Определение № 128 от 11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 988/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 297 от 18.11.2013 по гр. д. № 4771/2013 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., оставил без разглеждане подадената от А. К. Г. и П. Д. И. касационна жалба вх. № 1767/10.06.2013 г. срещу въззивното решение № 66 от 25.04.2013 г. по в. гр. д. № 87/2013 г. на Видинския окръжен съд и прекратил производството по делото. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касаторите с искане то да бъде отменено като неправилно. Ответникът по частната жалба Р. Е. М. я счита за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С въззивното решение, предмет на касация, е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот, находящ се в [населено място], В. област, ведно с построените в него масивна и паянтова жилищни сгради. Съобразно представеното в първоинстанционното производство удостоверение /л. 12 по гр. д. № 387/2012 г. на Белоградчишкия районен съд/, данъчната оценка на целия имот е 4788.30 лева. Това е и цената на иска, посочена от ищците, и върху нея е внесена дължимата по водене на делото държавна такса. При тези данни съставът на ВКС, І-во г. о., приел, че цената на иска е под законоустановения минимум от 5 000 лева и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Изводът по приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция след изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 100/2010 г., е обоснован от данните по делото за цената на предявения иск под минималния размер от 5 000 лева, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Правилно предходният състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., е приел, че релевантна в случая е данъчната оценка на имота, представена в първоинстанционното производство, а и касаторите не повдигат този въпрос. Отделно от това в частната жалба не са посочени каквито и да е пороци на обжалваното определение, а е записано, че то е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закони, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК и предпоставката на чл. 281, т. 3 ГПК за подаване на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.