Определение № 2711 от 27.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 923/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Н. Ц. Н. и насрещна касационна жалба на Х. П. Х.-Р. срещу решение № 171 от 16.11.2022 г. по в.гр.д.№ 315/2022 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 69/17.01.2022 г. по гр.д.№ 808/2021 г. на Окръжен съд Варна и е отхвърлен иска на Н. Ц. Н. против Х. П. Х.-Р., за сумата 64 112,04 лева по договор от 08.09.2014 г., ведно със законните лихви от исковата молба - 19.12.2019 г., до изплащането. Касационната жалба на ищеца Н. Ц. Н. съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ Следва ли въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи на основата на цялостна преценка на всички събрани, допустими и относими доказателства по делото и да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и да разгледа и изрази становище по всички направени оспорвания и възражения на страните по делото; 2/ Допустимо ли е със свидетелски показания да се опровергават факти, удостоверени с официални документи относно предмета на договора - влизане във владение на кораб; 3/ Следва ли съдът при тълкуване на сключения между страните договор да търси действителната воля на страните по договора, като наред с това изследва целта на договора и конкретно как предметът на договора се отнася към целта на договора, установена с писмените доказателства по делото; 4/ Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви в случай на съвпадение на изводите му с тези на първоинстационния съд. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От Х. Х. - Р. е депозиран писмен отговор, който оспорва доводите в касационната жалба по съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В насрещната касационна жалба се твърди, че макар да е отхвърлил предявения иск, въззивният съд не се е произнесъл по наведените от него възражения и доводи, без да са формулирани конкретни въпроси. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че насрещната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като за ответника липсва правен интерес от обжалване на решение, което е с позитивен за него резултат от спора. Ето защо, подадената касационна жалба на Х. П. Х.-Р. следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на 08.09.2014 г. между страните е сключен договор за гражданско дружество, чийто предмет е извършването на фактически и правни действия, във връзка с предаване на м/к „Скаген“ и м/к „Санта Р.“, плаващи под флага на Панама /задържани в пристанищата в [населено място] и [населено място]/, на ипотекарния кредитор „Дойче Банк Нидерланд Н.В.“, възнаграждението за което да бъде поделено. Съдът е установил, че банката-кредитор упълномощила „Адвокатска кантора Р.“ да я представлява в съдебни производства и в производства с предмет арест на кораби, вкл. в производствата срещу собственици, оператори, агенти, настоящи и бивши членове на екипажи на процесните кораби /пълномощно от 12.09.2014г./. Според отчетните доклади, действията от септември 2014 г. до януари 2015 г., са извършени в рамките уговореното в договора от 08.09.2014 г., но според въззивния съд при упълномощаването на Х. Х.-Р. от „Берген Шипинг Лимитед“/06.01.2015 г./ и „Скаген шипинг лимитед“/06.01.2015 г./ работата, която той е извършвал във връзка с дела, образувани по искови молби на банката, излиза от предмета на договора за дружество, който е постигнал целта, за която е сключен - влизане на ипотекарния кредитор „Дойче Банк Нидерланд Н.В.“ на двата задържани кораби, което според свидетелските показания, фактически е извършено с назначаването и качването на екипажи /от страна на банката/ в средата на м. февруари 2015г. Съдът е констатирал че взаимоотношенията между страните са уредени с разпределяне на печалбите до края на 2014 г., а частта от възнаграждението за м.януари 2015 г. е изплатена на ищеца /уравнителни протоколи от 15.12.2014г. и 12.06.2015г./ Отношенията с кредитора „Дойче Банк Нидерланд Н.В.“ окончателно са били приключени със споразумение на 07.07.2015 г., което обаче ответникът е подписал като упълномощен представител на трето лице - „Берген шипинг лимитед“, поради което е извън рамките на уговореното между страните на 08.09.2014 г. Възраженията за нищожност на договора поради нарушение на закона и добрите нрави, за унищожаемост поради измама, както и изтекла погасителна давност, са приети за неоснователни, поради което съобразявайки изводите на вещо лице, въззивният съд е приел, че ищецът е получил уговореното в договора, а претенцията му е неоснователна. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради следното: Формулираните от касатора въпроси за задълженията на съда във въззивното производство да се произнесе по всички доводи и възражения, да тълкува действителната воля на страните при сключване на договори и да мотивира своето решение, не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС, тъй като въззивният съд е установил всички релевантни за правния спор обстоятелства, въз основа на които е достигнал до решаващия извод, че претенцията за незаплатени суми е недоказана. Според мотивите на съда, дейностите в предметния обхват на договора от 08.09.2014 г. са били осъществявани до януари 2015 г., за който медец възнаграждението е било получено от ищеца. Обжалваното решение е постановено в съответствие с разясненията на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.2, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Задължителната съдебна практика се прилага последователно в решенията на Върховния касационен съд, вкл. и цитираното от касатора решение № 65 от 30.07.2014 г. по т.д. №1656/2013 г. II т.о., че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът е длъжен при постановяване на решението да преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение спрямо приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая, въззивният съд приема договорът за прекратен, тъй като е изпълнил целта си - да бъде осигурен достъп на ипотекарния кредитор до корабите, а с уреждане на отношенията с длъжника е изплатено възнаграждение, което е разпределено между страните /отчетен доклад за м.януари 2015 г. и разписки от м.май и м.юни 2015 г./, т.е. съдът е направил самостоятелна преценка на релевантните доказателства по спора, въз основа на които е достигнал до решаващия извод, че дължимите суми по договора с ищеца за м.януари 2015г. са изплатени, а действията на ответника впоследствие са предмет на други отношения, които не попадат в обхвата на договора за гражданско дружество. Изводите на съда относно установените фактически обстоятелства при тълкуване на действителната воля на страните по договора, с оглед наведените от тях доводи в производството, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в настоящото производство по чл.288 ГПК, а само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос на касатора, според ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т.1, с оглед на което не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като вторият поставен въпрос на касатора не кореспондира с действителното съдържание на мотивите на обжалваното решение, въз основа на които е направен фактически извод, че действията на страните във връзка с договора са изпълнили целта му. В този смисъл, въпросът е фактически и не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като отговорът му е свързан с преценка на доказателствата и фактическите констатации в обжалваното решение. В съдебната практика е изяснено, че упражняването на фактическа власт е правнорелевантен факт, за който са допустими всички доказателствени средства. тъй като владението не е право, а фактическо състояние /ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС/. Отделен е въпросът, че цитираната разпоредба на чл.10 КТК се отнася до придобиването, изменението и прехвърлянето на вещни права върху кораби, което не е предмет на настоящия спор. Формулираният в тази връзка въпрос не е обуславящ, поради което не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (така т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС). Ответникът не е поискал разноски в касационното производство, с оглед на което съдът не присъжда такива. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.