Определение № 10 от 07.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 836/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Е.- В., [населено място], против разпореждане от 17.10.2012г. по ч.гр.д. № 1527/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационна й жалба срещу постановеното по делото въззивно определение № 1526/ 20.07.2012г. за потвърждаване на отказа на първоинстанционния съд за предоставяне на правна помощ на частната жалбоподателка. Частната жалбоподателка иска отмяна на разпореждането, като неправилно, и уважаване на молбата й за предоставяне на правна помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 1526/ 20.07.2012г. по ч.гр.д. № 1527/2012г. Софийски апелативен съд е потвърдил определението от 06.03.2012г. по гр.д. № 296/2011г. на ОС-Благоевград, с което е оставено без уважение искането на ищцата /частен жалбоподател в настоящото производство/ за предоставяне на правна помощ, като в диспозитива на въззивното определение е посочено, че то подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба при условията на чл.280 от ГПК. За да остави без разглеждане подадената от ищцата частна касационна жалба, апелативният съд е приел, че постановеното от него въззивно определение по чл. 95, ал. 5 от ГПК не подлежи на обжалване на основание чл. 95, ал.6 от ГПК, като неправилните указания в диспозитива на определението не го правят обжалваемо. Определението е правилно. Апелативният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е отказана правна помощ. Разпореждането, с което е оставена без разглеждане подадената частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд, е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 95, ал.6 от ГПК, съгласно която определението, с което се разглежда частна жалба срещу отказ за предоставяне на правна помощ, е окончателно. Извън предвидено в чл. 62, ал.3 от ГПК изключение при указан от съда по-дълъг от установения в закона срок за обжалване, правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове, като императивни, не могат да бъдат дерогирани от съда, поради което неправилното посочване в диспозитива на определението на апелативния съд, че то подлежи на касационен контрол, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадената срещу определението. Въззивното определение по чл.95, ал.5 ГПК, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му. С оглед горното, разпореждането за връщане на частната касационна жалба, като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд