано от цесионера „Систем ЕК въз основа на изпълнителния лист, издаден в полза на цедента - ищеца по т.д.№ 868/2019г. на САС - „Екоел-6”ООД като твърди неприложимост на разпоредбата на чл.429,ал.1 ГПК, както и твърди, че цесионерът няма право да иска изпълнение въз основа на издадения на титуляра изпълнителен лист, защото „изпълнителният лист от 02.08.2019г. е издаден именно на титуляра на вземането „Екоел-6”. Изложени са съображения, че кредиторът „Екоел-6”ООД е договорил без съгласието на своя длъжник Столична община, погасяването на вземането към него да бъде извършено от едно трето лице и това именно е предметът на договора цесия, поради което платилият чуждия дълг „Систем ЕК”ЕООД няма право да иска изпълнение по изпълнителния лист, издаден на цедента, тъй като не е налице хипотезата в чл.429, ал.1 ГПК. Поддържа се, че това е основанието за предявяването на главния иск, с който се отрича не вземането, което „Систем ЕК” е придобил от „Екоел-6”, а само правото му да иска принудително изпълнение въз основа чуждия изпълнителен лист. Поддържа се, че след цедиране на вземането на 31.07.2019г. и образуването на изпълнително дело с взискател „Систем Ек”ЕООД, е настъпил и другият факт, на който ищецът основава иска си, с който оспорва вземането - извършено от общината прихващане на вземане към цедента „Екоел 6”ООД срещу част от задължението по изпълнителния лист от 02.08.2019г. По тези съображения се иска допускане на обжалването по въпрос „за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „ Когато при хипотезата на чл.103. ал.1 и 3 от ЗЗД лице, имащо ликвидно и изискуемо вземане извърши прихващане срещу задължение, или част от него, което е имало към друго лице, но междувременно е било прехвърлено без негово съгласие с цесия на едно трето лице, има ли правен интерес при условията на чл.439. ал.2 от ГПК чрез иск да оспори принудителното изпълнение, предприето от третото лице до размера за задължението, не дължим след прихващането? Има ли в подобна хипотеза, това лице друг процесуален nът за защита, освен по общия съдебен ред, срещу незачитане ефекта на извършеното прихващане? Когато извънсъдебно е предприето прихващане, но междувременно задължението, срещу което е предприето прихващането е било предмет на цесия, дали въпросите, свързани с обстоятелствата по прилагането на чл.103, ал.З ЗЗД, свързано с ч.99 и сл. от ЗЗД, и по- точно, дали длъжникът може да противопостави на новия кредитор (цесионерът) възраженията, които е имал към праводателя му (цедентьт), могат да се разрешават извънсъдебно - в процедурата при съдебното изпълнение, или единствено по съдебен ред - и поточно, по реда на оспорване изпълнението с иск по чл.439. ал.2 ГПК?” Като оспорва правилността на извода за отсъствие на правен интерес поради неприключило съдебно производство, по което е издаден изпълнителния лист от 02.08.2019г., жалбоподателят поставя въпрос „за точното прилагане на закона и за развитието на правото”- „ Допустим ли би бил, с оглед нормата в чл.235, ал.З от ГПК преждевременно предявен отрицателен установителен иск, когато ищецът обосновава правният интерес от преждевременното му предявяване с обстоятелства, които биха били от значение за спорното право, които още не са настъпили, но законоустановено и неминуемо ще настъпят и ще следва да бъдат съобразени при решаването на делото? При преценката за наличието/липсата на правен интерес при предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 изр.2-ро свързано с чл.439, ал.2 ГПК, следва ли съдът при преценката по чл.130 от ГПК да допусне разглеждането му, въпреки липсата към момента на предявяване на исковата молба на обстоятелства, обосноваващи наличие на правен интерес, ако обстоятелствата, обосноваващи правният интерес по твърдение на ищеца и според императивни процесуални норми ще настъпят в рамките на процеса - след деня на подаване на исковата молба, до приключване на устните състезания в първата инстанция, или до окончателното приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт”. Иска се допускане на частното касационно обжалване при същата допълнителна предпоставка по въпроси за приложението на чл.282,ал.2 ГПК, чието поставяне е аргументирано с тезата, че въззивното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист междувременно е влязло в сила, с оставянето му в сила с решението от 13.12.2021г. по т.д.№ 1956/2020г. на ВКС, Първо т.о. в частта за уважаване на иска, предявен от „Екоел-6”ООД срещу общината за сумата 336 000лв. като решението на САС за уважаването на иска за разликата над 336 000лв. до присъдените 504 510лв. е обезсилено като недопустимо поради отвод за пресъдено нещо. Страната се позовава на безспорните по делото факти, че изпълнителният лист е издаден за сумата 504 510лв., Столична община е внесла тази сума като гаранция и изпълнението въззивното решение е било спряно, а в резултат на решението на ВКС, е обезсилено за разликата над 336 000лв. Счита, че по съдебен ред следва да бъде разрешен спорът какъв е размерът на задължението й по приключилия съдебен процес като се има предвид и ефекта на прихващането на вземането на ищеца към „Екоел-6”ООД по два изпълнителни листа - от 08.07.2014г. за 4 904лв. и от 27.08.2014г. за сума 214 079.24лв., като твърди, че поради ефекта на прихващането дължи не повече от 117 016лв. Поддържа се, че постановеното от ВКС с определение от 12.09.2019г. по ч.т.д.1992/2019г. по чл.282,ал.2 ГПК не е довело до спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело, тъй като „взискател по изпълнителните дела не е страната, посочена в спряното за изпълнение решение на САС, по което е издаден изпълнителния лист”: „Следва ли ВКС, който при изпълнение изискванията на чл.282, ал.2 от ГПК постанови определение за спиране изпълнението на въззивното осъдително решение, да постанови в защита интереса на осъдения с това решение за плащане на парично задължение длъжник (макар, че в закона липсва ясно възлагане) и спиране на изпълнителното производство в изпълнение нормата в чл.432, ал.1 т.4 от ГПК? След като бъде постановено решение, с което частично се променя осъдителното за парична сума въззивно решение. Определението на ВКС. с което на оси, чл.282, ал.2 от ГПК се спира изпълнението на не влязлото още в сила въззивно решение, подлежи ли на отмяна, с която да се отрази действително настъпилите промени в размера и характера на присъдените суми ? Ако не - в кой момент, и на какво основание ВКС ще освободи евентуално само съответна част от гаранцията. След като въз основа на подлежащото на изпълнение, но не влязло в сила въззивно осъдително за парично вземане решение е издаден изпълнителен лист, и въз основа на същия е било образувано изпълнително производство, а в последствие, въззивното решение е решение на ВКС е частично променено, следва ли изпълнителният лист да бъде коригиран с нарочен съдебен акт? Кой би бил компетентният съд (първоинстанционният, или съдът, който го е издал), и следва ли издадения преди изпълнителен лист по арг. от чл.433, ал.1 т.З ГПК да бъде обезсилен, и вместо него - при поискване, бъде издаден нов съобразно присъдената с окончателния съдебен акт парична сума? Ако следва да бъде обезсилен, следва ли съдът да изиска първообразният изпълнителен лист (ако въз основа на него е образувано изпълнително производство) за да го приложи към съдебното досие като обезсилен документ? Или съдът, ако го обезсили частично (какъвто ще е настоящия случай), да постанови обезсилването и върне надлежно изпълнителния лист-било със съдебния акт, като неразделен от него документи, било - със съответна отметка. Незаконосъобразни или недействителни са действия на съдебен изпълнител, осъществени в изпълнение на изпълнителен лист, издаден въз основа на въззивно осъдително за парична сума решение, което с решение на ВКС е било частично обезсилено? Ако действията на съдебния изпълнител се приемат като порочни, дали само в частта им, ако са довели до изпълнение извън коригирането на дължимите суми след окончателното решение на ВКС, или -изцяло, поради това, че са извършени в изпълнение на несъответстващ с окончателния съдебен акт изпълнителен лист?” За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезиран с частна жалба на ищеца, с обжалваното определение съставът на САС е съобразил наведените в исковата молба обстоятелства, въз основа на които е предявен отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК: след постановяване на въззивното решение по по т.д.№ 868/2019г. и след издаването на изпълнителен лист за сумата 504 510лв. в полза на „Екоел-6”ООД, общината била уведомена, че вземанията на дружеството по договора, предмет на това дело, са прехвърлени на „Систем ЕК”ЕООД; последното дружество образувало ново изпълнително дело в качеството си на взискател, придобил вземанията по договор за цесия; общината отправила изявление за прихващане към кредитора си по изпълнителния лист със свои вземания в общ размер 218 983лв. на 07.05.2021г. Въззивната инстанция е мотивирала, че разпоредбата на чл.439,ал.2 ГПК предвижда възможност длъжникът по изпълнението да се защити срещу предприетото изпълнение при отсъствие на материалноправните предпоставки на изпълнителния процес и този иск може да се основава единствено на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Посочила е, че това средство за защита е приложимо само когато вземането на кредитора е установено със сила на пресъдено нещо, а не в хипотеза на предприето изпълнение на невлязло в сила осъдително въззивно решение. Даден е отговор, че в последния случай защитата на длъжника се осъществява посредством касационното обжалване, а след влизане в сила на осъдителното решение е допустимо предявяване на иск по чл.439 ГПК. Счетено е, че висящото исково производство относно кредиторовото вземане е процесуална пречка за предявяване на процесния иск, а сключеният след постановяване на въззивното решение договор за цесия не е действие, което обуславя несъществуване на вземането на взискателя, а е свързано с промяната на неговия титуляр, поради което не може да бъде основание на иск по чл.439 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на частното касационно обжалване. В Определение № 28 от 23.01.2012г. по ч.гр.д.№ 497/2011г. на І г.о. на ВКС е даден подробен отговор на въпроса за способите за защита на длъжника срещу незаконосъобразни действия на принудителното изпълнение. Настоящият състав изцяло споделя даденото разрешение, както и отговорът, че осуетяването изпълнението на подлежащите на изпълнение невлезли в сила въззивни решения е по реда на чл.282 ГПК чрез искане спирането на изпълнение и/или чрез издаване на обратен изпълнителен лист ако изпълненото вече решение е отменено. Поради това неосъществена е въведената от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по поставените идентични правни проблеми. След като съществуването на изпълняемото право е предмет на висящ процес, в който то може да бъде отречено или да бъде установено в по-малък размер на база заявените в този процес до приключване на съдебното дирене факти, страната няма правен интерес в паралелен процес да се домогва да отрече съществуването му поради настъпване на нововъзникнали факти и обстоятелства. Ако предприетата защита посредством обжалването доведе до отричане съществуването на изпълняемото право или установяването му в по-нисък размер от удостоверения в изпълнителния лист, този резултат е от значение за правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК. Както се посочи защитата - осуетяването изпълнението на подлежащите на изпълнение невлезли в сила въззивни решения следва да бъде осъществена по реда на чл.282 ГПК чрез искане спирането на изпълнение и/или чрез издаване на обратен изпълнителен лист ако изпълненото вече решение е отменено. Т.е. целта, която ищецът преследва - да предотврати възможността взискателят да получи сумите, е изпълнима и реализуема по реда на чл.282,ал.2 ГПК, а не по реда на чл.439 ГПК.По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените в изложението проблеми. Жалбоподателят поддържа, че с предявяването на главния иск се отрича не вземането, което „Систем ЕК” е придобил от „Екоел-6”, а само правото на първото дружество да иска принудително изпълнение въз основа „чуждия” изпълнителен лист, т.е. въз основа на изпълнителния лист, издаден в полза на цедента „Екоел-6”. От това фактическо твърдение - основание на предявения иск следва, че ищецът не оспорва изпълняемото материално право, какъвто е допустимият предмет на иска по чл.432 ГПК, а процесуалната незаконосъобразност на провежданото принудително изпълнение поради пречка от процесуално естество - отсъствие на предпоставките за разпростиране на субективните предели на изпълнителния лист по отношение на цесионера. Процесуалната незаконосъобразност на изпълнителното действие е недопустимо да бъде установявана по исков ред, съответно по реда на чл.439 ГПК, в който смисъл е трайноустановената съдебна практика на ВКС /Определенията по ч.т.д.№ 157/2011г. на ІІ т.о., по гр.д.№ 879/2011г. на ІІІг.о., по ч.гр.д.№ 497/2011г. на І г.о./. От процесуалната пречка да бъде оспорвано законосъобразното образуване на конкретното изпълнително дело по реда на чл.439 ГПК следва и неотносимостта на въведеното фактическо основание - невъзможността да настъпи ефекта на изявлението за прихващане по отношение на изпълняваното материално право поради промяна на длъжника по активното вземане, с което общината прави прихващане. Отделен е въпросът, че общината е могла да се позове на извънсъдебно прихващане със свое вземане, което посочва, че е удостоверено с изпълнителен лист от 2014г. в хода на производството по т.д.№ 3254/2010г. на СГС, така и при обжалването на решението по него - в производството по в.т.д.№ 868/2019г. на САС, доколкото вземането й е установено със съдебен акт. Поради това безпредметни към искането за осъществяване на факултативния касационен контрол са и въпросите за „преждевременно заведен установителен иск”, след като фактическите основания, въведени от касатора са извън приложното поле на иска по чл.439 ГПК. Въпросите по последния пункт от изложението по приложението на чл.282,ал.2 ГПК и правомощията на касационната инстанция са хипотетични, поради което допускането на касационно обжалване по тях не може да бъде осъществено. Искането за допускане на обезпечение на иск пред касационната инстанция и то по върната искова молба няма как да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.