Определение № 161 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4057/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. М. чрез пълномощника му адвокат Н. Б. против решение № 302 от 12.07.2019 г., постановено по гр.д. № 168 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е отменено решение № 712 от 27.04.2017 г. по гр.д. № 8383 от 2016 г. на Районен съд-Плевен и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. В. М. против Г. М. Г., Л. М. Г. и М. Г. Г.-М. ревандикационен иск по отношение на 1/2 ид.ч. от целия таван на страда с идентификатор **** в [населено място], [улица]. Г. М. Г., Л. М. Г. и М. Г. Г.-М. са подали чрез пълномощника си адвокат В. Н. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че собственик на сградата е бил Г. К. М., починал на 5.07.2006 г. и наследен от съпругата си И. А. М., дъщеря си М. Г. Г. и сина си В. Г. М.. През 1976 г. Г. К. М. учредил право на надстрояване на втори етаж на дъщеря си М. Г. Г. и съпруга й М. К. Г.. Надстрояването е извършено въз основа на редовни строителни книжа, като одобрените проекти предвиждат изграждане и на тавански етаж и кабинет в него. През 1993 г. на М. Г. и М. Г. е издадено разрешение за преустройство за приобщаване на таванска стая към съществуващ кабинет. С нотариален акт № *, том *., н.д.№*/1993 г., на 29.06.1993 г. Г. К. М. и И. А. М. са дарили на сина си В. Г. М. дворно място, цялото от 344 кв.м. с отстъпено право на строеж върху държавна земя, находящо се в [населено място], съставляващо пар. *, пл.№ *, в стр.кв. 28, заедно с първи етаж от построената в него къща, мазата и 1/2 ид. част от тавана в северозападната част на къщата, стопанска сграда от 30 кв.м. С нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2016 г. В. Г. М. е продал на своя син М. В. М. първия етаж от къща, мазата и 1/2 ид. част от тавана в северозападната част на къщата и съответните идеални части от правото на строеж, върху имота, в който е разположена сградата, а именно поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ парцел **, планоснимачен № *, в строителен квартал 28 по плана на [населено място], а с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 2019 г. В. Г. М. и Л. В. М. са продали на М. В. М., притежаващ 1/12 ид.ч. от поземления имот, собствените си 5/12 ид.ч. от имот с идентификатор ***. С нотариален акт № *, том *, дело К- 1961/1995 г. от 15.11.1995 г. М. Г. и М. Г. са признати за собственици на втори етаж от къща, стр. 1978 г., от 84 кв.м., състоящ се от кабинет, стая и сервизни помещения, както и върху построения върху този етаж, таван-полуетаж, също от 84,5 кв.м., заедно с принадлежащ към втория етаж отделен вход, и отстъпеното право на строеж върху държавна земя, имот с пл.№ *, парцела *, в стр.кв. 28 по плана на [населено място]. С нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело №*/2006 г., че на 22.12.2006г. М. Г. и М. Г. са дарили на Г. Г. и Л. Г.. таван-полуетаж, надстроен върху ІІ-ри етаж от къща с площ от 84.5 кв.м. и състоящ се от кабинет, стая, сервизни помещения и санитарен възел, находящ се в двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], УПИ *-*, в кв. № 28 по плана на [населено място], с площ 344 кв.м., при което дарителите са си запазили правото да ползват безвъзмездно имота до края на дните си. Експертното заключение установява, че таванския етаж съответства на одобрения проект от 1978 г. и този от 1993 г., като се състои от пет помещения – две складови, санитарен възел, кабинет и стая домакински нужди, конфигуриран е така, че е получил функцията на обитаем, достъпа до него се осъществява от самостоятелен вход, обслужващ втория етаж и тавана, а друг вход обслужва първия етаж и сутерена и тавана е отразен със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта *****. При такта възприетите факти, съдът е изложил съображения, че изграждането на кабинет (стая) за творческа или научна дейност е издадено съгласно действащите тогава строителни законови норми, с оглед дейността на покойния вече проф.М. Г., като към стаите за творческа/научна дейност, не е имало изискване за задължително изграждането на санитарен възел, но такъв е бил предвиден, съответно изпълнен. Изграденият таван-полуетаж, над втори етаж, за който е имало учредено право на надстрояване от Г. К. М. и построеното от семейство Г. е над обема на учреденото право на строеж, което включва само втори етаж. Тъй като за изграденият таван-полуетаж липсва учредено право на строеж, то съгласно чл.92 ЗС последният е собственост на собствениците на сградата и следва бъде придобит в собственост от собствениците на първи и втори етаж. По повод заявеното от ответниците възражение за придобивна давност при присъединяване и владението на техните праводатели, съдът е счел, че с оглед обстоятелството, че всяко от помещенията в тавана-полуетаж е съсобствено на собствениците в сградата, то може да се придобива по общите правила. Посочил е, че помещенията са обединени функционално. Таванът-полуетаж има собствен идентификатор, видно от Схема №15-609134-09.12.2016 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър-П., изграден е със същата площ от 84,50 кв.м., както и втория етаж на сградата, достъпът до него е чрез самостоятелен вход на живущите на втория етаж, до който нямат достъп живущите на първия етаж. Счел е, че е налице необезпокоявано и непрекъснато владение на таванът-полуетаж от страна на Г. Г., Л. Г. и М. Г.-М., което владение е започнало още преди смъртта на М. Г. на 13.05.2009 г. На основание чл.82 ЗС владението на покойния М. Г. е присъединено към владението на неговите законни наследници- двамата му синове Г. и Л. Г. и съпругата му М. Г.. Съдът е приел, че няма никакви данни това владение да е било прекъсвано по какъвто и да е начин от В. М. или М. М.. Свидетелските показания на П. Д. Б., Н. В. М. и А. Я. Я. са еднопосочни и непротиворечиви, че таванът се е използвал непрекъснато от семейство Г. от изграждането му, първоначално от проф. М. Г., който е извършвал научна дейност в кабинета, а в последствие и от синовете му, единият от които е използвал помещенията за самоподготовка при следването си в университет и е живял според свидетелските показания над десет години там, след навършване на пълнолетие. Свидетелят Б. е участвал в строителните дейности, което не се оспорва от В. М.. В свидетелските показания се съдържат и данни за извършени подобрения и ремонтни дейности на таванът-полуетаж-поставяне на дограма и подови настилки, извършени от страна на семейство Г.. Свидетелят И. В. Е. сочи, че през м.март 2015 г., заедно с М. М. са отишли до процесния таван, за да му бъдат продадени четири броя гуми с джанти. Съдът е счел, че свидетелят Е. няма трайни наблюдения върху ползването на тавана-полуетаж, посетил го е еднократно по повод закупуване на гуми, не си спомня колко помещения има като се влиза на тавана - може би две-три помещения, останал с впечатление, че са заключени. Направил е извод, че владението на семейство Г. не е прекъсвано с това еднократно посещение на тавана-полуетаж от страна на М. М.. Същевременно при разпита си В. М. посочва, че след смъртта на съпругата му през 2010 г., през периода 2012 г.-2016 г. живеел във вила на Б., т.е. последният въобще не е ползвал процесния таван, въпреки твърденията му за съхраняване на бидон със зеле, маси, столове, инструменти. В. М. не отрича, че консумативните разходи за ток и вода за таванът-полуетаж се заплащат от сестра му М. Г.-М.. Свидетелските показания на И. А. М. са неконкретизирани по период, поради липса на спомени от нейна страна, както и противоречиви и взаимноизключващи се в някои части - „Тавана си изглеждаше като таван…..Не, не става за живеене. Има тоалетна, но няма други условия. Докато имаше парно едното дете се качва да живее и след като спряха парното, просто не ставаше за живеене“. От останалите свидетелски показания, а и от приетото заключение на техническата експертиза се установява, че таванът е получил функцията на обитаем. Свидетелката И. М. заявява, че не е посещавала тавана от смъртта на М. Г. през 2009 г. Съдът е отчел, че в случая са налице архитектурни проекти, които са били известни на В. М.. От неговите свидетелски показания пред първата инстанция се установява, че е участвал в изграждането - „дострояването“, както е участвал и свидетелят П. Б.. На В. М. е било известно ползването на кабинета за научна дейност от покойния М. Г., и в последствие, след преустройството през 1993 г. на стая към кабинета, ползването й от Г. Г.. Самият В. М. посочва в свидетелските си показания, че участвал в развалянето на покрива и изграждането на стая, защото Г. Г. е бил студент и е имал нужда от спокойствие. Стаята е била обзаведена за живеене. По тези съображения, съдът е приел, че В. М. е знаел, че се строи с цел да се владее от един от съпрузите Г., а в последствие построеното е завладяно изцяло. Счел е, че в подкрепа на тезата, че семейство Г. са владеели обекта, е и обстоятелството, че достъпът до таванът-полуетаж се осигурява само чрез вход, обслужващ втория етаж на къщата, т.е. живущите на първия етаж нямат самостоятелен достъп до него. Санитарният възел не е бил задължителен съгласно чл. 63, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн. ДВ бр.69/02.09.1977 г.), но същият е изграден и е функционално свързан с останалите помещения. Санитарният възел, а и всички останали помещения, са функционално свързани помежду си и представляват таван-полуетаж, който е получил и самостоятелен идентификатор *****., като за предназначение на самостоятелния обект е вписано: жилище, апартамент. В Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело №*/2006 г., че на 22.12.2006 г. М. и М. Г. са дарили на Г. Г. и Л. Г. таванът-полуетаж, като жилище, с функционално свързани помещения-кабинет, стая, сервизни помещения и санитарен възел. Приел е, че искането на съгласие от страна на В. М. за изграждане на капандура, е поради обстоятелството, че се извършват строителни дейности по покрива/фасадата/външната стена на самата сграда, които са обща част по естеството си по смисъла на чл.38, ал. 1 ЗС. М. Г. заявява, че е дописала текста „собственост на Г. и Л. Г.“, но това по никакъв начин не влияе върху предназначението на даденото съгласие от страна на В. М. - а именно за извършване на дейност върху покрива/фасадата/външната стена, които са обща част по естеството си. По тези съображения въззивният съд е направил извод, че М. Г. и М. Г. са владели необезпокоявано тавана-полуетаж, още от преустройството, дадено с разрешение №229/22.06.1993 г., като владението е продължило и от техните синове Г. Г. и Л. Г.. В тяхна полза е изтекла придобивната давност, като през целия период не са били предявявани никакви претенции от страна на В. М. и М. М. по отношение на обекта. Това непрекъснато и необезпокоявано владение е било недобросъвестно и е продължило над двадесет и три години, до датата на подаване на исковата молба пред Районен съд-Плевен - 11.11.2016 г., което е повече от изискуемия десетгодишен срок по чл.79, ал.1 ЗС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите: 1) представлява ли изградено таванско помещение обща част на сградата, когато в архитектурния проект за изграждането му е предвидено да се изгради кабинет, който по този проект е без санитарен възел и без да се обхваща цялата таванска площ, т.е. площта извън кабинета, като остават още стая и санитарни помещения – общо пет на бой – обща част на сградата ли са, както и целия таван обща част ли е след като няма проект за цялостното му преустройство; Въпросът е обоснован с тезата е, че кабинета и стая без санитарен възел не могат да се придобият по давност и че след като липсва цялостно преустройство, тавана е обща част. С оглед на тази теза се поддържа противоречие с решение № 473 от 25.11.2011 г. по гр.д. № 1501/2010 г., I г.о. Тълкуването по посоченото решение на ВКС е дадено при различни факти /таванският етаж не е преустрояван в жилищен; в дясно от стълбището е оформено таванско помещение с талашитени плоскости със застроена площ от 20.90 кв. м., което е прилежаща част към апартамента на първия етаж; останалото пространство е с площ от 110 кв. м., от което 60 кв. м. са със светла височина над 1.50 м., а останалата застроена площ от 50 кв. м. е с височина на надзида от 1.10 кв. м. до 1.50 кв. м.; помещението от ляво от стълбището е било предназначено за баня и санитарен възел и него съществува ВиК инсталация и фаянс по стените и пода; експертното заключение е, че таванският етаж не е ателие, а тавански етаж тъй като няма извършено цялостно преустрояване на пространството в самостоятелен обект въз основа на одобрен архитектурен проект, съгласно действащите строителни правила и норми/. В това решение не е отречена възможността да се придобие по давност обща по предназначение част на сграда в режим на етажна собственост, ако такава обща част е преустроена в самостоятелен обект, а е прието, че по конкретния спор липсва преустройство, поради което тавана е останал обща по предназначение част. В настоящия случай съдът е приел, че изграденият през 1978 г. таван е бил с отделен вход от стълбището, обслужващо втория етаж и с обособени самостоятелни помещения в него, поради което не е станал обща част, а е придобит в съсобственост на основание чл.92 ЗС. В този смисъл даденото с решение № 473 от 25.11.2011 г. по гр.д. № 1501/2010 г., I г.о. е неотносимо към фактите по настоящото дело и въззивното решение не му противоречи. 2) когато с архитектурен проект за надстрояване на етаж е предвидено да се изгради тавански полуетаж, в който да има кабинет, но по проект без санитарен възел, правото на собственост на кабинета принадлежи ли на титуляра по архитектурния проект или е собственост на учредителя на правото на строеж, когато същия изрично не е учредил право на строеж по реда на чл.56 ЗТСУ-отм. в полза на суперфициара или е придобито по приращение по реда на чл.92 ЗС от собствениците на парцела; 3) може ли да се придобие собственост върху таван и изградено в него таванско помещение с предназначение кабинет със самото им изграждане от инвеститорите и само въз основа на одобрени архитектурни проекти без в отстъпеното право на строеж да е предвидено изграждане на тавана и кабинета; По втория и третия въпрос изводите на съда съответстват на посочената от касатора практика на ВКС, тъй като в атакуваното въззивно решение е прието, че таванския етаж е изграден извън обема на учреденото право на строеж, поради което не е придобит от суперфициарите, построили втория етаж, а е станал съсобствен на собствениците на първия и втория етаж на основание чл.92 ЗС, доколкото към момента на построяването собственик на земята е била държавата. 4) налице ли е необезпокоявано и непрекъснато владение на таванско помещение с предназначение кабинет и придобиването му по давност, ако по отношение на останалата част от таванската площ е реализирано владение от други лица; Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване тъй като е свързан с тезата на касатора какво е установено по делото, а не с мотивите на съда, който е приел, че владението е осъществявано само от Г. и липсва владение от други лица. 5) може ли да станат самостоятелни обекти на собственост и законно ли са изградени кабинет и таван в сграда, без да е изрично учредено право на строеж за изграждане на тавана и кабинета и без да е давано съгласие на всички съсобственици в сградата за изграждане на кабинета или са обща част на сградата която е без таван не може да бъде завършена до груб строеж; И този въпрос е свързан с твърдението на касатора, че при изграждането си таванският етаж е станал обща част на сградата в режим на етажна собственост. Тази теза не съответства нито на изводите на съда /че изградените в таванския етаж помещения са придобити в съсобственост от етажните собственици/, нито на приетия за установен и неоспорен от касатора факт /че по проект и при изграждането му достъпа до таванския етаж се осъществява само от самостоятелния вход, обслужващ втория етаж, а от входа, обслужващ първия етаж няма достъп до тавана/, установяващ, че юридически и фактически таванския етаж не е предвиден и изграден като обща част на сградата в режим на етажна собственост. Именно поради този факт изцяло неотносимо е тълкуването по решение № 47 от 25.04.2012 г. по гр.д. № 929/2011 г., ВКС, II г.о. 6) при разглеждане на възражение за изтичане на придобивна давност по отношение на спорния имот, следва ли въззивният съд да разгледа всички доказателства по делото и всички доводи на страните, като анализира всички свидетелски показания за твърдяното оспорвано владение или не; 7) съществено процесуално нарушение ли е необсъждането на всички свидетелски показания, дадени по делото и неизлагането на съображения от въззивния съд защо не приема едни показания, а само приема други; Шестия и седмия въпрос са обосновани с тезата, че във въззивното решение липсва цялостно произнасяне по аргументите и възраженията на настоящия касатор на стр. 7 до 13 от отговора на въззивната жалба и няма коментар по възражението на стр.4 от отговора на въззивната жалба, че след като не е предвиден санитарен възел по проект, то този проект за преустройство на тавана не е за жилищни нужди. Посочените аргументи в отговора на въззивната жалба са свързани с доводите какво съдът е следвало да приеме за установено от свидетелските показания, които доводи са илюстрирани с цитати на отговорите на свидетелите на въпроси, зададени от процесуалния представител на ищеца. Въззивното решение съответства на посочената от касатора практика на ВКС по процесуалноправните въпроси. Съдът е обсъдил свидетелските показания, като е посочил кои факти приема за установени и защо не приема за установени други факти. Доколко обосновано е счетено, че твърдени от ищеца факти не са се осъществили, не може да бъде проверено в производство по чл.288 ГПК. Съдът е обсъдил и доводите на страните, които имат значение за решаването на спора /обстоятелството дали проекта за преустройство предвижда санитарен възел и дали по този проект тавана е за жилищни нужди, е относимо към законността на преустройството, но е и към фактическото състояние на помещенията и начина им на ползване, въз основа на които са изградени изводите на съда/. В обобщение липсват сочените от касаторите основания по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Окръжен съд-Плевен. С оглед изхода на настоящото производство М. В. М. следва да възстанови на Г. М. Г., Л. М. Г. и М. Г. Г.-М. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат В. Н.. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение