Определение № 345 от 01.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2427/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 14620 от 13.VІІІ.2018 г. на „Търговска банка Д ” АД-София, подадена чрез неин юрисконсулт против решение № 1620 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 28.VІ.2018 г., постановено по гр. дело № 5442/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 3101/5.V.2017 г. на СГС, ГК, по гр. дело № 19929/2014 г.: за осъждането на кредитната институция настоящ касатор – на основание чл. 108 ЗС – да отстъпи собствеността и предаде владението на „Арон” ООД-гр. Съединение, област Пловдив, върху следните движими вещи: 24.893 тона прилинг карбамид и 627 тона гранулиран карбамид, намиращи се в склад № 12 на „Свободна безмитна зона - Бургас” АД – гр. Бургас. Оплакванията на банката касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата банката неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в общо 13, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните три материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „Налице ли са всички кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС при положение, че ищецът не е доказал ответникът да упражнява фактическата власт върху вещите, както и не е опровергал твърденията на последния, че движимите вещи, предмет на претенцията, са реализирани (продадени) по реда на Закона за особените залози?”; 2./ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и всички представени доказателства?”; 3./ „Трябва ли съдът да назначи служебно, по своя преценка, експертиза за установяване на идентичност между стоките, предмет на исковата претенция, и стоките, с които се е разпоредил заложният кредитор, независимо от това дали има искане за такава експертиза от заинтересованата страна?” Отделно от горното от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на САС с атакуваното решение и по следния материалноправен въпрос: „Какви са критериите за преценка на това дали една сделка е извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие - по смисъла на чл. 7 ЗОЗ?” По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Арон” ООД-гр. Съединение, област Пловдив, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения хонорар от 800 лв. (осемстотин лева). Инвокиран е довод, че: „Не са налице твърдяните в изложението за допускане на касационно обжалване основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 от ГПК”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Търговска банка Д ” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: За да потвърди решението на първостепенния съд, с което ревандикационният иск /с правно основание по чл. 108 ЗС/ и предмет движими вещи, намиращи се в склад в „Свободна безмитна зона – Бургас” АД, е бил уважен, въззивната инстанция е приела, че от страна на ищцовото „Арон” ООД е било проведено успешно главно доказване за съществуване и на трите предпоставки за удовлетворяване на претенцията: а ./ Наличието на хипотезата по чл. 7 ЗОЗ, когато заложното право на кредитора е погасено, а ищецът се легитимира като собственик на описаните в договора за продажба от 23.V.2014 г. движими вещи, като в тази връзка е констатирано, че не е било необходимо съгласие на заложния кредитор /т.е. на банката настоящ касатор/ по чл. 8, ал. 2 ЗОЗ, доколкото въпросната разпоредителна сделка се е отнасяла до вещи, попадащи в кръга на обикновената дейност на залогодателя, както тя е била посочена в ТР: „търговия, пакетиране и доставка на торове в страната и чужбина”; б ./ Процесните количества карбамид ( от видовете прилинг и гранулиран ) са останали след датата 1 юли 2014 г. в същия склад /№ 12/ на „Свободна безмитна зона – Бургас” АД, където са се намирали в деня на търговската продажба, по която купувач е било ищцовото „Арон” ООД; в ./ Извършеното от ЧСИ с рег. № 804 предаване с протокол изх. № 27765 от 7.VІІІ.2014 г. на движими вещи по реда на ЗОЗ, намиращи се в същия склад като предмет на особения залог, учреден в полза на банката настоящ касатор от дружество праводател на търговеца ответник по касация. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК четири правни въпроса се отнася до възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства, съответно вторият – до правилността на атакуваното въззивно решение, а третият и четвъртият са с изцяло хипотетичен характер, т.е. не били предмет на произнасянето на САС с този негов съдебен акт по съществото на спора, въведен с вещния иск по чл. 108 ЗС. Ето защо, при така установеното отсъствие на главното основани по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от банката настоящ касатор допълнителни предпоставки /по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст/. В заключение, атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, в която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, банката настоящ касатор ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на „Арон” ООД сума в размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно приложените към писмения отговор на дружеството пълномощно от 26.ІХ.2018 г. и договор за правна защита и съдействие № А-738420 от същата дата (#45). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение