Определение № 60276 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 481/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 902755/12.10.2020 година на Р. К. К. ,Е. А. К., В. Р. К., К. Р. К., Б. К. К., Н. К. К. и З. К. К., всичките от [населено място], [община] ,област Б. заявена чрез общия им процесуален представител адв.Е. Я. АК Б. срещу въззивно Решение № 903781 от 04.09.2020 година, постановено по В.гр.д .№ 306/2019 година на ОС- Благоевград в производство по чл. 247 ГПК. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, резултат на нарушение на материалния и процесуален закон- не са изпълнени указанията на ВКС, доколкото липсва посочено местонахождението на посочени части на имотите, в рамките на които попадат процесните имоти, не е съобразена същността на производството по отстраняване на очевидната фактическа грешка. Искането да се допусне касационно обжалване се подържа по въпроса: допустимо ли е съдът служебно, по реда на чл. 247, ал.1 ГПК, да посочи разположението на процесните имоти и частите от тях, предмет на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ към настоящия момент при липсата на доказателства за това, и допустимо ли е при това положение, съдът служебно по реда на чл. 247, ал.3 ГПК да допусне събиране на доказателства, включително и назначаване на експертиза, чрез която да се установи точното разположение на имотите, предмет на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ към настоящия момент при създадена и одобрена карта на възстановената собственост ? Длъжен ли е съдът, който следва да отстранява служебно констатираните фактически грешки, да информира страните чрез изпращане съобщение по чл. 247, ал.2 ГПК на страните в производството и да им предостави възможност за изразяване на становище по отстраняването на служебно констатираната очевидна фактическа грешка? При какви условия и съществуват ли граници ( рамки ) в преценката на съда относно призоваването на страните по реда на чл. 247, ал.3 ГПК в производството за поправка на очевидна фактическа грешка ? ,в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Искането се поддържа и на основание чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, с довод, че пороците на обжалваното решение са толкова тежки, че се нарушават основни принципи на правото. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация К. С. К., с който се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване, респ. относно основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи с касационната жалба и заявените възражения с отговора на същата, в правомощията си по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е към обжалваем съдебен акт- решение по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка на решение, постановено по спор за вещно право, поради което се явява процесуално допустима. Данните по делото сочат, че съдебното исково производство е образувано по иска на Г. Ю. Ч., Д. Ю. К., А. Р. К., А. И. Б., Р. И. К., В. И. К., Е. И. К., А. С. К., М. С. К. ,К. С. К., К. С. К., Б. Ю. К., А. С. Х., Х. С. К., Ф. С. К. и Н. С. К. срещу Р. К. К., Е. А. К., В. Р. К., Б. К. К. ,Н. К. К. и З. К. К., въз основа на търдението, че ищците, като наследници на Ю. И. К. ( С. А. К. ) бивш жител на [населено място], [община], поч. 1981 година е притежавал в землището на селото земеделски земи, и по конкретно 1./ Нива в м. К. /К./, с площ от около 3 дка, при посочените съседи към датата на образуването на ТКЗС, с реална площ от 2.485 дка, представляваща имоти с № * и № * по КВС при описаните граници и съседи. 2./ Нива в местността „А.” с площ от 0.5 декара, при посочените съседи към датата на образуването на ТКЗС, с реална площ от 0,521 декара, представляваща имот № * по КВС, при описаните граници и съседи; 3./ Ливада в местността „С. л. ” с площ от около 0.5 декара, при посочените съседи към датата на образуването на ТКЗС, с реална площ от 0,669 декара, представляваща имот № * по КВС, при описаните граници и съседи, с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. По делото няма спор, че в полза на ищците, като наследници на Ю. И. К., по заявление на И. Ю. К. вх.№ 21240/ 17.02.1992 година, с Решение № 781 Б/ 22.05.2000 година ОбСЗ, е издадено позитивно решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи ( възстановими) стари реални граници. Няма спор, че в полза на ответниците, като наследници на И. И. К. ( брат на наследодателя на ищците ) е издадено също позитивно решение за възстановяване собствеността на наследствените земеделски земи, без този в м.“С. л.“, с Решение № 1815А /1998 година на ПК-Сатовча. След издаването на решението в полза на ищците и установеното съвпадение на границите на имотите, и съществуващата конкуренция на правото на собственост, съдилищата приемат, че е налице спор за материално право по см. на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. С решението на първата инстанция искът е бил отхвърлен ,но с решението на втората инстанция, решението на първата инстанция е отменено и е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ - за установяване, че наследодателят на ищщите - Ю. И. К., бивш жител на [населено място], [община], починал на 26.03.1981 г. е бил собственик към датата на образуване на ТКЗС през 1957 година, на основание наследство и давностно владение, на недвижими имоти: 1./ Нива ” с площ от 0.500 дка, в м.“ К. „ при съседи: М. Е., Ю. К., 2/. Нива в местността „А.” с площ 0.200 дка, при съседи: И. Г., А. К. и 3./ Ливада в местността „С. л. ” с площ 0.100 дка, при съседи: И. К. и А. К., е уважен. Решението е влязло в сила с постановеното определение на ВКС по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. С обжалваното ново- последващо решение, окръжният съд в производство по чл. 247 ГПК е уважил молба по чл. 247, ал.1 ГПК и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на въззивно Решение № 3341 от 23.07.2019 година постановено по гр.д. № 306/2019 година на ОС-Благоевград, в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в смисъл, че текстът на диспозитива: „ 1./ Нива от 2 ара ( о.2 дка ) в м.А., при съседи: И. Г., А. К.; 2./ Нива от 5 ара ( о.5 дка ) в м.К., при съседи; М. Е., Ю. К.: 3./ Ливада от 1 ар ( 0.1 дка ) в м. С. Л. при съседи: И. К. и Ш. К. „ да се чете: „ 1./ Нива от 2 ара ( о.2 дка ) в м.А., при съседи: И. Г., А. К., попадаща върху част от имот № * по КВС за това землище, при съседи А. У., И. К., от две страни – мера общинска собственост; 2./ Нива от 5 ара ( о.5 дка ) в м.К., при съседи; М. Е., Ю. К., попадаща върху имоти № *, № * и № * по КВС за това землище, при граници и съседи :З. Е., А. У., мера общинска собственост и път; 3./ Ливада от 1 ар ( 0.1 дка ) в м. С. Л. при съседи: И. К. и Ш. К., попадаща върху част от имот № * от КВС при граници и съседи: М. К., Ю. К., И. П. и А. А..“ След преценка на наведените доводи за допускане на касационното обжалване и релевираните възражения с отговора на касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.2 предл.3-то ГПК- а имено като очевидно неправилно. В рамките на предмета на производството по чл. 247, ал.1 ГПК решаващият съд следва да даде отговор на въпроса налице ли е разминаване ( в смисъла на непълнота ) между изразената в мотивите на съдебния акт, в предметната рамка на който се иска ( или служебно се повдига въпроса ) за отстраняване на очевидна фактическа грешка, воля на съда и постановения диспозитив, с който спорът е решен по същество, или няма такова разминаване. Преценката дали има основания за промяна на постановения диспозитив „с нещо още“ т.е. с допроизнасяне от гл.т., на смисловото изразяване на вече формирана воля на съда, налага констатации какво има изразено в мотивите, което го няма изрично произнесено с диспозитив на решението. В настоящия случай, в обжалваното решение на окръжния съд, постановено по реда и на основание чл. 247, ал.1 ГПК не може да се констатира тази преценка на съда, въпреки постановения позитивен резултат. Липсата на изрично посочване на противоречието, препятства възможността за проверка в рамките на искания инстанционен правораздавателен контрол, и сочи на очевидно несъобразяване на съдебното решение с изискванията за процесуалния закон, т.е. обуславя извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал.2 предл.3 –то ГПК. При допускане на касационно обжалване, страната касатор следва да заплати пропорционална ДТ, равняваща се на 2% от цената на иска. Когато искът е неоценяем, дължимата сума както за въззивното, така и за касационното обжалване, е в размер на 25 лв. ( двадесет и пет лева), дължима по бюджетната сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на това парично задължение, касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения, състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия