Определение № 220 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 488/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Б. срещу решение № 6372 от 04.09.2019 г. по в.гр.д.№ 1262 от 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 423689 от 06.06.2018 г. по гр.д.№ 27709 от 2015 г., на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50-ти състав за отхвърляне на предявения от Н. Й. Б. против Д. И. Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че Д. И. Д. не е собственик на следния недвижим имот: ателие № 2- север, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 36,25 кв.м.

Касаторът Н. Й. Б. счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди противоречие на обжалваното решение с посочена от него практика на ВКС /решение № 39 от 14.02.2011 г. по гр.д.№ 1358 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 120 от 23.02.1987 г. по гр.д.№ 932 от 1986 г. на ВС, II г.о., решение № 320 от 04.07.2012 г. по гр.д.№ 71 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., ППВС № 3 от 12.11.1983 г., решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д.№ 2040 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр.д.№ 959 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 831 от 20.01.2010 г. по гр.д.№ 1689 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 298 от от 10.04.2009 г. по гр.д.№ 1601 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГК на ВКС/ по следните въпроси:

1. Законосъобразно ли е издаден нотариален акт по чл.35 ЗЖСК за апартамент в сграда, която не е приета в експлоатация по надлежния ред, т.е. в този случай може ли да е налице решение на ОС на ЖСК за приемане на окончателна цена, без да са извършени всички дейности по завършване на строежа и приемане сградата в експлоатация ?; Може ли да се издаде нотариален акт по чл.35 ЗЖСК за апартамент, изграден в степен до „груб строеж“, т.е. може ли окончателната цена за този имот да включва разходите за изграждането му до груб строеж, без разходите за въвеждане на сградата в експлоатация и разходите за снабдяване с партиди за ток и вода ?; В този случай издаденият нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК прехвърля или не право на собственост без приета окончателна цена, включваща и разходите за въвеждане на сградата в експлоатация ?

2. Незаконосъобразно ли е решение на въззивен съд, в което съдът не се е произнесъл по изрично въведени доводи и възражения във въззивната жалба- в конкретния случай доводът, че е незаконосъобразен нотариален акт по чл.35 ЗЖСК за апартамент в сграда, относно която ОС на ЖСК не е приело окончателно решение за разпределяне на всички имоти, а част от тях са оставени за допълнително разпределение от ОС на ЖСК към датата на издаване на този нотариален акт и изрично по делото това е оспорено, както и доводите, свързани с отреждането на терена по регулация през 1964 г., 1969 г. и 1982 г.?

3. Може ли въззивният съд да тълкува и прилага заповеди за регулация в противоречие с приета и изслушана по делото техническа експертиза за разясняване на заповедите за регулация ?; Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по оспорвания на регулацията, направени от ответника по иска едва пред въззивния съд, след като тези оспорвания не са направени с отговора на исковата молба ?

4. Налице ли е придобиване правото на собственост върху построеното от купувач по публична продан, закупил застроен недвижим имот, след като съдебният изпълнител при публичната продан изрично е описал на място и оценил продаваемия имот като изцяло застроен и в постановлението за възлагане са предоставени на купувача по проданта всички права по чл.496, ал.2 ГПК, които длъжникът е имал върху продаваемия застроен имот, който е описан на място при описа от ЧСИ като изцяло застроен ?

В писмен отговор от 04.02.2020 г. ответникът по касация Д. И. Д. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Касационното обжалване на решението не следва да се допуска поради следното: За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд, макар и не изрично, е приел, че ищецът Н. Й. Б. няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за процесното ателие, тъй като не е доказал да притежава твърдените от него права върху това ателие. От представените по делото нотариални актове № .... г., № .... г. и № .... г. се установявало, че Н. Б. е придобил правото на собственост единствено върху идеални части от терена, върху който е построена сградата на ЖСК „Български художник“. Съдът е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че с тези нотариални актове той е придобил на основание чл.92 ЗС и съответна идеална част от обектите в построената върху терена сграда на ЖСК. Посоченото в нотариалния акт от .... г., че се прехвърлят и правата по смисъла на чл.92 ЗС, тоест и приращението, съгласно чл.496, ал.2, изр.1 ГПК, включващо и съответните идеални части от построеното в имота, не можело да бъде противопоставено на ответника като действителен собственик на ателието. Освен това, от доказателствата по делото било установено, че праводателите на ищеца Н. Б.- А. З. Н., Й. К. Б. и В. Н. Б. са придобили притежаваните от тях идеални част като купувачи на публична продан на парцелите, върху които е построена сградата на ЖСК „Български художник“: А. Н. е придобил своите 12095/20595 ид.ч. от парцелите въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 26.03.2009 г. по изп.д.№ 20088510401559 по описа на ЧСИ с рег.№ 851, а Й. К. Б. и В. Н. Б. са придобили 1/10 ид.ч. от парцела на основание влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009 г. на ЧСИ с рег.№ 858 по изп.д.№ 20098580400017, присъединено към изп.д.№ 20098580400296. От представените по делото постановление за възлагане от 24.08.2009 г. и два броя протоколи за описи на недвижими имоти по изп.д.№ 20098580400017 и изп.д.№ 20088510401559, според въззивния съд, е видно, че се възлагат и описват идеални части от недвижимия имот, без в описанието на възлаганите части да е описана сграда. С оглед това съдът е приел, че публична продан е била проведена само по отношение на земята. Поради това е счел, че праводателите на ищеца са придобили чрез публична продан само идеални части от терена, но не и от самостоятелните обекти в построените в този терен сгради и че презумпцията по чл.92 ЗС е опровергана. В тази връзка се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, че при придобиване правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл.92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. Посочил е, че това разбиране е изложено и в решение № 72 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 553 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 124 от 29.11.2017 г. по гр.д.№ 3343 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановени по идентични правни спорове относно отделни обекти в сградата на ЖСК „Български художник“. В първото цитирано решение ВКС е разяснил, че съгласно чл.496, ал. 2, изр.първо ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /от деня на постановлението за възлагане преди изменението на редакцията в ДВ бр.49 от 2012 г./ купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, но само върху имота- предмет на публичната продан, а не и самостоятелни вещни права, които не са били предмет на публичната продан, тъй като в този случай липсва каквото и да било признато от закона основание за придобиването им. В обобщение въззивният съд е приел, че тъй като праводателите на ищеца не са придобили при публичните продани права върху обекти в сградата на ЖСК „Български художник“, то и с посочените от ищеца нотариални актове № .... г., № .... г. и № .... г. не са прехвърлили такива права на ищеца.

По отношение на правата на ответника Д. И. Д. върху процесното ателие, съдът е приел, че той се легитимира като собственик с нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. Счел е, че издаденият по този ред нотариален акт удостоверява валидно възникналото в полза на член-кооператора право на собственост върху конкретен обект от сградата, изградена от ЖСК „Български художник“. Съгласно нормата на чл.35, ал.2 от ЗЖСК правото на собственост върху обект в ЖСК и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт.

Според съда, по делото е доказано наличието на предпоставките по чл.35 ЗЖСК за издаване на този нотариален акт, а именно- решение на ОС на член-кооператорите в ЖСК по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК за разпределение на имотите между член- кооператорите и решение на ОС на член-кооператорите в ЖСК за приемане на окончателната цена на отделните обекти и на припадащите им се идеални части от общите части от сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Налице било валидно прието решение по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК, с което на Т. М. М., праводател на ответника, е разпределено в дял процесното ателие № 2- север, както и решение, взето по протокол от 06.10.2007 г., за приемане на окончателната цена на имотите в сградата на ЖСК „Български художник“. Обстоятелството, че към датата на приемане на процесните решения сградата не е била въведена в експлоатация, според въззивния съд, не може да промени горните изводи, тъй като ЗЖСК не съдържа изискване за приемане на решението по чл.35, ал.1 ЗЖСК едва след въвеждане на сградата в експлоатация или при наличието на определена степен на завършеност. Решението по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК и решението за определяне на окончателна цена на обектите в ЖСК следва да бъдат приети по необходимост след изграждане на сградата в „груб строеж“, тъй като това е най-ранния момент на възникване на обособените обекти на право собственост. Изграждането на сградата в „груб строеж“ обаче не предпоставя по необходимост валидно приключила административна процедура по въвеждане на сградата в експлоатация.

