Определение № 3962 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх.1443/02.05.2023 г. от ответниците „Ивани – 91” в несъстоятелност със седалище и адрес на управление в [населено място] и Н. М. М., чрез адв. И. Д. срещу разпореждане № 138/03.04.2023 г. по в.гр.дело № 351/2022 г. на Окръжен съд Видин, с което е върната касационна жалба вх. № 1016/27.03.2023 г. от „Ивани-91” ЕООД срещу решение № 11/02.02.2023 г. по в.гр.дело № 351/2022 г. на Окръжен съд Видин. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателите неправилен е извода на въззивния съд, че делото е търговско. Сочи се, че производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответниците срещу решение № 341/30.06.2022 г. по гр.дело № 1662/2021 г. на Районен съд Видин, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Бдин” АД срещу „Ивани-91” ЕООД и Н. М. М. за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Ивани-91” ЕООД като продавач и Н. М. М. като купувач с правно основание чл.135 ЗЗД. Поддържа се, че съгласно разясненията, дадени в т.р.№ 3/2019 г. по т.дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС по критерия образувано дело с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, делото е гражданско и поради това в случая развилото се производство е по гражданско дело, тъй като се отнася до нарушено материално право, уредено в ЗЗД. Поддържа се още, че цената на иска е над 5000 лв. и тъй като се касае за обжалване с касационна жалба на решение по въззивно гражданско дело въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба. Ответникът по частната жалба „Бдин”АД в писмен отговоре изразил становище за неоснователност на частната жалба. Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК от легитимирани страни срещу разпореждане на въззивен съд, което подлежи на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане подадена касационна жалба вх. № 1016/27.03.2023 г. срещу решение № 11/02.02.2023 г. по в.гр.дело 351/2022 г.на Окръжен съд Видин, като недопустима. Прието е, че се касае за обжалване въззивно решение по търговско дело и на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК с оглед цената на иска с правно основание чл.135 ЗЗД същото не подлежи на касационно обжалване. Изводите на съда са правилни. С решение № 11/02.02.2023 г. по в.гр.дело № 351/2022 г. на Окръжен съд Видин е потвърдено решение № 341/30.06.2022 г по гр.дело № 1662/2021 г. на Районен съд Видин, с което е обявен за недействителен по отношение на „Бдин” АД [населено място] договора, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № / г., с който „Ивани – 91” ЕООД, като продавач е продал на Н. М. М. като купувач недвижим имот с идентификатор, находящ се в сграда в [населено място],[жк], ет. с предназначение търговска дейност, със застроена площ от кв.м., представляващ по нотариален акт магазин №, находящ се на първия етаж в северозападната половина на двуетажна масивна сграда, ведно с ид.част от поземления имот с идентификатор, целият с площ от кв.м. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 1016/27.03.2023 г. от ответниците „Ивани – 91”ЕООД и Н. М. М.. В настоящият случай ищецът „Бдин” АД е обосновал легитимацията си като кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД с наличието на неудовлетворено вземане за заплащане на суми, неплатен наем от ответника „Ивани – 91” ЕООД по сключен договор за наем и допълнителни споразумения към него. По силата на този договор ищецът в качеството на наемодател отдал за временно възмездно ползване на ответното дружество „Ивани – 91” ЕООД собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ арматурен цех от кв.м., складова база „Т.” с идентификатор. Наемният договор е сключен между търговци и поради липсата на твърдения, както и доказателства, че няма връзка с упражняваната от двете дружества търговска дейност този договор е търговска сделка съгласно чл.286,ал.1,вр.ал.3 ТЗ. Съгласно трайната практика на ВКС дело с предмет иск по чл.135 ЗЗД е търговско, когато последният е предявен за обезпечаване правата на кредитор по търговска сделка/опр.№ 4/2017 г. по ч.т.дело № 2383/2016 г. на ВКС, II т.о., опр. № 454/26.06.2013 г. по ч.т.д. № 1927/2013 г. на ВКС, II т.о., опр. № 707/29.09.2023 г. по ч.т.дело № 1330/2023 г. на ВКС, I т.о., опр. № 22/16.01.2020 г. по ч.т.д.№ 3015/2019 г. на ВКС, I т.о. и др./. Легитимацията на ищеца като страна по търговска сделка предпоставя и търговския характер на делото с предмет предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В случая „Бдин” АД притежава качеството търговец с оглед разпоредбата на чл.1,ал.2 ТЗ. След като ответникът ”Ивани – 91” ЕООД в качеството на наемател е сключил договор за наем на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ арматурен цех от кв.м., складова база „Т.” с идентификатор с ищеца в качеството на наемодател, то следва извод, че вземането на ищеца за неплатен наем произтича от търговска сделка. Освен посоченото съдът съобразява и, че продажбата, оспорена с предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД е търговска сделка на основание чл.286,ал.1,вр.ал.3 ТЗ, тъй продавачът е търговец – „Ивани- 91” ЕООД. Купувачът по сделката – физическо лице няма качеството на потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, поради това, че въз основа на сключената сделка/покупко-продажба/ е придобил недвижим имот, предназначен за извършване на търговска дейност. Като взема предвид изложеното съдът приема, че делото, образувано по иск на „Бдин” АД с правно основание чл.135 ЗЗД и с цел реализиране на права по търговска сделка е с търговски характер. Съгласно чл.68 ГПК паричната оценка на предмета на делото е цена на иска. Конститутивният иск по чл.135 ЗЗД е оценяем иск. Целта на иска е обявяване за недействителни по отношение на кредитора на увреждащи го действия и сделки, извършени от длъжника. Размерът на цената следва да се определи на основание чл.69,ал.1,т.4 ГПК – от стойността на договора – т.е. от паричната оценка на насрещните престации. Когато една от престациите е прехвърляне на права върху недвижим имот стойността на договора се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. Предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД от „Бдин” АД е по отношение на договор за продажба на недвижим имот, извършена с нотариален акт № /г., данъчната оценка на който е 17551 лв. – т.е под 20000 лв.Следователно цената на иска е под 20 000 лв., което е под прага за допустимост на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК. С касационната жалба се обжалва въззивно решение по търговско дело с цена на иска под 20000 лв. и поради това същото на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл са и изводите на въззивния съд в обжалваното разпореждане. Последното е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о