Определение № 2114 от 23.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 835/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от Апелативна прокуратура-Велико Търново, против решение № 280 от 03.12.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 412/2025г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното решение след потвърждаване на решение № 286/18.06.2025г. по гр.д.№ 89/2025г. на ОС-Русе, Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на Г. Е. Д. сумата 6 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 371 лева-обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери. Прокуратурата на РБ обжалва решението в частта, с която е осъдена да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 6 000 лева, като поддържа, че в тази част то е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, преповтаряйки оплакванията в касационната жалба, касаторът сочи наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и формулира въпрос, по който твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г., ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.дело № 3/2004г. на ОСГК, както и с решение № 319/17.11.2015г. по гр.д. № 2829/2014г. на ІV ГО, решение № 57/09.02.2016г. по гр.д. № 4641/2015г. на ІV ГО, решение № 270/16.02.2018г. по гр.д. № 284/2017г. на ІV ГО, решение № 388/21.06. 2024г. по гр.д. № 1960/2023г. на ІІІ ГО и други: По иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Ищецът Г. Е. Д. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. По предварителния въпрос относно допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира следното: Разгледани са искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер 30 000 лева и за имуществени вреди в размер 6 285 лева, причинени от незаконно повдигнато и поддържано против ищеца обвинение, наказателното производство по което е прекратено. Първоинстанционният съд е намерил исковете за частично основателни и е присъдил сумата 6 000 лева за обезщетяване на неимуществените вреди и 1 371 лева, като обезщетение за имуществените вреди и е отхвърлил исковете за разликата до претендираните суми. В отхвърлителните части първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила. Сезиран с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ съставът на апелативния съд е приел от фактическа страна, че на 27.05.2020г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл.142, ал.2, т.6, вр. чл.20, ал.2 НК-за това, че на 26.08.2019г. в землището на с. Върбовка, обл. Велико Търново, действайки в съучастие с две лица принудил Я. Я. и А. А. да претърпят противно на волята си действия, като били вързани с метални белезници, заставени да лежат на земята и спрямо тях била употребена физическа сила, включително нанасяне на удари с палки, ритници и други предмети, както и прострелване с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност. Образуваното в РС-Павликени въз основа на обвинителен акт нохд №148/2021г., след множество проведени открити съдебни заседания, приключило с оправдателна присъда, която е отменена с решение № 141/19.12.2022г. на ОС-В.Търново по внохд № 403/2022г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Образуваното в РС-Павликени нохд № 364/2022г. е прекратено с определение № 46/28.02.2023г. и делото е върнато на РП-В.Търново за допълнително разследване. Това определение е потвърдено с определение по внчд № 212/2023г. на ОС-В.Търново. В хода на допълнителното разследване, на 30.05.2023г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за същото престъпление; в рамките на досъдебното производство са извършвани нови процесуално-следствени действия с негово участие. С постановление от 15.09.2023г. РП-В.Търново е прекратила наказателното производство, поради това, че обвинението не е доказано, тъй като е невъзможно да се установи кой от тримата обвиняеми е осъществил конкретните изпълнителни деяния по принудата и нанасянето на телесни увреждания, както и кой е използвал огнестрелното оръжие. Прекратяването е било обосновано с чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК. С определение № 203/07.12.2023г. по чнд № 221/2023г. на РС-Павликени прекратителното постановление е изменено, като е прието, че наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК – поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия. Определението е влязло в сила на 05.01.2024г. По отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“, като не са налагани по-тежки мерки, нито обезпечителни мерки върху имущество. При така установените факти съдът е намерил за осъществен фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Приел е при съвкупния анализ на доказателствата, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на ищеца е било засегнато - след повдигане на обвинението бил видимо потиснат, тревожен, огорчен от обстоятелството, че се счита невинен, а в същото време е заплашен от лишаване от свобода; наличието на конкретни промени в поведението-прекратяване на активните спортни занимания, дистанциране от близкия кръг, заминаване за Австрия с цел да започне работа и да се дистанцира от средата, в която е обвинен, затруднения в професионалната реализация и негативно отношение на околните при узнаване за наказателното производство. Съдът е споделил изложеното от ОС-Русе, че не се установяват специфични здравословни увреждания над обичайните, а типичните психо-емоционални и социални последици от незаконното обвинение. Допълнил е, с оглед възражението на Прокуратурата, че липсата на медицинска документация относно болестно състояние не изключва сам т по себе си неимуществени вреди от неравновесие, стрес и накърнена психическа и социална стабилност. Въззивният съд е намерил, че определеният от състава на ОС-Русе размер на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен, тъй като наказателното преследване срещу ищеца е било за тежко умишлено престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода, протекло е в досъдебна и съдебна фаза, включително с внесен обвинителен акт, разглеждане от първа инстанция, постановена оправдателна присъда, отмяната й по протест на прокуратурата, ново разглеждане и допълнително разследване, и окончателно прекратяване едва на 05.01.2024г. Продължителността на процеса около 3 години и 7 месеца от привличането като обвиняем през май 2020г. до влизането в сила на определението за прекратяване, не излиза, според апелативния съд, извън разумните граници за такъв тип производство, но е достатъчно значителна, за да обоснове трайно напрежение и несигурност. Макар спрямо ищеца да е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е ограничавала физическата му свобода, самият факт на обвинението и поддържането му в продължение на години, както и необходимостта да се явява многократно на разпити и в съдебни заседания, включително при положение, че работи в чужбина, обективно е накърнил спокойствието му и е възпрепятствал нормалния му професионален и личен живот. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил и стандарта на живот и икономическите условия и негативните последици за ищеца. Посочил е, че върху обезщетението в размер 6 000 лева следва да се присъди законна лихва, считано от датата на влизане в сила на определение № 203/07.12.2023г. по чнд №221/2023г. на РС-Павликени-05.01.2024г., която се дължи до окончателното изплащане на вземането. Върховният касационен съд, състав на IV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на ВтАС в атакуваната част. Поставеният от Прокуратурата въпрос обуславя решаващата воля на въззивния съд, но е разрешен в съответствие с цитираните съдебни актове, както и с формираната задължителна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, поради което не удовлетворява допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Даденото разрешение в ППВС № 4/1968г. е, че справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги преценката на конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Освен въздействието на незаконния акт върху здравето на ищеца, значение имат и субективните негативни преживявания, отражението върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства. Съобразяват се вида на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическият растеж и стандартът на живот към датата на деликта. В случая въззивният съд се е произнесъл в рамките на очертаните с въззивната жалба на Прокуратурата предели на правния спор и е изпълнил задължението си да извърши анализ на правнорелевантните факти и относимите за спора доказателства, поотделно и в съвкупност. В съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗС, съставът на апелативния съд е посочил кои от всички релевантни за случая обстоятелства счита за установени и за значими при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и е стигнал до извод, че присъденото от първата инстанция обезщетение отговаря на посочените критерии, излагайки собствени мотиви относно обстоятелствата, обуславящи възприетия и от него размер на обезщетението. Липсва твърдяното от касатора противоречие на правните разрешения на съда с тези, дадени в т. 3 и т. 11 ТР № 3 от 22.04.2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т.19 от ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС. Според Прокуратурата противоречието се изразява в това, че във въззивния акт липсват мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконното обвинение. В мотивите на въззивното решение е изложен отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване в делото, необходимите фактически и правни съображения, също са изложени коректно и пълно. Съдът е присъдил обезщетение за тези болки и страдания, които е установил да са в причинна връзка с повдигнатото спрямо ищеца незаконно обвинение, поддържано 3 години и 7 месеца, което е прекратено. Преценката на въззивния съд, не е абстрактна, а е с оглед конкретната фактическа обстановка по делото. Трябва да се допълни, че както ППВС № 4/23.12.1968г., така и ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, на които касаторът се позовава, дават общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Затова и твърдяното противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика, не може да се извлича от определения в различните решения размер на обезщетението за неимуществени вреди. По изложените съображения обжалваното от Прокуратурата на РБ решение на АС-В. Търново не следва да се допуска до касационен контрол. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО