Определение № 261 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4660/2021 г.
ВКСII гражданско отделение15.06.2022 г.докладчик Емилия Донкова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 226/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Осъжда Командване на сухопътните войски, [населено място], [улица], да заплати на М. Н. В., Д. И. А., С. П. И., М. П. П., А.-М. А. Б., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. В. Б. и В. А. Б., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител М. В. Б., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, адв. М. Г., сумата 2 000 лв. – разноски в касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 25 от 16.07.2021 г. по гр. д. № 226/2021 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено първоинстанционното решение, в обжалваната част, с която е прието за установено по отношение на Командване на сухопътните войски /КСВ/, че М. Н. В. е собственик на 4/16 ид. ч., Д. И. А. е собственик на 2/16 ид. ч., С. П. И. е собственик на 2/16 ид. ч., М. П. П. е собственик на 2/16 ид. ч., А.-М. А. Б. е собственик на 1/16 ид. ч. и В. А. Б. е собственик на 1/16 ид. ч. от реални части от недвижими имоти, както следва: 14 кв. м. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], намиращи се в югоизточната част на имота, целият с площ 122 955 кв. м., при описани граници и на реална част с площ 2 123 кв. м. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], намиращи се в североизточната част на имота, целият с площ от 202 750 кв. м., при описани граници, както и в частта, с която ответникът е осъден да предаде владението на описаните реални части. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Министерство на отбраната. Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена от Командване на сухопътните войски, чрез юрисконсултите майор Н. В. Г. и М. Т. С., с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано. Касационна жалба е подадена и от Министерство на отбраната, чрез юрисконсулт М. П.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Командване на сухопътните войски поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, за които се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „от кога започва да тече едномесечният срок за отговор при разделяне на производства“; 2. „каква е разликата между писмения отговор по чл. 131 ГПК и възможността за нов писмен отговор, предоставена от съда, след връчване на новата искова молба, съобразена с влязлото в сила решение относно индивидуализацията на имотите“; 3. „какъв е смисълът на разделяне на производствата; не съществува ли възможност за ответника да предяви нови възражения“; 4. „до кой момент, в случай на отделяне на исковете по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, ответникът може да упражни правото си на възражения“; 5. „нарушено ли е изискването за мотивираност на съдебното решение, ако въззивният съд не е изложил собствени мотиви, а е възпроизвел изцяло мотивите на първоинстанционния съд“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Министерство на отбраната поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, за които се сочи, че са постановени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ“; 2. „допустимо ли е с оглед чл. 7, ал. 4 ЗДС, да се уважи иск за собственост на физически лица за имот – публична държавна собственост“. Твърди се противоречие с решение № 284/21.07.2010 г. по гр. д. № 1277/2010 г., първо г. о., решение № 328/15.05.2014 г. по гр. д. № 1291/2010 г. на второ г. о., определение № 123/15.03.2016 г. по гр. д. № 561/2016 г. на второ г. о., решение № 142/06.01.2015 г. по гр. д. № 3121/2014 г. на второ г. о., решение № 107/02.10.2013 г. по гр. д. № 514/2012 г. на първо г. о. и решение № 168/30.03.2011 г. по гр. д. № 392/2010 г. на първо г. о. Ответниците по жалбата с писмен отговор оспорват наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното: С влязло в сила на 22.05.2019 г. решение по гр. д. № 76/2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора, по предявен иск от наследниците на С. И. Д., легитимиращи се с решение на общинската служба по земеделие /ОбСЗ/ за възстановяване на право на собственост върху земеделска земя - нива от 5 дка с пл. № * по регулационния план от 1961 г. на [населено място], е прието за установено, че ищците са съсобственици на 3/4 ид. ч.: по отношение на Командване на сухопътните войски /КСВ/ - от реална част от 14 кв. м. от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ 122 955 кв. м., като същата е неправилно записана и отразена към имота на Министерство на отбраната /МО/, както и от реална част от 2 123 кв. м. от имот с идентификатор ***, целият с площ от 202 750 кв. м., като същата е неправилно записана и отразена към имота на МО. Първоинстанционното производство по гр. д. № 1061/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора, образувано по искове по чл. 108 ЗС, е било спряно на 07.07.2016 г. до приключване на производството по гр. д. № 76/2015 г. на същия съд. Последното е образувано след отделянето му по исковете по чл. 53, ал. 2, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, от исковете по чл. 108 ЗС, за разглеждане в самостоятелно производство. Производството по гр. д. № 1061/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора е възобновено на 05.06.2019 г. С определение от 27.06.2019 г. исковата молба е оставена без движение за индивидуализиране на процесните реални части съгласно влязлото в сила решение, както и за уточняване съобразно тази индивидуализация на претенциите срещу всеки ответник. Указанията са изпълнение с уточняваща молба от 03.07.2019 г. Съдът е предоставил възможност за нов писмен отговор, като на 12.08.2019 г. е постъпил отговор от Командването на сухопътните войски /КСВ/. Пред въззивния съд в открито съдебно заседание на на 24.01.2020 г. са индивидуализирани процесните реални части /предвид извършеното разделяне на имоти с идентификатори *** и **** /, като процесната реална част от 14 кв. м. от бившия имот с идентификатор *** попада в югоизточната част на новообразувания имот с идентификатор ***, а частта от 2 123 кв. м. от бившия имот с идентификатор *** – в североизточната част на новообразувания имот с идентификатор ***. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищците върху процесните реални части на основание земеделска реституция, е установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника с влязлото в сила решение по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В настоящия процес, за да може ответникът успешно да отрече правата на ищците, следва да противопостави възражения, почерпени от настъпили факти след 2008 г. /момента на одобряване на кадастралната карта/, каквито не са направени. В срока за отговор на исковата молба същият е поддържал, че имоти с идентификатори *** и *** са публична държавна собственост, предоставени за управление на Министерство на отбраната. Със заповед № ЗС–2053/30.06.2011 г. на министъра на отбраната тези имоти са предоставени за управление на Сухопътните войски като самостоятелно юридическо лице. Тези възражения са били поддържани и в последващ отговор, постъпил след разделяне на производството и отделянето на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в самостоятелно производство, по което е образувано гр. д. № 76/2015 г. Тези възражения са били поддържани и по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради което са преклудирани от силата на пресъдено нещо. С протоколно определение от 07.06.2016 г. производството по настоящето гр. д. № 1061/2010 г. е спряно до приключване на гр. д. № 76/2015 г. и е възобновено с определение от 05.06.2019 г. При спиране на производството по делото всички процесуални действия, извършени до момента запазват своето действие, а след възобновяването на производството същото започва от това процесуално действие, при което е било спряно. В случая производството е било спряно след размяна на книжа и проведени открити съдебни заседания, поради което с неговото възобновяване нов срок за отговор на исковата молба не започва да тече, поради което и независимо че съдът е дал възможност за отговор в едномесечен срок от връчване на уточняващата молба, съобразена с влязлото в сила решение по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР относно индивидуализацията на имотите, постъпилият отговор на ответника КСВ не съставлява такъв по смисъла на чл. 131 ГПК. С постъпилия на 12.08.2019 г. отговор ответникът е въвел нови възражения, а именно, че процедурата по земеделска реституция, от която ищците черпят права не е приключила; че реституционното решение на съда няма конститутивен ефект и не е обвързващо за ответника, тъй като държавата не е участвала в реституционното производство; че не са налице предпоставки за реституция, тъй като процесната земя не е годен обект за възстановяване. Поддържал е и вече направеното възражение, че процесните имоти са в управление на Сухопътните войски и са със статут на публична държавна собственост. При условията на евентуалност е направил възражение за подобрения, без същите да са конкретизирани по обекти и стойност, заявил е право на задържане до заплащане на подобренията, както и възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, започнала да тече считано от 1973 г. Тези нововъведени възражения, от една страна, се явяват преклудирани като заявени след изтичане на срока за отговор, а от друга страна са преклудирани от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр. д. № 76/2015 г., доколкото КСВ като ответник по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който е иск за собственост, е следвало да изчерпи всички възражения, които има срещу иска, оборвайки претендираното от ищците право на собственост. Формираната сила на пресъдено нещо преклудира не само възраженията, които ответникът е поддържал, но и тези, които е имал, но не е предявил. Ответникът КСВ не е направил възражения, отричащи правото на собственост на ищците, които да са почерпени от факти, настъпили след 2008 г., поради което в обобщение е приел, че ищците са собственици на процесните реални части, ползващи се от ответника КСВ и в съответната за всеки ищец идеална част. Предявеният ревандикационен иск в неговата установителна част се явява основателен и доказан. Същият е такъв и в неговата осъдителна част доколкото е безспорно, че процесните части се владеят от ответника КСВ без да е налице правно основание за това, противопоставимо на правото на собственост на ищците. По касационната жалба на Командването на сухопътните войски /КСВ/. Въпросите от първи до четвърти в изложението могат да бъдат обобщени до възможността след приключване на производството, отделено за разглеждане в самостоятелно производство, и възобновяване на първоначалното производство, да бъде подаден писмен отговор по смисъла на чл. 131 ГПК, в който ответникът може да въведе нови възражения, които не е направил в първоначално подадения отговор. Срокът, в който ответникът може да подаде отговор на исковата молба и да въведе възражения, е изрично определен в чл. 131 ГПК и е едномесечен, считано от датата на първото по ред редовно уведомяване на ответника, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея и указания за задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на такъв, както и последиците при неупражняването на права. Само, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства (чл. 133 ГПК) или на нарушаване на съдопроизводствените правила, страната може да го стори по-късно, включително и пред въззивна инстанция – в този смисъл е и тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В отговора ответникът следва да направи фактическите си възражения срещу исковете, т.е. да се позове на правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти. Възобновяването на спряното производство не може да обуслови ненастъпването на преклузията по чл. 133 ГПК за тези възражения. Възраженията, направени в отговора от 12.08.2019 г., са преклудирани и от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Спорът за собствеността върху процесните реални части е разрешен с цитираното решение. Силата на присъдено нещо се формира към датата на приключване на съдебното дирене, като по приключилото дело ответната страна следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанията, на които ищецът основава вещното си право, съответно да заяви своите придобивни основания, като изключващи тези на ищеца; да изчерпи възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическа власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държането. Незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират. В този смисъл са решение № 463/20.12.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г. и решение № 464/15.01.2014 г. по гр. д. № 2488/2013 г. на ВКС, четвърто г. о. В настоящата хипотеза исковата молба е била оставена без движение за индивидуализиране на процесните реални части съобразно описанието им във влязлото в сила решение, като изпълнението на това указание не е променило предмета на спора. Не е било необходимо предоставянето на нов срок за отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 ГПК. В цитирания смисъл е решение № 12/10.04.2020 г. по гр. д. № 1873/2019 г. на ВКС, първо г. о. По делото не са били налице и настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които са от значение за придобиване, изменение или погасяване на правото на собственост, за да бъдат зачетени при разрешаване на спора. С разпоредбата на чл. 133 ГПК е предвидено, че когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Съдебната практика на ВКС по приложението на нормата приема, че в такава хипотеза се запазва възможността на ответника да се брани чрез посочване на чисто правни съображения срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в исковата молба, респ. в доклада по чл. 146 ГПК и които са извън хипотезите в чл. 147 ГПК /решение № 228/20.12.2010 г. по т. д. № 530/2010 г. на ВКС, второ т. о./. Въведените в отговора възражения не са имали характер на такива правни съображения. Петият въпрос е свързан с излагането на мотиви от въззивния съд. В обжалваното решение се съдържа обсъждане на относимите към спора доказателства и заявените от страните доводи, които са от значение за спорното право. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно относно релевантните факти, твърденията, доводите и възраженията на страните по тях и по приложимото материално право, а това как точно ще изгради изводите си е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Евентуалното несъгласие на касатора с фактическите и правни заключения на съда и с произнасянето му по възраженията и доводите на страните не е основание за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси не могат да обусловят допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, включително и тълкувателна. По касационната жалба на Министерство на отбраната. Първият въпрос е свързан с предпоставките за реституция в полза на ищците, който не може да бъде пререшаван в настоящия процес. В полза на ищците надлежно е възстановено в стари реални граници право на собственост върху земеделска земя при приключила реституционна процедура, в производството по която са издадени съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и последвало го решение на ОбСЗ № 52063/05.03.2004 г., постановено при условията на обвързана компетентност, със скица, заверена от техническата служба на общината, относно точното местоположение на възстановения имот. Върху акта /отказа/ на ОбСЗ да възстанови правото на собственост е упражнен пряк съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и решението на съда замества липсващия позитивен акт на административния орган за наличие, респективно - за отсъствие на пречки за реституцията, като в същото време определя границите и индивидуализира възстановения имот чрез скицата, изготвена от вещото лице, която става неразделна част от съдебното решение, ползващо се сила на пресъдено нещо спрямо страните по него, в т. ч. спрямо държавата, участвала чрез своя орган в лицето на ОбСЗ, както и спрямо правоприемниците на държавата. Вторият въпрос доразвива първия, като е обусловен от наличието на пречки за възстановяване на собствеността в полза на ищците. Не се разкрива противоречие с цитираната съдебна практика. Същата е относима към въпроси, от значение за приложението на чл. 10бЗСПЗЗ /решение № 284/21.07.2010 г. по гр. д. № 1277/2010 г., първо г. о. и решение № 328/15.05.2014 г. по гр. д. № 1291/2010 г. на второ г. о./, наличието на пречка за възстановяване на имот – публична държавна собственост, въведена със ЗОСОИ, делба на такъв имот /решение № 142/06.01.2015 г. по гр. д. № 3121/2014 г. на второ г. о. и решение № 107/02.10.2013 г. по гр. д. № 514/2012 г. на първо г. о./, които по изложените по-горе съображения не могат да бъдат разглеждани повторно. В решение № 168/30.03.2011 г. по гр. д. № 392/2010 г. на първо г. о., също се разглежда хипотеза, свързана със съдържащата се в чл. 7, ал. 4 ЗДС забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, публична държавна собственост. В него е прието, че тя е израз на по-общата забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. §1в, ал. 1 и ал. 2 на ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално по реда на ЗВСОНИ собствеността върху имоти, които след 25.02.1992 г. са превърнати в публична собственост на държавата със закон или с решение на МС – чл. 2, ал. 1 и ал. 7 от ЗОСОИ. Наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция е установено в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, като възражението за наличието на пречки за възстановяване, поради изложените по-горе съображения е било преклудирано. Поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците по касация трябва да се присъдят разноски в производството пред настоящата инстанция в общ размер на 2 000 лв. /адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Цитирани разпоредби
23- чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ
- чл. 131, ал. 1 ГПК
- чл. 131 ГПК
- чл. 133 ГПК
- чл. 146 ГПК
- чл. 147 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 7, ал. 4 ЗДС
- чл. 53, ал. 2 ЗКИР
- чл. 54, ал. 2 ЗКИР
- чл. 108 ЗС
- чл. 10 ЗСПЗЗ
- чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
- чл. 1
- чл. 2, ал. 1
- чл. 53, ал. 2