Определение № 1158 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение №3340 от 15.03.2023г. по ч.гр.д.№1182/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 34891 от 20.12.2022г. на СРС, постановено по гр.д.№59027/2021г., с което е оставено без уважение искането на ищеца Н. Д. П. по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските и осъждането на ответната страна да му заплати сторените в производството такива. Частният жалбоподател – Н. Д. П., чрез процесуалния си представител адв.Д., поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважено искането му за допълване на решението от 24.10.2022г. по гр.д.№59027/2021г. на РС София в частта за разноските като ответникът „Софийска вода“АД бъде осъден да му заплати сторените разноски в размер 350 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 300лв. заплатен адвокатски хонорар. Ответникът - „Софийска вода“АД не взема стоновище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г.о., приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по иск на Н. Д. П. срещу „Софийска вода“АД за установяване, че същият не дължи сумите: 575,86 лева - незаплатена потребена вода, ведно със законната лихва от 27.12.2013г. до окончателното изплащане; 42,96лв.- мораторна лихва за забава; 75лв. съдебни разноски, поради изтекла погасителна давност, за които вземания на 24.04.2014г. е бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№22040/2013г. на СРС. С решение от 24.10.2022г. по гр.д.№59027/2021г., РС София е признал за установено, че ищецът не дължи исковите суми на ответното дружество, тъй като вземането е погасено по давност, като на ищеца не са присъдени разноски по делото. С молба от 10.11.2022г. Н. В. е поискал съдът да допълни постановеното от него решение в частта му за разноските, като му бъдат присъдени разноски в размер на 350лева. С определение № 34891 от 20.12.2022г. на СРС, постановено по гр.д.№59027/2021г. искането му е оставено без уважение. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на районния съд, като е приел, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК. Частната касационна жалба, подадена против това въззивно определение е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Определението е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, тъй като е произнесено по иск с цена под 5000 лв. Първоинстанционното производство, както е посочено по-горе в определението, е образувано по отрицателен установителен иск на настоящия частен жалбоподател за недължимост на вземане в общ размер на 693,82 лева /575,86 лева - незаплатена потребена вода, ведно със законната лихва от 27.12.2013г. до окончателното изплащане; 42,96лв.- мораторна лихва за забава; 75лв. съдебни разноски /, която сума е определяща за цената на иска. Като недопустима, настоящата частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на състав на III- то г. о.,