Определение № 12235 от 01.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11209/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. С. Д., И. Д. Д., Е. Д. Д. и В. И. Д., всички със съдебен адрес: гр.Варна и чрез адв.С.Арнаудов против определение № 10759 от 06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1605/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което производството по делото, образувано по предявените от частните жалбоподатели срещу Министерство на земеделието и храните и Областна дирекция „Земеделие“-Варна обективно и субективно съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинените им неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразното бездействие на ответниците по изготвяне и одобрение на план за обезщетяване на собствениците по чл.19, ал.18 -21 от ППЗСПЗЗ е прекратено. Жалбоподателите твърдят неправилност на определението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,в противоречие с материалния закон и необосновано. Искат отмяната му с произтичащите от това правни последици. В срока по чл.232 от АПК от насрещните страни не е депозирано писмено възражение на частната жалба. Частната жалба е допустима като предявена в срок и от надлежни страни, за които подлежащият на инстанционен съдебен контрол съдебен акт е неблагоприятен. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, констатира следното: Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на М. С. Д., И. Д. Д., Е. Д. Д. и В. И. Д., всички със съдебен адрес: гр.Варна и чрез адв.С.Арнаудов, насочена срещу Министерство на земеделието и храните и Областна дирекция “Земеделие“- Варна, с която са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, подробно индивидуализирани като период и като размер за всеки един от ищците и срещу всеки един от ответниците. В изпълнение на Определение № 9419/28.08.2025г. за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности на същата, процесуалният представител на ищците е депозирал от тяхно име молба от 18.09.2025г., с която, наред с другите уточнения на фактическите и правни основания на предявените искове, е заявил,че вредите, чиято обезвреда се търси, произтичат от незаконосъобразното фактическо бездействие на ответниците при и по повод осъществяването на административна дейност, изразяващо се в липсата на изготвен и приет План за обезщетяване на собствениците, чието право на собственост не може да бъде възстановено в стари реални граници; в несвоевременно и в разумни срокове предприемане и извършване на всички дължими по закон фактически и правни действия, за да се изпълни възложената на ответниците от закона административна дейност, свързана с провеждане на процедурата по обезщетяване на правоимащите според чл.10б от ЗСПЗЗ. За да прекрати производството по делото, АС- Варна е приел, че ищците сочат само едно фактическо основание на исковете си – бездействие по изготвяне и приемане на план за обезщетяване на собствениците. След подробен анализ на различни етапи от процедурата по изготвяне и приемане на плановете за обезщетяване, разписана в разпоредбата на чл.19, ал.21 от ППЗСПЗЗ, съдът е заключил,че се касае за административно производство, протичащо на няколко обособени етапа, което завършва с издаване на административен акт- заповед на министъра на земеделието и храните, поради което, дори да е налице бездействие, то това бездействие не е фактическо, а правно. Въз основа на горното съдът е приел, че по-скоро е налице мълчалив отказ за приемане на план за обезщетяване, приравнен по силата на чл.58, ал.1 от АПК на административен акт и, доколкото разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК изисква,за да е допустим иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да е налице предварителна отмяна на този административен акт, то производството по адм.д. 1605/2025г. по описа на АС-Варна следва да бъде прекратено като образувано по недопустими искове. Частната жалба е основателна по следните съображения: Действително, видно както от първоначалната искова молба, така и от уточнението й, ищците претендират настъпването на вреди от фактическото незаконосъбразно бездействие на ответници да изпълнят свое задължение,пряко произтичащо от закон по изработване и приемане на план за обезщетяване на собствениците по чл.19 от ППЗСПЗЗ Дали е налице такова фактическо бездействие или не, е въпрос по съществото на предявените искове, а не въпрос по тяхната допустимост. В производство по допустимост на иска съдът се е произнесъл по съществото му. Доколкото недопустимо се смесва проверката за допустимост с тази за основателност или неоснователност на претенцията, определението следва да бъде отменено и делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Тъй като постановилият прекратителното определение състав на АС-Варна е формирал мотиви по същество, делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изложеното определението следва да бъде отменено и делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на същия съд. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение,