Определение № 229 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Ц. Д. против въззивно решение № 100 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 836/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд,с което е оставено в сила решение от 29.04.2009 год.постановено по гр.д.№ 450/08 год.на Костинбродски районен съд ,в частта,с която е отхвърлен предявения от касатора срещу Й. Ц. Д. и [фирма] иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС за обявяването му за купувач на 2/9 ид.ч. от три земеделски имот при условията на договора за продажба,извършен с н.а. № 5,т.ІІІ,н.д.№ 365808 год. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/редакцията преди изменението на ГПК – ДВ бр.100/2010/ изключва от касационно обжалване решения на въззивния съд,по които обжалваемия интерес е до 1000 лв.Предявеният обективно и субективно съединен конститутивен иск по чл.33 ал.2 ЗС е оценяем,като цената му се определя по правилото на чл.69 ал.1, т.1 ГПК – в размер на данъчната оценка,която в случая е под 1000 лв.В настоящия случай обаче обжалваемия интерес е 1000 лв.- условието по договора за продажба,обективиран в н.а. № 5,т.ІІІ,н.д.№ 365808 год.,при което касаторът е искал да бъде обявен за купувач на 2/9 ид.ч. от трите земеделски имота.Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК обхваща и исковете с обжалваем интерес точно 1000 лв.,какъвто е настоящия случай. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,