Определение № 1295 от 07.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2187/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Венигаз“ ЕООД - чрез адв. М. Х., против решение № 184 от 11.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 47/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 101 от 31.10.2024 г. по т. д. № 35/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик е осъдено „Венигаз“ ЕООД да заплати на [община] сумата 10 100 лв. (5 164.05 евро) - неустойка по чл. 16 за забавено изпълнение по договор № 48 от 31.03.2022 г. за възлагане на обществена поръчка, част от сумата по фактура № 298/09.01.2023 г. на стойност 52 987.52 лв., ведно със законната лихва от 13.02.2023 г. до окончателното плащане, и сумата 25 100 лв. (12 833.43 евро) - неустойка по чл. 17 за некачествено изпълнение по договор № 48 от 31.03.2022 г. за възлагане на обществена поръчка, част от сумата по фактура № 299 от 09.01.2023 г. на стойност 52 987.52 лв., ведно със законната лихва от 13.02.2023 г. до окончателното плащане, както и разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Решенията са постановени при участие на „Ати консулт“ ЕООД в качеството на подпомагаща страна на ответника „Венигаз“ ЕООД. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК и за отхвърляне изцяло на исковите претенции. Поддържа се, че не е налице забава в изпълнението на договора от страна на касатора и че неоснователно е ангажирана отговорността му за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 16 на договора за възлагане на обществена поръчка. Излага се оплакване, че въззивният съд необосновано е приел, че срокът за изпълнение на СМР по договора е изтекъл на 27.09.2022 г., като не е изложил мотиви приема ли за доказано спирането на строителството и ако да - за кои периоди и с колко е удължен срокът за завършване на възложените работи. Относно неустойката по чл. 17 се навеждат оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил всички възможни причини за установените след приключване на работата на обекта пропадания и образуване на ръбове по пътното платно, немотивирано е приел, че дружеството - изпълнител е разполагало с технически и икономически потенциал за полагане на трошен камък и че е следвало да положи такъв като проявление на дължимата от добрия търговец грижа, позовал се е неправилно на чл. 260 ЗЗД и не е съобразил отсъствието на надлежно прието изпълнение на работите по смисъла на чл. 265 ЗЗД като предпоставка за „активиране“ на неустойката за некачествено изпълнение на възложената с договора работа. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като значим за изхода на спора по иска за заплащане на неустойка за некачествено изпълнение, уговорена в договорната клауза на чл. 17, е посочен следният въпрос: „При наличие на сключен договор за възлагане на обществена поръчка изисква ли осъществяване грижата на добрия търговец заплащането на собствен риск на търговеца на количества СМР /в случая трошен камък/, които не са предвидени в количествено-стойностната сметка и документацията за поръчката и за които липсват клаузи в договора за изменение на цената, като такива с обслужващо предназначение под страх от възникване на гражданска договорна отговорност за некачествено изпълнение“. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 82/19.07.2011 г. по т. д. № 658/2010 г. на I т. о. и решение № 241/09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г. на I т. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Бланкетно е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По отношение на частта от въззивното решение, с която е уважен искът за заплащане на неустойка по чл. 16 от договора, е посочено, че „основният спорен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и е обусловил правните му изводи по предмета на спора, е относно това, че липсват двустранно разписани протоколи между страните за спиране и продължаване на СМР като е прието, че срокът за завършване на СМР е до 27.09.2022 г.