Определение № 3494 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 48/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9856 от 14.08.2023 г. от адвокат Г. Д., представляващ Е. Д. И. и В. Д. И., за допълване на постановеното по делото определение № 2166 от 14.07.2023 г. с присъждане на сумата 1698,45 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената от адвоката безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., изразяваща се в подаване на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа, че с ответниците по касационната жалба имат близка приятелска връзка от деца. По молбата не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. М. И.. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С постановеното по настоящото дело определение № 2166 от 14.07.2023 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 996 от 03.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 13691/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20032895 от 04.02.2021 г. по гр. д. № 6892/2005 г. по описа Софийски районен съд, с което e оставена без уважение молбата на Д. М. И. за издаване на дубликат от изпълнителен лист от 11.11.2011 г. въз основа на решение от 06.11.2008 г. по същото дело, с което Т. Д. И. е осъдена да заплати на Д. М. И. сумата от 77 896,50 лева – за уравнение на дела, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението по извършване на делбата до окончателното изплащане. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането на адвокат Г. Д. за присъждане на разноски. Молбата е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е същата е основателна. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая с отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1,т.3 ЗАдв. в предвидения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение размер. С молбата за допълване на определението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК адвокат Д. е поискал да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1698,45 лв., която не надхвърля предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимум, поради което следва да му се присъди изцяло. Предвид изложеното, определението по чл. 288 ГПК следва да се допълни като на адвокат Д. се присъдят поисканите разноски за настоящата инстанция – сумата от 1698,45 лв., платими от касатора Д. М. И.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение