Определение № 2801 от 03.10.2023 г. на ВКС по д. № 2668/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат с определение от 19.06.2023 г. по гр. д. № 67134/2022 г. от Софийския районен съд спор за подсъдност с Върховния административен съд на РБ за определяне на компетентния съд, който да разгледа жалбата на В. О. Н. - В. против решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерския съвет на Република България /МС на РБ/ и издадената въз основа на него заповед № КВ-780/20.09.2022 г. на министър-председателя на РБ. Настоящият състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на РБ, сформиран съобразно чл. 135, ал. 5 АПК, за да разреши спора за подсъдност, взе предвид следното: Първоначално, с горепосочената жалба е сезиран Върховният административен съд, като по нея е образувано адм. д. № 10736/2022 г. по описа на V-то отделение. Отправеното до съда искане е за отмяна на цитираните актове на МС и министър-председателя, които имат за последица освобождаването на жалбоподателката като член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/. Твърди се, че същите са нищожни, евентуално незаконосъобразни, поради противоречие с материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административно-производствените правила и неспазване на установената форма. При извършена служебна проверка относно допустимостта на жалбата съставът на ВАС е приел, че възникналият правен спор не му е подсъден. Мотивирано е становище за това, че КЗП, която съгласно чл. 165, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е колегиален орган към министъра на икономиката и индустрията, представлява държавна комисия по смисъла на чл. 50 от Закона за администрацията /ЗА/ и по отношение на нейните членове е приложима разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 4, т. 2 от същия закон. Съгласно посочените разпоредби те не са държавни служители, а имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. След като с оспорените актове се преустановява действието на трудовия договор на жалбоподателката, то същите нямат административен характер, а възникналият спор следва да се характеризира като такъв с трудовоправен характер. Воден от така изложените съображения, с определение № 10970 от 30.11.2022 г., съставът на ВАС е прекратил производството по адм. д. № 10736/2022 г. и изпраща делото за разглеждане от Софийския районен съд, който е приел за компетентен по смисъла на чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК. На свой ред Софийският районен съд, в определението си от 19.06.2023 г. по гр. д. № 67134/2022 г., е аргументирал тезата за незаконосъобразното десезиране на ВАС от разглеждането на спора. Счита, че държавните комисии, в т. ч. и КЗП, са органи на държавна власт и осъществяват властнически функции чрез своите органи, каквито се явяват председателите и техните членове. Разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 ЗА не следва да бъде тълкувана в смисъл, че възникналото правоотношение с посочените в чл. 19, ал. 4 от същия закон лица е идентично на трудовото. Оспорените актове са административни като издадени във връзка с упражняване на властнически правомощия по отношение попълване състава на съответните органи. Настоящият състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, сформиран съобразно чл. 135, ал. 5 АПК, намира, че компетентен да се произнесе по жалбата е Софийският районен съд. Съображенията за това са следните: Критериите, по които следва да бъде извършвано разграничението между граждански и административни правоотношения, са разгледани в съвместното Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС. В него се възприе, че критерий за това разграничение е методът на регулиране на отношението. Граждански са не само делата във връзка с правоотношения на гражданското право в тесен смисъл на думата, но и делата относно правоотношения на семейното, търговското и трудовото право. Даже правоотношенията, регулирани от административното право, могат да бъдат граждански, ако те са организирани с метода на равнопоставеност на техните субекти. Естеството на делото се определя от естеството на правото, по отношение на което се търси решение. От компетентността на административните съдилища е разрешаването на спорове, произтичащи от регулирани от закон властнически правоотношения. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че оспореното от жалбоподателката Н. - В. решение на МС е оспорено и от друго засегнато от него лице. По инициираното производство е повдигнат аналогичен спор за подсъдност, приключил с определение № 1602 от 12.06.2023 г. по ч. гр. д. № 822/2023 г. на друг петчленен състав на ВКС и ВАС. В него е прието, че правоотношението на председателя на КЗП възниква на основание чл. 19а ЗА /обсъдена подробно в определението на ВАС от 30.11.2022 г. по адм. дело № 10736/2022 г./. Специалният закон /ЗЗП/ не съдържа специална уредба, която да дефинира възникналото правоотношение като трудово или служебно. Доколкото обаче по силата на същото се полага труд, е направен извод за приложимост на общия принцип, установен в чл. 1, ал. 2 КТ, а именно, че се касае за трудово правоотношение. Процесното правоотношение не може да бъде квалифицирано като служебно предвид изричната разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗДСл, която постановява, че не са държавни служители членовете на колегиалните органи /какъвто орган представлява и КЗП/. В подкрепа на този извод съдиите от ВКС и ВАС са изтъкнали още, че длъжността на председателя на КЗП не е включена в Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал. 2 ЗДСл, заемани по служебно правоотношение. Настоящият съдебен състав споделя напълно гореизложените съображения. След като правоотношението на председателя на КЗП се характеризира като трудово, то това на членовете на комисията е такова на още по-силно основание. Следователно решение № 679 от 19.09.2022 г. на МС и издадената въз основа на него заповед № КВ-780/20.09.2022 г. на министър-председателя, доколкото същите имат за последица прекратяването на трудовото правоотношение с жалбоподателката В. О. Н. - В., не съставляват административни актове, които да подлежат на контрол за законосъобразност пред административния съд. Делото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на РБ