Определение № 956 от 22.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 639/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение22.12.2016 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103/23.10.2015 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 225/2015 в обжалваната част. Указва на касатора [фирма], и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 768,45 лева, като представи документ за извършения превод. Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 103/23.10.2015 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 225/2015 в частта, в която е потвърдено решение № 110/20.03.2015 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 2150/2013 в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижими имоти. Касаторът [фирма], представляван от адв. Т. И. от Б. счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси какъв е видът недействителност на договора, при който представителят на едната страна се е споразумял във вреда на представлявания, налице ли е вреда на представлявания, ако пълномощникът е продавал други имоти на сходна цена (над данъчната оценка), без те да са оспорвани от представлявания и какъв е критерият за определяне на пазарната цена на имот: цените, по които подобни имоти се предлагат на пазара на същото място по същото време или цените, по които подобни имоти са се продали на пазара на същото място по същото време, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата по жалбата Е. Ц. П. – Н., представлявана от адв. Ж. И. от Б. я оспорва, като счита, че не са ясно формулирани правни въпроси, които обуславят решението по делото, а въззивното решение е по същество правилно. С определение от 17.03.2016 г. по настоящото дело производството е спряно до приемане на Тълкувателно решение по т.д. № 5/2014 на ВКС, ОСГТК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че в т. 3 ТР № 5/2014, ВКС, ОСГТК е прието, че договорът, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси обуславят решението по делото, като първият е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а следващите се разрешават противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение