Определение № 4098 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 921/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 3544/01.12.2022г. по в. гр. д. № 6987/2021 г. на Софийски градски съд, с което, като е отменено първоинстанционното решение, е уважен предявения срещу касатора от Е. С. Е., действащ като ЕТ „Елвастан- Е. Е.“, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл.254 ГПК (отм.) за липса на задължения по издадени изпълнителни листове от 19.04.2005г., 04.05.2005г. и 09.05.2005г. Насрещната страна по жалбата – ищецът Е. С. Е., действащ като ЕТ „Елвастан- Е. Е.“, я оспорва. Третото лице помагач НАП не взема становище по жалбата. С определение № 2942/10.10.2023г. производството по делото е спряно до приключване на основание чл.292 ГПК на тълк.д.№2/23 на ОСГТК на ВКС – по което вече е постановено тълкувателно решение /ТР №2/23 от 04.07.24г./ – поради което на основание чл.230 ал.1 ГПК следва да бъде възобновено служебно. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че е налице твърдяното /с искова молба вх.№ 8182/17.12.2014г./ погасяване на материалното право, удостоверено с издадените в полза на ответника изпълнителни листове, поради изтекла петгодишна давност. Този извод е формиран при безспорна фактическа обстановка по делото, съгласно която кредиторът ДФЗ се е снабдил по реда на чл. 239 ГПК (отм.) с четири изпълнителни листа, всички от дата 19.04.2005 г., както следва: изпълнителен лист по ч. гр. д. № 01395/19.4.2005 г. за общо 21 353, 27 лв., от които главница от 14 979 лв., 219, 07 лв. - договорна лихва за забава върху кредита за периода 25.4.2001 - 15.12.2001 г. и 6155,00 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 16.12.2001 - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2005 г. до изплащане на сумата; изпълнителен лист по ч. гр. д № 0860/2005 г. по описа на СРС за общо 28 348, 13 лв., от които главница 18 000 лв., 387 лв. договорна лихва за периода 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 9 961, 13 лв., за периода 21.12.2000 г. - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2005 до изплащането й; изпълнителен лист по ч. гр. д. № 0689/2005 г. на СРС, за обща сума 35 405, 12 лв., от които главница в размер на 23 100 лв., договорна лихва за забава от 521, 68 лв., за периода от 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 12 783, 44 лв., за периода 21.12.2000 г. - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2005 г. до изплащането й и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 0596/2005 г. на СРС, за обща сума от 19 834, 69 лв. от които: главница в размер на 12 600 лв., договорна лихва за забава в размер на 270, 90 лв. за порода 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 6 972,79 лв., да периода 21.12.2000 г. - 31.1.2005 г. и законната лихва върху 3 главницата от 31.01.2005 г. до изплащането й. Въз основа на изпълнителните листове по молба на Агенцията за държавни вземания от 23.10.2006 г., чийто правоприемник съгласно § 36, ал. 1 ПРЗ на ДОПК (в сила от 01.01.2010 г.) е НАП, е образувано изп. дело № 614/06 г. по описа на СИС при PC – Добрич; на 16.02.2007 г. е извършен опис на движимо имущество на длъжника; на 11.12.2009 г. взискателят е направил ново искане за извършване на действия по изпълнението - вписване на възбрана; на 02.02.2010 г. е направено искане за конституиране на НАП като правоприемник на АДВ; на 09.04.2012 г. НАП е поискало налагане на запори на вземания на длъжника по трудови правоотношения; на 05.12.2018 г., в хода на исковото производство, НАП е подала нова молба за образуване на изпълнително дело по процесните изпълнителни листове, по която е образувано изпълнително дело № 20188450400245 на ЧСИ П. М., № 845 на КЧСИ, с район СГС, с нови искания за налагане на запори. При тези факти изводът, че вземанията-предмет на изпълнителното дело, са погасени по давност, е обоснован с приетото от правна страна, че Агенцията за държавни вземания, като процесуален субституент на ДФЗ, е легитимирана като взискател по изпълнителното дело и подадената от нея молба за образуването му с посочен изпълнителен способ - налагане на запор - е прекъснала давността на 23.10.2006г., от когато е започнала да тече нова петгодишна давност. Новата давност е била прекъсната с извършването на опис на движимо имущество на длъжника на 16.02.2007 г. и това е най-старото валидно изпълнително действие на съдебния изпълнител. В период надвишаващ 2 години - от 16.02.2007 г. до 19.12.2009 г., взискателят, тогава АДВ (сега НАП), е бездействал. С изтичането на този 2 годишен период от време на осн. чл. 330, б „д” от ГПК отм. (сега чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) изпълнителното производство се е прекратило по право - без да е необходимо издаване на нарочен акт на съдебния изпълнител, считано от 16.02.2009 г. Извършените след тази дата действия за принудително изпълнение по делото са предприети в рамките на едно прекратено изпълнително производство, поради което не пораждат правни последици, а направени от взискателя искания или служебно предприетите от СИ действия за реализиране на изпълнителен способ не прекъсват течението на давността. От 16.02.2007 г., освен срока за перемпция, тече и 5-годишния давностен срок за погасяването на вземането за главница. Той не е бил прекъснат с надлежно извършени действия по изпълнението, поради което вземането за главниците по процесните изпълнителни листи е погасено по давност на 16.02.2012 г. - преди подаване на исковата молба. На основание чл. 119 от ЗЗД с погасяването на задължението за заплащане на главница се счита погасено и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за забава. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следния въпрос: „ Прекъсват ли давността предприетите от съдебен изпълнител принудителни изпълнителни действия след прекратяване ex lege на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК?“ Въпросът покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, а отговорът му следва от уеднаквената с ТР 2/23 от 4.07.24, ОСГТК на ВКС съдебна практика. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка съответствието на формирания в него решаващ правен извод с разрешенията на т.3 на ТР 2/23 от 4.07.24, ОСГТК на ВКС. Касаторът дължи държавна такса за касационно обжалване в размер на 2391,02 лева. Мотивиран от горното, съдът