Определение № 5 от 06.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 711/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 5459/29.ХІІ.2014 г. на [фирма]- [населено място], подадена чрез процесуалния представител на д-вото по пълномощие от САК против решение № 286 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 11.ХІ.2014 г., постановено по т. д. № 177/2014 г., с което в пр-во по чл. 424, ал. 1 ГПК по отношение на търговеца настоящ касатор е било признато за установено, че ищците [фирма] и [фирма] не му дължат солидарно сума в размер на 515 450 лв. (петстотин и петнадесет хиляди четиристотин и петдесет лева), за която в заповедно пр-во по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 1944/2012 г. по описа на Ямболския РС този касатор е бил снабден със заповед за незабавно изпълнение № 1269/31.VІІ.2012 г. и с изпълнителен лист от датата 1.VІІІ.2012 г. Оплакванията на [фирма] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед което се претендира касирането му /като неправилно/, ведно с присъждането на всички направени по делото разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но формулирайки три правни въпроса единствено на плоскостта на проявлението на последната от тях - т.е. предвид значимостта им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1./ Когато според актуалния му дружествен договор едно О. се управлява и представлява от двама или повече управители „заедно и поотделно”, извършените от единия от тях действия в хода на заповедното пр-во, обвързват ли търговското дружество-длъжник и могат ли другите управители на търговеца да оспорват тези действия, като твърдят, че същите не обвързват валидно представляваното от тях търговско д-во?; 2./ Могат ли останалите управители на О. да направят възражение, че обстоятелствата, които са били известни на другия управител на д-вото, но те не са знаели в свое лично качество, имат характера на „новооткрити обстоятелства” по смисъла на закона /чл. 424, ал. 1 ГПК/ за търговското дружество-длъжник в заповедното пр-во?; 3./ Могат ли обстоятелствата, които са били известни на единия управител на О., да имат характера на „новооткрити” /по см. на чл. 424, ал. 1 ГПК/ по отношение на същото търговско д-во, ако същите не са били известни на другите управители на същото юридическо лице? По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация [фирма] и [фирма] са възразили в съвместен отговор чрез своите особени представители от АК-Плевен както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му: „с всички произтичащи от това законни последици”, вкл. и като бъде определено адвокатско възнаграждение за осъщественото особено представителство пред касационната инстанция. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, тя ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за допустимостта /респ. – за нищожността/ на обжалваното решение. В процесния случай низовите съдилища са се произнесли в противоположен смисъл по съществото на два субективно съединени отрицателни установителни иска с правно основание по чл. 424, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК/, като, за да отмени първоинстанционното решение на ОС-Плевен за отхвърлянето им, и съответно - да уважи същите, Великотърновският апелативен съд е приел, че налице били и двете кумулативно установени от законодателя императивни предпоставки за воденето им: издадената заповед за изпълнение на парично задължение да се ползва със стабилитет, произтичащ от неподаването на възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, а също и оспорването „на ликвидността и изискуемостта на вземането” да се основава на новооткрити обстоятелства. Според въззивната инстанция в случая последните се обективирали в незнанието на другите двама управители на ищците [фирма] и [фирма], а именно Ж. Т. И. и С. Д. И., че със своите действия третият управител С. Д. Х. „се е споразумял във вреда” на тези търговци, в качеството им на длъжници по образуваното срещу тях изпълнително производство към деня /9.Х.2012 г./ на обявяването по същото публична продан на недвижими имоти и движима вещ от техния патримониум. Същевременно с цитираното и приложено от касатора към изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК определение № 108/7.ІІ.2013 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС, постановено по ч. гр. дело № 47/2013 г. е било прието, че приложното поле на чл. 424 ГПК като възможност за защита на длъжника, пропуснал да направи възражение срещу издадена заповед за изпълнение, е значително стеснено и затова по същия ред той не може да се защитава /вкл. и чрез възражения/, основавайки се на обстоятелства, които са му били известни: „тъй като по отношение на този род обстоятелства се проявява ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо”. На трето място, с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 3/15.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., изрично е било прието, че към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Следователно налице е вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт предвид обстоятелството, че вътрешните отношения между съдружниците в О., а в още по-голяма степен и тези между няколкото управители на такова д-во, не би следвало да засягат веднъж вече формираната воля на търговеца юридическо лице, имащ качеството на длъжник по влязла в сила заповед за изпълнение на негово парично задължение, издадена в заповедно пр-во по чл. 417 ГПК. При така констатираната вероятност за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, докато преценката за допустимостта на същото ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на касатора [фирма] ще следва да се укаже да внесе по с/ка на ВКС за държавни такси допълнителна такава в размер на сумата 10 309 лв. с произтичащите от това последици при неизпълнение на същото указание. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение