Определение № 646 от 16.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3968/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Б. Д. и Р. П. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 25.02.2013г. по гр.д.№9826/2011г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което ползването на УПИ VІІІ-121,кв.,08а по плана на м.”П.-Р.” в [населено място], целият с площ от 303кв.м., е разпределено между съсобствениците Е. П. Д.,П. Б. Д. и Р. П. Д. съобразно вариант втори,изобразен графично в изготвената от в.л.Ст.С. скица към заключението на съдебно-техническата експертиза от 24.01.2011г. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли съдът в решението по чл.32,ал.2 ЗС при разпределяне ползването на дворно място да се съобрази с изискванията за достъпна среда на инвалидите, ако е налице възможност за това и е било направено искане,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; по въпроса задължен ли е съдът в производството по чл.32,ал.2 ЗС да разгледа направеното възражение по чл.26 ЗЗД за нищожност на придобивното основание на ищеца,който според касаторите е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /т.2 на ТР 13/10.04.2013г. по тълк.д.№13/2012г. на ОСГК на ВКС/; по въпроса следва ли съдът да възприеме изцяло приетото в първоинстанционното производство заключение на вещо лице без да обсъди направената втора експертиза във въззивната инстанция и да направи съвкупна преценка с останалите доказателства във въззивното производство. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Е. П. Д. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното решение е прието,че в производството за разпределяне на ползването релевантни са данните за наличие на еднородни права върху съсобствената вещ и то за задължителната преценка на съда за съвместната процесуална легитимация на съсобствениците. Прието е,че в тази връзка н.а.№150,том І, н.д.№125/2001г., удостоверяващ придобиване правото на собственост от Е. П. Д. върху надпартерен /втори/ етаж от жилищната сграда ведно с 50% ид.части от общите части на сградата и от УПИ VІІІ-121 е достатъчен за формиране на извод относно броя на съсобствениците и техните права,а възраженията на П. Б. Д. и Р. П. Д. за нищожност на обективираното в нотариалния акт придобивно основание не следва да се обсъжда. Така даденото от въззивния съд разрешение противоречи на указанията, дадени в т.2 на ТР №13/2012 от 10.04.2013г. по тълк.д.№13/2012г. на ОСГК на ВКС,в което е прието,че в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл.32,ал.2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността,освен тези,чрез които се упражняват потестативни права. И тъй като чрез възражение за нищожност на прехвърлителна сделка не се упражнява потестативно субективно право, според настоящия състав е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса задължен ли е съдът в производство по чл.32,ал.2 ЗС да разгледа направеното възражение по чл.26 ЗЗД за нищожност на придобивното основание на ищеца. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли съдът в решението по чл.32,ал.2 ЗС при разпределяне на ползването на дворно място да се съобрази с изискванията за достъпна среда на хората с увреждания,ако е налице възможност за това и е било направено искане- по делото са представени доказателства за инвалидността на Р. Д. и е направено искане това обстоятелство да бъде съобразено при разпределяне на ползването с оглед необходимостта в дворното място да бъде обособено паркомясто. В обжалваното решение е прието,че гараж в дворното място няма,а предвижданията за такъв и законовите изисквания за съществуването му с оглед инвалидността на Р. Д. са ирелевантни,след като предполагат бъдещо изграждане. Вариант за разпределение на ползването с предвиждане на паркоместа изобщо не е бил обсъждат в решението въпреки направеното искане. С оглед важността на така поставения въпрос за разрешаването на спорове по подобен тип дела и липсата на съдебна практика,настоящият състав приема,че касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По въпроса следва ли съдът да възприеме изцяло приетото в първоинстанционното производство заключение на вещо лице без да обсъди направената втора експертиза във въззивната инстанция и да направи съвкупна преценка с останалите доказателства въз въззивното разглеждане на делото според настоящия състав касационно обжалване не следва да се допуска тъй като така поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора-съдът не е обсъждал изслушаното във въззивната инстанция експертно заключение по причина, че е приел възможността за предвиждане на паркоместа за ирелевантна. Начина на обсъждане на доказателствата във връзка с избрания от съда вариант за разпределяне на ползването съответстват на трайно установената практика на съдилищата, вкл. на разрешението,дадено в соченото от касаторите рашение №113/28.02.2011г.,постановено по реда на чл.290 ГПК по решение №1062/2011г. на ІV ГО на ВКС. Този въпрос би бил относим към спора само ако съдът не беше обсъдил всички експертни заключения,които разработват и предлагат варианти за разпределение на ползването, основани на едни и същи критерии,по които съдът е приел,че следва да бъде извършено разпределението. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение