Определение № 204 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 165/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 286, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на К. Г. И. от гр. Д. против разпореждането от 26.01.2009 год. по гр. д. № 672/2008 год. на Д. окръжен съд. С него въззивният съд е върнал подадената против решението му касационна жалба поради неотстраняване в срок на нередовностите в нея - липса на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена от страна в процеса, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е допустимо. Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на обжалваното разпореждане, като твърди, че е изпълнил указанията, дадени му от въззивния съд по реда на чл. 285 ГПК - посочил е основанието за допускане на касационното обжалване на решението, поради което и не са налице нередовности в жалбата му. Моли за отмяна на разпореждането и постановяване продължаване на процесуалните действия. Ответницата А. Я. С. не е взела становище по частната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият състав на II гражданско отделение, като обсъди оплакванията и данните по делото, намира частната жалба за неоснователна. С оглед правомощията му по чл. 285, ал. 1 ГПК, въззивният съд е извършил проверка на подадената против решението му от 25.11.2008 год. касационна жалба и е постановил разпореждането си от 6.01.2009 год. за констатирани нередовности в жалбата - липса на мотивирано и обосновано Г ■£> изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и посочване на същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, както и внасяне на дължимата държавна такса в размер на 30 лв. За отстраняването на същите е съобщил на касатора със съобщение, получено от него на 7.01.2009 год., на която дата същият е подал допълнителна молба и внесъл държавната такса. В обжалваното разпореждане съдът е приел, че в дадения срок касаторът не е изпълнил точно указанията с постъпилата на 7.01.2009 год. молба и върнал жалбата му. Разпореждането е правилно и следва да се остави в сила. Видно от подадената в изпълнение на указанията допълнителна молба, касаторът не е формулирал основанията за допускане на касационно обжалване - кой е решеният съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, така както е поддържал още в касационната жалба - наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Налице е позоваване на законовия текст, което не представлява обосноваване наличето на това основание за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 284, an. 3, т. 1 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, а доводите за неправилно приложение на закона представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Направеният от въззивния съд извод е правилен, тъй като е налице нередовност на касационната жалба, препятствуваща произнасянето по чл. 288 ГПК. Касаторът е уведомен за отстраняване на тази нередовност и тъй като не е изпълнил това указание в дадения му срок, правилно и в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК касационната жалба му е върната и обжалваното разпореждане следва да се остави в сила. Водим от горното, съдът