Определение № 752 от 18.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 61088/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от [община] срещу решение № 42/03.02.2016г., постановено по т.д. 785/2015г. на ПАС. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя следните въпроси: 1. Решението по частичния иск формира ли сила на присъдено нещо относно предявеното от ищеца основание за вземането му, която следва да бъде зачетена в последващ исков процес относно останалата част от вземането? 2. Формираната сила на присъдено нещо на решението по частичен иск, преклудира ли възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право, претендирано в пълния му размер в отделно производство. Жалбоподателят се позовава на практика по чл. 290 от ГПК на ВКС и представя практика на съдилищата, чрез което подържа приложно поле на основанията за допускане по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. В срока за отговор ответникът е възразил срещу допустимостта на касационното обжалване, както и срещу касационните основания, посочени в жалбата. ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск по чл. 267, ал.1, изр.2 от ЗЗД с цена на иска над 20000лв., намира че касационната жалба е редовна, подадена е от легитимирано лице и в законния срок. При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 267, ал.1, изр.2 от ЗЗД, както и че възраженията на ответника срещу вземането са преклудирани от влязло в сила решение на ПАС по т.д. 1020/13г., с което е уважен частичен иск на ищеца срещу ответника на същото основание за сумата от 75000лв.. При тълкуването на разпоредбата на чл. 298 от ГПК относно обективните предели на СПН, въззивният съд е дал отговор на формулираните въпроси като е приел, че силата на присъдено нещо по частичен иск не се разпростира върху остатъка от вземането, както и че възраженията на ответника срещу остатъка от вземането са преклудирани, освен ако не се отнасят до новонастъпили правопогасяващи факти. Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК или да е разрешаван противоречиво от съдилищата- чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК По първия формулиран въпрос, а именно дали решението по частичен иск формира сила на присъдено нещо има трайна задължителна практика, а именно, че по частичния иск не се формира СПН, освен ако не се постанови решение за отхвърляне на иска- решение № 33/13г. на ВКС І т.о., решение № 46/13г. на ВКС ІV г.о.. Въззивният съд е дал отговор на правния въпрос в съгласие със задължителната практика на ВКС, тъй като е приел, че решението по частичния иск не формира СПН относно останалата част от вземането. По втория формулиран въпрос също има формирана задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, а именно с решение № 89 от 11.07.2011г. на ВКС по т.д. 716/2010г. І т.о. е прието, че със сила на присъдено нещо по частичния иск се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, които индивидуализират спорното право и че не се преклудират възраженията срещу съществуването на породеното право- правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи. В противоречие с това тълкуване, въззивният съд е приел, че силата на присъдено нещо на решението по частичния иск преклудира всички възражения, основаващи се на факти, настъпили до постановяването на това решение и не са преклудирани само възраженията, които се основават на новонастъпили правопогасяващи факти. Поради изложеното, съдът намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса „формираната сила на присъдено нещо на решението по частичен иск, преклудира ли възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право, претендирано в пълния му размер в отделно производство. Поради формирана задължителна практика по чл. 290 от ГПК по поставените два въпроса, неоснователно е подържаното основание за допускане по чл. 290, ал.1, т.2 от ГПК. Воден от горното, ВКС