Определение № 50900 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 968/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. К. и М. И. Д., конституирани на мястото на починалата ищца С. М. И., чрез пълномощника адв. К. Т., против решение № 1593 от 27.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1817/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е отменено решение № 45 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 749/2019 г. на Районен съд - Девня и е отхвърлен предявеният от С. М. И. срещу „Енерго - Про Продажби” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 9139,32 лева, представляваща дължима по извършена корекция на сметка стойност на електроенергия за обект с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН], за адрес на потребление: [населено място], [улица], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/10.05.2019 г. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв. Н. Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: За да отхвърли отрицателния установителен иск въззивният съд се е обосновал, че служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017г. Към датата на проверката на процесния електромер /01.04.2018 г./ нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и не са част от действащото право. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част от действащото право, това прави последните неприложими към посочената дата - съответно хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която въззивното дружество се позовава като правно основание за дължимост на вземането му, не се явява годно такова. Това обаче не отменя задължението за заплащане на цената на потребена, но неотчетена при редовен месечен отчет електроенергия, доколкото предвидените в ЗЕ специални норми, регулиращи отношенията между доставчиците на електроенергия и крайните потребители, не изключват общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Прието е от въззивния съд, че в случая налице е продажбено правоотношение, за което на общо основание са приложими правилата на ЗЗД. Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията /изм. ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г./, първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В дадения случай наличието на процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.4 на електромер с фабричен № 1114 0215 6434 4691 е установено именно с Констативен протокол № 758/02.05.2019 г. на БИМ, Регионален отдел – Русе, от метрологичната експертиза на СТИ, който е официален свидетелстващ документ и съгласно който при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.4 – 0051570,597 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Прието е за установено, че констативен протокол № 1900985/01.04.2018 г. от техническата проверка, извършена от „Електроразпределение Север“ АД, съдържа същите данни, а подписът на ищцата удостоверява релевантните за самата проверка обстоятелства: че показанията, отразени в протокола, са снетите от СТИ към момента на демонтирането му; че СТИ е поставено в безшевна торба и запечатано с пломба в състоянието, в което е демонтирано, и в момента на демонтажа; че номерът на пломбата е отразен правилно в протокола; че самият протокол е съставен в момента на демонтирането. Натрупването на съответното количество електроенергия в регистър 1.8.4 вследствие на констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера е потвърдено и от заключенията на вещите лица по изготвените пред двете инстанции експеризи: съдебно-електротехническа – пред първа инстанция, и съдебно-техническа с вещо лице софтуерен специалист – пред въззивната инстанция при новото разглеждане на делото. И двамата експерти са категорични, че процесното количество електроенергия е реално преминало през измервателната система на СТИ, съответно потребено, тъй като по софтуерен път вкарване на отчет и промяна в показанията за преминалата електроенергия в регистрите не е възможно, а данните от КП на БИМ сочат, че процесният електромер не е отварян с цел неправомерен достъп до вътрешността му. Както КП на БИМ, така и изготвените пред двете инстанции експертизи установяват, че наличното количеството ел. енергия в регистър 1.8.4 е отчетено точно, тъй като към датата на проверката – 01.04.2018 г., процесното СТИ е било в метрологична годност и при проверките за точност на отчитане на същото не са констатирани грешки извън допустимите. Съдът е посочил още, че невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало натрупването в невизуализирания регистър, няма отношение към валидността на задължението за заплащане на стойността на потребената ел. енергия, тъй като за периода от монтажа до демонтажа на процесния електромер не е имало смяна на абоната, а заключенията и по двете изготвени експертизи са, че електромерът е монтиран на обекта на ищцата с нулеви показания по регистър 1.8.4. В конкретния казус ирелевантно е дали част от процесното количество ел. енергия не е натрупано преди периода от 02.04.2017 г. до 01.04.2018 г., посочен в Становището за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение Север“ АД и фактура № [ЕГН]/10.05.2019 г. Периодът съгласно заключението на вещото лице по допуснатата от първа инстанция СТЕ, е определен спрямо изискванията на чл. 50 ПИКЕЕ /ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г./. Посочено е, че при обоснованата по-горе неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ в конкретния случай, обаче последното изискване отпада. Прието е от въззивния съд, че съобразно нормата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД, дължима е стойността на цялото доставено и потребено от абоната, но останало незаплатено от последния количество електроенергия, независимо от периода на потреблението. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество ел. енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел. енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия?“; 2. „Задължен ли е въззивният съд да прилага по-високия по степен нормативен акт – Закона за енергетиката, ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ?“; 3. „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност?“; 4. „Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение по СТхЕ, което не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице?“ и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 5. „Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество ел. енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел. енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия при действието на ПИКЕЕ от 2019 г.?“ и 6. „Периодът на корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ 2019 - 02.05.2019 г. при положение, че съгласно § 2 от ПИКЕЕ „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране“?“. Според касаторите по първия въпрос въззивното решение е в противоречие с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т. о., решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т. о., по втория с решение № 218/20.11.2017 г. по гр. д. № 4618/2016 г. на ВКС, ІV г. о., по третия с решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и по четвъртия с т. 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По петия и шестия въпроси касаторите поддържат, че липсва постановена съдебна практика и разглеждането им от ВКС ще се допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси. По поставените в изложението под номер първи, втори, пети и шести въпроси не се разкрива наличието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд, е приел, че към датата на проверката на процесния електромер /01.04.2018 г./ нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и не са част от действащото право. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част от действащото право, това прави последните неприложими към посочената дата - съответно хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която ответното дружество се позовава като правно основание за дължимост на вземането му, не се явява годно такова. Начислените на абоната суми при извършената служебна корекция на сметка за потребената от нея електроенергия са дължими на основание чл. 183, ал.1 ЗЗД – т. е. възникнало е продажбено правоотношение и следователно дължима е стойността на цялото доставено и потребено от абоната, но останало незаплатено от последния количество електроенергия, независимо от периода на потреблението. Доколкото по въпросите не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване, то по тях не следва да се обсъжда и наличието на поддържаните от касаторите допълнителни такива – по първия и втория по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по петия и шестия по 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените трети и четвърти въпроси касаторите привързват с оплаквания, че съдът не е изложил доводи защо приема заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническата експертиза и поддържат, че заключението е непълно. Видно от мотивите на решението в изпълнение на задължителните указания в отменителното решение на ВКС, пред въззивната инстанция е допусната повторна съдебно-техническа експертиза с вещо лице – софтуерен специалист. Заключението е кредитирано като компетентно изготвено. Установено е, че отчетеното в невизуализирания регистър 1.8.4 количество електроенергия в размер на 51570,597 кВтч е реално преминало през процесното СТИ и потребено. Уточнено е, че не може да се установи точно откога е започнало неправомерното натрупване на електроенергия в посочения регистър, но това е станало след монтажа на СТИ на процесния обект, тъй като електромерът е монтиран нов, с нулеви показания по нощна и дневна тарифа, при което показанията и в останалите му регистри не могат да бъдат различни от нула. Предвид изложеното, по въпросите въззивният съд не е нарушил задължителната практика на ВКС, която се сочи от касаторите, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Проверка на правилността на изводите на въззивния съд не може да се извърши в производството по допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалваното въззивно решение се извършва при разглеждане на касационната жалба, ако то бъде допуснато. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят сторените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1884 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение