Определение № 805 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3494/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Р. С. Б., чрез адвокат Б. М. от АК – Смолян и Х. С. К., срещу решение № 117/11.06.2024 г. по в.гр.д.№ 168/2024 г. на Окръжен съд Смолян, с което се потвърждава решение № 472/22.12.2023 г. по гр.д.№ 683/2023 г. на Районен съд Смолян, за оставяне без разглеждане молбата на Р. С. Б. да се обяви смъртта на Х. М. В. и да се задължи Община Смолян да състави съответните актове и вписвания в книгите за гражданско състояние, като за дата на смъртта се посочи последното известие за него - 28.06.1917 г. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на материалния закон, а в изложение към нея се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. „Ищцата Р. С. Б. има ли качеството на наследник по закон на основание чл.8, ал.4, изречение второ, съгласно удостоверението за наследници, в което е посочена в една и съща степен с наследникът А. И. К. която не е дете на Г. И. З., посочен с № 6 в удостоверението за наследници? Как следва да се приложи правилото на чл.8, ал.4 ЗН, изр.второ, за определяне на реда на наследници?“ 2. „Има ли пряко действие, на собствено основание въз основа на закона правото на наследяване на лицата от четвърти ред на основание чл.8, ал.4, изр.2 ЗН.“ и 3 .„Освен от евентуалните наследници по закон на безвестно изчезналия може ли производството по чл.14 от ЗЛС за обявяване на смърт на безвестно изчезналия да се инициира и от други лица, които нямат роднинска връзка с безвестно изчезналия, но имат интерес да бъде обявена неговата смърт по предвидения в закона ред?“ Според процесуалния представител на касатора, даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с ТР № 3/1994 г. на ВКС, ОСГК и определение 2148/30.04.2024 г. по гр.д.№ 1371/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о. Заинтересованите страни не вземат становище, с изключение на Х. С. К., който счита жалбата за основателна. Прокуратурата на Република България не взема становище. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че производството е било образувано по молба на Р. С. Б., на основание чл.14 ЗЛС, да се обяви смъртта на Х. М. В. и да се задължи Община Смолян да състави съответните актове и вписвания в книгите за гражданско състояние, като за дата на смъртта се посочи последното известие за него - 28.06.1917 г. Съдът е установил, че по молба на Х. К. /брат на молителката/ вече е било образувано гр.д.№ 952/2020 г. на РС Смолян, със същото искане, което е прекратено поради недопустимост на молбата и е потвърдено по гр.д.№ 186/2021г. от ОС Смолян, а с определение по ч.гр.д.№ 3327/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о, не е допуснато до касационно обжалване. По настоящото дело, въззивният съд също е приел, че молителката няма качеството наследник по закон на Х. М. В., чиято смърт се иска да бъде обявена, тъй като разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН /нова - ДВ, бр.60 от 1992 г./, която разширява кръга на наследниците по закон с роднини по съребрена линия от шеста степен, няма обратно действие, с оглед на което молбата за обявяване смъртта на отсъстващия Х. М. В., на основание чл.14 ЗЛС, е недопустима. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения: Поставените по т.1 и т.2 материалноправни въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като отговорът им следва да бъде даден след обсъждане и анализ на представените доказателства, т.е. по своята същност формулираните въпроси, доколкото са разбираеми, преповтарят доводите в касационната жалба относно допустимостта на искането и действието на чл.8, ал.4 ЗН. Съгласно дадените указания по т.1 на ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, като общо основание за допускане до касационен контрол. По смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не за правилността на обжалваното решение, във връзка с възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но е различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая, касаторът е формулирал въпросите по т.1 и т.2 във връзка с правилността на решаващите изводи на съда, че молителката не доказва качеството си на наследник по закон на Х. М. В., чиято смърт иска да бъде обявена, което обстоятелство е предпоставка за допустимост на производството. При липсата на поставен относим правен въпрос, като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, не може да се допусне касационното обжалване, независимо дали са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният в т.3 на изложението правен въпрос е обуславящ изхода на делото, но не е разрешен в противоречие, а изцяло в съответствие със съдебната практика на ВКС – напр. определение № 87/18.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4865/2018 г., ІІІ г.о., че легитимирани да предявят искане по реда на гл.51 ГПК вр. чл.9 ЗЛС и чл.14 ЗЛС, са всички заинтересовани лица и прокурорът. Под заинтересовани лица следва да се разбират всички лица, за които установяването на смъртта или от обявяването на отсъствието ще се отрази благоприятно в тяхната правна сфера. Такива несъмнено са лицата, които черпят права от акта за обявяване на отсъствие или смърт /лицата от кръга на лицата, които биха били призовани към наследяване и заветниците/. Освен тях легитимирани да подадат молбата са и такива лица, които докажат заинтересованост от обявяване на отсъствие или смърт на лицето, като във всеки случай преценката е конкретна. В същия смисъл са цитираните ТР № 3/1994г., ОСГК и определение 2148/30.04.2024 г. по гр.д.№ 1371/2024 г., ІІІ г.о., както и постановеното вече на същото основание /по молба на Х. С. К./ определение № 60362/19.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 3327/2021 г., ІІІ г.о., че „с оглед на действащия към момента на откриване на наследството /17.10.1972 г./ закон, наследяването по закон е само до трета степен по съребрена линия. Разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН няма ретроактивно действие и не може да бъде приложена за наследства, открити преди 28.07.1992 г., от която дата влиза в сила и предвижда наследяване от роднини по съребрена линия до шеста степен“. Поставеният процесуалноправен въпрос, в този смисъл, не дава основание за допускане на касация поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като Р. С. Б. не е измежду кръга на лицата, които биха били призовани към наследяване и черпят права от акта за обявяване на смърт на Х. М. В.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.