Посочено е още, че окончателната цена на имотите е тяхната действителна стойност, по която същите се придобиват от член-кооператорите. Въззивният съд е приел, че тя винаги е в размер на разходите, заплатени от член- кооператора в полза на ЖСК или директно на строителя за изграждане на сградата. Според съда, в представеното по делото решение от 06.10.2007 г. е обективирана волята на ОС на член-кооператорите на ЖСК за приемане на окончателната цена на имотите в сградата, завършена в груб строеж- 63 %, съобразно обсъденото и прието решение от ОС на 14.07.2007 г. и обективирано в протокол по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК, посочен като приложение № 6 и представляващ неразделна част от същия, като по делото е представен и самия протокол на ОС на членовете на ЖСК „Български художник“ за определяне цената на имотите и припадащите им се общи части. Понятието „окончателна цена на имотите“ по смисъла на чл.35, ал.1 ЗЖСК следва да бъде тълкувано във връзка с естеството и целта на нейното определяне. Като подготвящо прекратяването на ЖСК и снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове, както и трансформирането на сградата в етажна собственост, решението на ОС на член-кооператорите на ЖСК има за цел да конкретизира цената на всеки отделен обект в сградата непосредствено преди приемане на решението за прекратяване на ЖСК. Липсва законово изискване след тази дата да не бъдат извършвани довършителни строително-монтажни работи в сградата, нито съществува забрана етажните собственици да вършат подобрения в имотите си. С оглед на горното съдът е приел, че окончателна се явява цената на имота непосредствено преди приемане на решението по чл.35, ал.1 от ЗЖСК, а не цената на всеки отделен обект в завършен вид. Тази цена има значение единствено за уреждане на сметките между кооператорите, предприемача-строител и ЖСК.

На следващо място, въззивният съд е приел, че между страните по делото е безспорно, че решението, взето по протокол от 06.10.2007 г., не е обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила и не подлежи на последващ съдебен контрол.

В обобщение, след подробен анализ на приетите по делото доказателства и установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ЖСК „Български художник“ е собственик на цялата изградена от тази ЖСК сграда, че праводателката на ответника Т. М. М., като член- кооператор в ЖСК „Български художник“, на която с валидно решение по чл.35, ал.1 ЗЖСК е било разпределено процесното ателие, е придобила правото на собственост върху това ателие в пълен обем и че съответно е прехвърлила на ответника това право на собственост в пълен обем.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси:

1. По първата група поставени въпроси /Законосъобразно ли е издаден нотариален акт по чл.35 ЗЖСК за апартамент в сграда, която не е приета в експлоатация по надлежния ред, т.е. в този случай може ли да е налице решение на ОС на ЖСК за приемане на окончателна цена, без да са извършени всички дейности по завършване на строежа и приемане сградата в експлоатация ?; Може ли да се издаде нотариален акт по чл.35 ЗЖСК за апартамент, изграден в степен до „груб строеж“, т.е. може ли окончателната цена за този имот да включва разходите за изграждането му до груб строеж, без разходите за въвеждане на сградата в експлоатация и разходите за снабдяване с партиди за ток и вода ?; В този случай издаденият нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК прехвърля или не право на собственост без приета окончателна цена, включваща и разходите за въвеждане на сградата в експлоатация ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС: В решение № 39 от 14.02.2011 г. по гр.д.№ 1358 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че при наличие на спор следва да бъде доказан факта на провеждане на събрание и вземане на решение по чл.35, ал.1 ЗЖСК и ако такова събрание не е било проведено поради липсата на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, имотът не е придобит от член-кооператор на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК. В решението не е прието, че издаването на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация е необходимо условие за провеждане на общо събрание на член-кооператорите в ЖСК за вземане на решение по чл.35, ал.1 ЗЖСК. Посочено е единствено, че следва да бъде доказано по безспорен начин, че такова решение е било взето, преди да бъде издаден нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. Същото е прието и в обжалваното решение- че в конкретния случай ответникът е доказал- представил безспорни доказателства за взето решение от Общото събрание на член-кооператорите в ЖСК „Български художник“ по чл.35, ал.1 ЗЖСК.

В решение № 120 от 23.02.1987 г. по гр.д.№ 932 от 1986 г. на ВС, II г.о.е прието, че приемането на сградата и въвеждането й в експлоатация има значение не само за това да отговаря на техническите изисквания и да е годна за обитаване, но и за доказване на това, че строителните работи са приключили и няма да се правят допълнителни разходи. Същевременно в решението е прието за установено от фактическа страна, че в разглеждания случай няма взето решение на общото събрание по чл.35, ал.1 ЗЖСК, но не е прието, че такова решение не е можело да бъде взето преди въвеждането на сградата в експлоатация. В обжалваното решение на СГС е прието по същество същото- че действително при липсата на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация се предполага, че строителните работи в сградата не са приключили. Съдът обаче е счел, че няма законова пречка Общото събрание на ЖСК да разпредели обектите в сградата, да определи окончателната им цена и да прекрати ЖСК веднага след завършване на сградата в „груб строеж“, като даде възможност на член-кооператорите сами да довършат собствените си обекти.

Решение № 320 от 04.07.2012 г. по гр.д.№ 71 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е постановено по въпроса: Към кой момент следва да се определи цената на имота, който придобива член-кооператор в ЖСК при положение, че внесените за имота суми надхвърлят посочената в окончателния разпределителен протокол негова цена и там не е постановено възстановяване на разликата. Решението е неотносимо към настоящия казус, при който нито се твърди, нито е установено сумата за изграждане на процесното ателие, която е била внесена от член-кооператора преди приемането на решението по чл.35, ал.1 ЗЖСК да е била по-голяма от стойността на ателието по окончателния разпределителен протокол.

По тази група въпроси обжалваното решение не противоречи и на посоченото от касатора ППВС № 3 от 12.11.1983 г., т.3. В това ППВС не е прието, че решението на ОС по чл.35, ал.1 ЗЖСК за окончателно ценообразуване на обектите в сградата на ЖСК не може да бъде взето след завършването на сградата „в груб строеж“ и преди издаването на удостоверение за въвеждането й в експлоатация и съответно, че ОС на член-кооператорите на ЖСК не може да вземе решение член-кооператорите сами да довършат разпределените им обекти в сградата.

2. Вторият поставен въпрос /Незаконосъобразно ли е решение на въззивен съд, в което съдът не се е произнесъл по изрично въведени доводи и възражения във въззивната жалба- в конкретния случай доводът, че е незаконосъобразен нотариален акт по чл.35 ЗЖСК за апартамент в сграда, относно която ОС на ЖСК не е приело окончателно решение за разпределяне на всички имоти, а част от тях са оставени за допълнително разпределение от ОС на ЖСК към датата на издаване на този нотариален акт и изрично по делото това е оспорено, както и доводите, свързани с отреждането на терена по регулация през 1964 г., 1969 г. и 1982 г.?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото е неотносим към конкретното дело, с решението по което въззивният съд се е произнесъл по всички своевременно направени във въззивната жалба и относими към спора доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

3. Третата група поставени въпроси /Може ли въззивният съд да тълкува и прилага заповеди за регулация в противоречие с приета и изслушана по делото техническа експертиза за разясняване на заповедите за регулация ?; Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по оспорвания на регулацията, направени от ответника по иска едва пред въззивния съд, след като тези оспорвания не са направени с отговора на исковата молба ?/ също не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставят фактическа обстановка, различна от установената по делото: Въззивният съд нито е тълкувал заповедите за регулация от 1964 г., 1969 г. и 1982 г., които са ясни като съдържание и не се нуждаят от тълкуване /а е изложил мотиви какво е правното действие на тези заповеди съобразно действащите към датата на издаването им разпоредби на ЗПИНМ, ППЗПИНМ и ЗТСУ/, нито приетото от него по отношение на тези заповеди за регулация противоречи на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Д.П. /доколкото има различия, те са не относно съдържанието, а относно правното действие на тези заповеди/, нито се е произнесъл по оспорвания на регулацията, направени от ответника, още повече на такива, направени едва пред въззивния съд.

4. Четвъртият поставен въпрос /Налице ли е придобиване правото на собственост върху построеното от купувач по публична продан, закупил застроен недвижим имот, след като съдебният изпълнител при публичната продан изрично е описал на място и оценил продаваемия имот като изцяло застроен и в постановлението за възлагане са предоставени на купувача по проданта всички права по чл.496, ал.2 ГПК, които длъжникът е имал върху продаваемия застроен имот, който е описан на място при описа от ЧСИ като изцяло застроен ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационно обжалване на решението на СГС, тъй като въпросът се основа на фактическа обстановка, различна от установената по делото: По делото е безспорно установено от представените протоколи за опис и оценка от 15.12.2008 г. и от 28.05.2009 г., че сградата на ЖСК „Български художник“ не е била оценяване и съответно не била предмет на принудителното изпълнение по двете изпълнителни дела, поради което и обектите в тази сграда не са придобити от купувачите на публичната продан по тези изпълнителни дела, а публичната продан е само на терена, върху който е построената сградата.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗЖСК, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски за адвокат пред ВКС в размер на 500 лв.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о.