“, което разрешение противоречи на практиката на ВКС в решение № 50183/14.07.2023 г. по т. д. № 2161/2021 г. Като самостоятелно основание за касационно обжалване е заявено и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, предвид неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 258 ЗЗД при произнасяне по иска за неустойка за некачествено изпълнение и очевидно неправилно произнасяне по иска за заплащане на неустойка за забава (определяне на началния момент на забавата, без да е изследвано за какъв период и за колко дни строителството е било спряно). В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от [община] - чрез адв. В. Б., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. От подпомагащата страна „Ати консулт“ ЕООД не е изразено становище във връзка с подадената от „Венигаз“ ЕООД касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Пловдив е съобразил следните релевантни за спора факти, които е приел за установени след самостоятелен анализ и преценка на доказателствата съобразно правомощията по чл. 269 ГПК: На 31.03.2022 г. между [община] като възложител и „Венигаз“ ЕООД като изпълнител е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № 48/31.03.2022 г. с предмет реконструкция на улични водопроводи в [населено място] с цена 220 743.87 лв. без ДДС (264 892.64 лв. с ДДС). С договора дружеството - изпълнител е поело задължение да извърши СМР съгласно изискванията на техническа спецификация, утвърдена от възложителя, и оферта, одобрена от възложителя, като видовете, количествата и договорените цени са включени в количествено - стойностна сметка. В договорната клауза на чл. 2 е уговорен срок за изпълнение 45 календарни дни, считано от датата на откриване на строителната площадка с протокол - акт обр. 2/2а; предвидено е удължаване на срока за изпълнение при лоши атмосферни условия, както и при спиране на строителството, за което се изготвя акт № 10, а при възстановяване - акт № 11. Постигната е договореност окончателното изпълнение да се удостовери чрез подписване на констативен акт за установяване годността на приемане на обекта - приложение № 15, по чл. 176, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. В чл. 16 на договора е уговорено, че при забава изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,5% с ДДС от стойност на неизпълнените работи за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от цената на договора с ДДС, като възложителят има право да задържи предявената неустойка от съответното плащане по договора, а в чл. 17 - че при некачествено, неточно или частично извършване на СМР изпълнителят дължи освен неустойка в случай на установена забава, и неустойка в размер на 20% с ДДС от стойността на целия договор. Със заповед от 23.05.2022 г. на кмета на [община] за лице, на което е възложено осъществяването на инвеститорски контрол върху обекта, е определен С. М., чиито задължения са включвали обход, приемане и завършване на строителството, а също и контрол върху качеството. На 13.06.2022 г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, от която дата е започнал да тече уговореният в клаузата на чл. 2 срок от 45 дни за изпълнение на възложените СМР, който е следвало да изтече на 28.07.2022 г. Ответникът - изпълнител е представил едностранно подписани актове и протоколи, както следва: Протокол 2а/15.06.2022 г. за извършени изкопни работи - разкрита земна маса на определено ниво, отговаряща на предвиденото в проекта; Акт за състоянието на строежа при спиране с дата 17.06.2022 г.; Акт за състоянието на строежа при продължаване на СМР от 18.08.2022 г.; Актове обр. 12 за скрити СМР от 22.08.2022 г., 26.08.2022 г., 30.08.2022 г., 05.09.2022 г.; Акт обр. № 10 от 07.09.2022 г. за състоянието на строежа при спиране; Акт, обр. № 11 от 10.10.2022 г. за продължаване на СМР. Протоколите/актовете не са подписани от представител на възложителя, в т. ч. и от упражняващия инвеститорски контрол, и не са входирани в [община]. С протокол от 12.07.2022 г., съставен от комисия на РДНСК Пазарджик, органите на строителния надзор са констатирали, че към 12.07.2022 г. строителните работи на обекта не са започнали и няма изготвени други строителни книжа, освен протокола от 13.06.2022 г. за откриване на строителна площадка. На 28.11.2022 г. комисията е изготвила протокол с констатации, че на обекта е извършен изкоп, положена е пясъчна подложка, положени са тръби, изпълнено е обратното засипване, изградени са 6 бр. ПХ и необходимия брой СВО, положена е баластра и не е възстановено асфалтовото покритие, като в протокола са изброени съставените от изпълнителя актове обр. 10, 11 и 12. За извършените работи изпълнителят е съставил акт обр. 19/11.01.2023 г., който не е подписан от представители на възложителя, и подробна количествена ведомост без дата. Въззивният съд е обсъдил събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания относно спирането на работите, причините за забавата на изпълнителя, завършването на изпълнението и установените от възложителя недостатъци в извършените СМР. Свидетелят С. М. е депозирал показания, че изпълнителят не е изпращал искане за спиране на строителството и не е водена кореспонденция с него в процеса на изпълнение на договора; През м. януари 2023 г., след извършени проверки на обекта, изпълнителят бил уведомен, че следва да представи всички налични строителни документи; След приключване на изпълнението между страните не е подписван акт обр. 15 за предаване на обекта на възложителя; През лятото на 2022 г. на обекта се извършвали строителни работи, но не е ясно кога са приключили, тъй като не е подписван приемо - предавателен протокол с участие на възложителя. Свидетелят К. Г. - служител в [община], е заявил по време на разпита, че от самото начало на строителството са възникнали проблеми, тъй като обратният насип на водопровода не бил качествено уплътнен, получили се множество пропадания и последвали много сигнали от граждани за нанесени щети по автомобилите им. Разпитаният като свидетел на ответника Н. А. - строителен инженер, е обяснил, че в началото на изпълнение на договора възникнали проблеми, свързани с проекта, и се наложили строителството да бъде спряно до тяхното отстраняване; Дейностите по изпълнение на договора били възобновени през м. октомври и в края на месеца всички работи по договора били завършени; За спирането на работите, както и за тяхното завършване с възможност за приемане, изпълнителят уведомил представителя на възложителя С. М.. Според свидетеля А. завършващият етап на цялостното изпълнение включвал полагане на трошен камък за укрепване на обратния насип, но този етап не бил предвиден в проекта по конкретния договор, а следвало да се реализира по друг договор за асфалтиране на цялата улица. За изясняване на спора от фактическа страна в производството пред първата инстанция е назначена съдебнотехническа експертиза, чието заключение въззивният съд е обсъдил заедно с останалите доказателства по делото и го е кредитирал като обективно и обосновано. В заключението са посочени изчерпателно всички заложени в проекта работи, които е следвало да бъдат извършени от ответника - изпълнител, като е констатирано, че полагането на трошен камък за укрепване на обратния насип не е заложено в проекта и в КСС към договора от 31.03.2022 г. При изготвяне на заключението са съобразени установените от възложителя множество пропадания на изпълнената от ответника траншея по трасето на водопровода на уличното платно и водопроводните отклонения към сгради, образуване на ръбове от среза на асфалтовата настилка и пропадания 10-15 см., недостатъчно уплътняване на земната основа, навлизане на вода в изкопа, липса на укрепване на изкопите или инсталиране на подходящи подложки, липса на изпълнен дренаж и на стабилност, неравномерно слягане. След анализ на относимите документи от процеса на строителство вещото лице, изготвило заключението, е изразило становище, че пропаданията са се получили преди да започне изпълнението на проекта по част „Пътна“, включващ полагане на трошен камък и полагане на асфалт; Причините, довели до пропадането, са недостатъчно уплътняване при изпълнението на водопровода, проникване на вода в изкопа и при извършване на самите изкопни работи, недостатъчно укрепване на изкопа, който се е срутил след засипване. С електронно писмо от 21.11.2022 г. [община] е уведомила изпълнителя „Венигаз“ ЕООД за констатираните недостатъци при изпълнение на възложените с договора от 31.03.2022 г. работи, но последният не е предприел действия за отстраняването им. След съвкупна преценка на доказателствата и на приетите за установени въз основа на тях факти въззивният съд е достигнал до извод, че предявените искове за заплащане на уговорените в чл. 16 и чл. 17 на договора неустойки са доказани по основание. Възраженията и доводите на ответника за нищожност на неустойките са счетени от въззивния съд за неоснователни, като в касационната жалба няма оплаквания срещу тяхната правилност. Въззивният съд се е произнесъл, че сключеният между страните договор има характер на договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД, като с оглед на предмета - изпълнение на СМР за подмяна на водопровод, доставящ питейна вода на крайните потребители, срокът е съществен елемент от неговото съдържание; Въпреки отсъствието на двустранно подписан протокол за предаване и приемане на извършените СМР, по делото е доказано фактическото предаване на работите от изпълнителя на възложителя, доколкото подмененият водопровод доставя питейна вода до крайните потребители, но изпълнението е забавено, което съставлява основание за начисляване в тежест на изпълнителя на уговорената в чл. 16 неустойка. Твърденията и възраженията на ответника, че забавата е наложена от спирането на работите в процеса на изпълнение, не са възприети от въззивния съд по съображения, че няма подписани от представители на двете страни протоколи за спиране и продължаване на работите, включително към датата 12.07.2022 г., когато представители на РДНСК Пазарджик са извършили проверка на обекта. В условията на евентуалност въззивният съд е приел, че дори свидетелските показания да установяват необходимост от отстраняване на проблеми в началото на строителството, наложила спиране на работите за отразените в едностранно съставените от ответника актове обр. 10 и обр. 11, срокът за завършване на обекта е изтекъл на 27.09.2022 г., т. е. преди датата на изпитване на водопровода - 19.10.2022 г. Съобразявайки уговорените в клаузата на чл. 16 начин на изчисляване на неустойката и нейния максимален размер, въззивният съд е приел, че претендираната с иска по чл. 92 ЗЗД неустойка в размер на 25 100 лв. е по-малка както от предвидения максимален размер на неустойката, дължим в случай на забава с продължителност 40 дни, така и за забава с продължителност 23 дни, съобразена с твърдения от ответника период на спиране на работите съобразно едностранно подписаните актове обр. 10 и обр. 11. Поради това, след като е счел за основателно възражението на ответника за прихващане срещу неустойката по чл. 16 на негово насрещно вземане за възнаграждение и го е уважил, въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл. 92 ЗЗД за погасената чрез прихващане част от 15 000 лв., а в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца неустойка за забава по чл. 16 в размер на 10 100 лв., е потвърдил решението. За да потвърди решението на първоинстанционния съд в осъдителната част по иска за заплащане на неустойка за некачествено изпълнение на възложените с договора работи, въззивният съд е направил решаващия извод, че в качеството на изпълнител, осъществяващ строителна дейност, ответникът е бил длъжен да положи грижата на добрия търговец и при възникнали отклонения от проекта, в т. ч. установена необходимост от полагане на трошен камък с цел качествено изпълнение на водопровода, да уведоми незабавно възложителя съгласно чл. 260 ЗЗД; Доколкото това задължение не е изпълнено, за общината - възложител е възникнало право да претендира и получи уговорената в клаузата на чл. 17 неустойка. В мотивите към решението въззивният съд е препратил към констатациите в заключението на съдебнотехническата експертиза относно комплексните причини, в резултат на които се е стигнало до пропадания на мястото на положения водопровод, и въз основа на тях се е произнесъл, че като търговец, извършващ по занятие строителна дейност в областта на В и К - услугите, ответникът е бил длъжен да предвиди и извърши изпълнението на подземния водопровод по начин, който да не позволи последващи пропадания в резултат на полагането на обратния насип. Предвид така възприетото разрешение въззивният съд е споделил крайния решаващ извод на първоинстанционния съд, че ответникът дължи на ищеца неустойка по чл. 17 в присъдения размер от 25 100 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на решението е разяснено, че посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който трябва да обоснове и допълнителните предпоставки, специфични за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване; Върховният касационен съд няма правомощия да извежда въпроса от твърденията в касационната жалба и в изложението, ако той не е посочен от касатора, а може само да го прецизира и квалифицира; Въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. В раздел І на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал въпрос, относим към частта от въззивното решение, с която е уважен искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за некачествено изпълнение по чл. 17 от договора за възлагане на обществена поръчка. Поставеният въпрос не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК - да е от значение за изхода на делото, тъй като постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от неговото разрешаване. За да уважи иска за неустойка, въззивният съд не е приел, че дължимата от касатора в качеството на изпълнител по договора грижа на добрия търговец изисква извършване на СМР (полагане на трошен камък), каквито не са предвидени в договора и не са включени в договорената цена за изпълнение, заложена в количествено - стойностната сметка към договора и в документацията за възлагане на обществената поръчка. Изводът за наличие на основание за ангажиране на отговорността на изпълнителя за заплащане на неустойка по чл. 17 от договора е обусловена от преценката на заключението на съдебнотехническата експертиза, въз основа на което съдът е приел за установено, че некачественото изпълнение се дължи на пропуски при извършване на заложените в проекта и в количествено - стойностната сметка работи, довели до пропадания и до образуване на ръбове още преди началото на последния етап, който е предмет на друг договор и включва полагането на трошен камък. В заключението са посочени различни пропуски в процеса на изпълнение на подземния водопровод, свързани с липсата на достатъчно укрепване на обратния насип, на подходящ дренаж и др., които са пряко свързани с предмета на изпълнение на сключения между страните договор. Формулираният въпрос не съответства на изводите в мотивите към обжалваното решение, обусловили уважаването на иска за неустойка по чл. 17 от договора, поради което касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. Съображенията на касатора за неправилна преценка на предпоставките, от които възниква правото на ищеца - възложител на неустойка по чл. 17, са извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК и не следва да се обсъждат. Несъответствието на поставения въпрос с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, но независимо от това следва да се отбележи, че посочената в изложението практика на ВКС не доказва специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна предпоставка. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал дали и при какви предпоставки е допустимо изменение в съществените параметри на обществената поръчка относно цената на възложените за изпълнение СМР, в каквато насока е практиката, обективирана в цитираните в изложението решения. След като не дават разрешение на правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода по конкретното дело, тези решения не могат да обосноват релевантно за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК противоречие. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. В раздел ІІ на изложението не се съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да бъде допуснато касационно обжалване. Формулировката на „въпроса“ е насочена към оспорване на правилността на изводите на въззивния съд за допусната забава в изпълнението на възложените СМР, пораждаща право за възложителя да на неустойка по чл. 16 от договора, и предполага служебно извеждане на въпроса, обусловил уважаването на иска за заплащане на уговорената в чл. 16 неустойка, от касационната инстанция, което е недопустимо съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК изключва необходимостта от обсъждане на твърдяното от касатора противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50183/14.07.2023 г. по т. д. № 2161/2021 г. Във връзка с това решение следва да се има предвид, че въззивният съд не е поставил доказването на продължителността на забавата с изискване за наличие на двустранно подписани от страните протоколи/актове за спиране на строителството, а е извършил преценка на относимите доказателства и в резултат на нея е формирал изводите си за наличието на забава и за продължителността на забавата. При произнасянето по основателността на иска въззивният съд е взел предвид и едностранно съставените от настоящия касатор актове за спиране и възобновяване на строителството, но е приел, че дори да бъде отчетена продължителността на отразеното в тях спиране на строителството, има забава в изпълнението и по повод на нея се дължи неустойка в рамките на претендирания с исковата молба размер. По изложените съображения решението по в. т. д. № 47/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В рамките на проверката, която касационната инстанция извършва в стадия за селекция на касационните жалби, настоящият състав на Върховния касационен съд не констатира и предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК. Според практиката на ВКС очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага обжалваното въззивно решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или изводите на въззивния съд по съществото на спора да са формирани в грубо нарушение на правилата на формалната логика и тези пороци да могат да бъдат установени въз основа на мотивите към решението. Въз основа на мотивите към обжалваното решение не се установява въззивният съд да не е приложил императивна правна норма, уреждаща спорното правоотношение, да е приложил отменена законова разпоредба или разпоредба на закона в противоположен на заложения в съдържанието й смисъл, да е нарушил основополагащи принципи и правила на съдопроизводството или да е формирал изводите си по съществото на спора в грубо противоречие с формалната логика. Доводите на касатора, с които е обоснована очевидната неправилност на решението, съставляват оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на закона, относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това те не могат да бъдат подведени под квалифицираната форма за неправилност, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, и да предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Разноски за производството по чл. 288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,