Определение № 557 от 26.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2126/2015 г.

Производството е по чл.274 ал. 2 пр. първо вр. ал.1 т.1 вр. с чл. 275 ал.2 вр. с чл. 262 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. Т., [населено място], чрез пълномощник М. Н. Т., срещу разпореждане от 27.05.2015г., постановено по в.ч.гр.д. № 171/2014г. Окръжен съд - Монтана. С последното, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, е върната частна касационна жалба с вх.№ 1529 от 09.04.2015г., подадена срещу определение от 23.03.2015г. по в.ч.гр.д.№ 171/2014г. на ОС- Монтана, с което е оставена без уважение молбата на касатора за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно и моли то да бъде отменено,но излага съображения относими към съдебните актове, с които и по същество е разгледана претенцията му за освобождаване от държавна такса .Не оспорва, че частната касационна жалба не е преподписана от упълномощен от него адвокат, тъй като не би могъл да си го позволи, което и обуславя правния му интерес от молбата по чл.83 ал.2 ГПК. Върховен касационен съд,Търговска колегия,състав на първо отделение,като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че страната не е изпълнила дадените й с разпореждане № 133 от 11.05.2015г. на ВКС указания,а именно: да представи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като същото, а и подадената вече частна касационна жалба бъдат приподписани по реда на чл.284, ал.2 ГПК от упълномощен адвокат .Съобщението е връчено на пълномощника М. Т. на 18.05.2015г., който на 21.05.2015г. е депозирал в ОС - Монтана отговор. Като е приел, че не са отстранени нередовностите на частната касационна жалба,Окръжен съд – Монтана е върнал същата. Атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като частната касационна жалба, върната като нередовна със същото, предпоставя изложение на основания за допускане на касационното обжалване по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК, каквато функция постъпилият отговор не удовлетворява.В същия се сочат съображения, неотносими към пороците на атакуваното определение от 23.03.2015 год. по ч.гр.д.№ 171/2014 год. на Окръжен съд Монтана.Страната се позовава на определение № 96 по ч.т.д.№ 2131 / 2014 год. на ВКС, ІІ т.о., но със същото е отменено преграждащо,спрямо разглеждането на частната й жалба срещу първоинстанционното определение по чл.83 ал.2 ГПК,въззивно определение,като не съдържа задължителни указания за дължимия при въззивната проверка по същество,осъществена с определение от 23.03.2015 год. по ч.гр.д.№ 171/2014 год. на ОС – Монтана, правен резултат. Действително, въззивният съд не е бил оправомощен да контролира съдържанието на изпълнението на указанията, като съответно или не на изложение по чл.280 ал.1 ГПК / хипотеза различна от тази, в която и след указанията не последва каквото и да било изпълнение от страната /, но доколкото крайният правен резултат и при преценка от касационната инстанция би бил същият – отказ за разглеждане по същество частната жалба на Н. М. Т. срещу определение от 23.03.2015 год. по ч.гр.д.№ 171/2014 год. на ОС – Монтана, атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. С оглед гореизложеното,Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение