Определение № 165 от 24.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 292/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 2996 от 17.І.2011 г. на регистрираното по ЗЮЛНЦ сдружение БФХ /по-нататък „ф.” или „БФХ”/, подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 8.ХІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 10917/09 г., с което – на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ - е било признато за установено, че сдружението за общественополезна дейност „Х. „С.”-гр. В. е член на тази ф. - „с всички произтичащи от това членствено правоотношение права и задължения”. Оплакванията на ф. касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „БФХ” обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение СГС се е произнесъл по материалноправния въпрос от значение за точното прилагане на закона /ГПК/, както и за развитието на правото, а именно: дали при обявяване на нищожност на решение на О. събрание на сдружение с нестопанска цел, това има за последица и нищожност на всички действия и актове, свързани с неговото провеждане и можело ли един такъв акт да има доказателствена сила. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация сдружение „Х. „С.”-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС, изложени в жалбата на „БФХ”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на сдружението „БФХ”-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират „едно общо правно основание за допускане на касационното обжалване”. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото: когато законите се непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай обаче, ф. касатор отъждествява оплакването си за допуснати от състава на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила - като касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, интерпретирайки едностранчиво основанието за допустимост на касационния контрол по т. 3, на чл. 280, ал. 1 ГПК, посредством свеждането му до въпрос от значение единствено за „точното прилагане на закона /ГПК/”. Но при липсата на каквито и да било доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата на „БФХ”, отнасящи се до необходимост от промяна на съдебната практика, респ. за осъвременяването й, не може да се приеме, че е налице приложно поле на касационното обжалване. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение